Семинар за употреба на софтуер за картиране на спелеоложки обекти. Владичин хан-Сърбия 2017

Малко предистория:
През месец октомври 2016 г. взех участие в поредната експедиция от „Международният проект за изследването на пещерите на Света гора Атонска“. В международният екип беше включен пещернякът от съседна Сърбия Неманя Милосавлевич, член на СПК „ДВИГ“ Владичин хан. По време на експедицията той спомена, че има намерение да направи семинар свързан със софтуерите, които се използват при картирането на пещери. Намерението му беше да събере възможно повече хора от клубовете в страната, които да покажат методите си на работа. Още тогава спомена, че когато подготви нещата ще ни изпрати и на нас покана, да покажем нашите методи на работа.
Поканата:
Месец януари беше доста студен, имаше за първи път от няколко години истинска зима. Имах намерение да направим едно опознавателно за тях и рутинно за нас ходене до Темната дупка при Беренде извор, но затрупаните със сняг пътища не позволяваха това и решихме да го отложим за по-добро време.
Така на 19-ти януари Неманя ми писа: „Speleologia organizira od 3. do 5. februari vv Vladichin Han ''Seminar na upotreba softver v peshterno kartirane''. Ideya e da se prezentira različan softver, princip na rabota, planovi kao finalni produkti i generalno vsichki tehnološki nešta što gi izpolzvame v peshetrno delo. Za tebe i priyatelite od kluba ti shte ima besplatno noščuvka i yadene. Hubavo bi bilo da dodyete zašto šte budev tuka i predtaviteli na vsički srpski klubovi, šte se govori i za zajednička deynost. Očakvam da napraviš prezentacija na tvoite principi na kartirane i izrabotka na mapi. Piši mi da li da te isčakvam.
Това беше и официална покана за събитието. Писах на хората, с които се занимаваме най-често с картиране в клуба (Живко и Ванката). Иван каза, че е навит да участваме, докато Живко каза, че ще е зает по това време. Писах и на Станислав Асенов от ПКСУ „София“,с който често ходим по терен да картираме,и който има интересни разработки на тема картиране и използва най-новите методи в картирането чрез електронна рулеткаDistoс наклономери компас, в комбинация с таблет. Той също потвърди, че би участвал. Оставаше да се разберем кой, какво ще презентира.
Подготовката:
Събитието щеше да се състои в периода от 3 до 5 февруари 2017. Нямахме много време за подготовка. Срещнахме се с Ванката и се разбрахме кой, какво да презентира. Аз имах намерение да направя презентация за използването на CAD софтуер и Adobe Illustrator за визуализация на пещерни карти. Всички стъпки в подготовката и инструментите,които използваме в България за картиране. Ванката реши да направи презентация, в която да представи част от големите проекти, в които действаме като клуб; Темната дупка, Банковица, БС №9-11, 3Dкартировката на пещерата „Магура“ и с какви програми са начертани. Стан каза, че ще направи презентация за използването на Distoи новите технологии, като ще представи и разработения от него бокс за Disto, който предпазва от повреждане на уреда в пещера. Разбира се по „стара традиция“ някои от нещата успяхме да свършим в последния момент. В денят на заминаването довършвах презентацията, ходих да обменя валута и минах през клуба за да взема инструментите, които щяхме да покажем на място. Бях се разбрал с Ванката да отида до тях и от там Стан да мине да ни вземе и да потеглим.
Пътуването:
Към 16:40 часа се събрахме във Ванката. Инчето беше направила разни вкусотии и пихме чай. Стан звънна малко след 17 часа, че е пристигнал и ни чака. Нарамихме багажа и тръгнахме, натоварихме го и решихме да излезем през околовръстното и да поемем през Бабица и Златуша и от там към Брезники и Трън. Оказа се, че околовръстното е задръстено от коли, за това кривнахме през града и се озовахме в Люлин. Там във Фантастико напазарувахме храна. Минах през къщи да взема нещо, което бях забравил и след около два часа закъснение от графика поехме към границата. Хубавото беше, че нямаше почти никакъв трафик по пътищата. На границата почакахме известно време, като сръбските митничари ни разпитваха, къде ще ходим и какво ще правим. След доста разговори разбраха целта на пътуването и ни пожелаха лек път и приятна вечер.
Никога не бях пътувал отвъд Стрезимировци. Няма много населени места край пътя и след известно количество километри навлязохме в планински проход. След това имаше един язовир, който подминахме и доста хидроцентрали, които бяха доста старинни. На два пъти преди Сурдулица ни спира полиция, като втория път полицая спомена на няколко пъти думата тунели, което беше загадка за нас. Пристигнахме във Владичин хан и направихме няколко тигела преди да се ориентираме къде е мястото ни за среща-кафенето на Неманя. Все пак се ориентирахме и най-сетне бяхме на мястото.
Във Владичин хан:
Посрещнаха ни радушно, имаше доста хора, като от България бяха пристигнали и Ваньо и Стойчо от БПД, както и Сашо от пещерен клуб „Пълдин“. Бяхме нагостени с прекрасна вечеря. До късно говорихме и обсъждахме различни неща свързани с дейностите, които сме подхванали. Домакините предложиха кафе, но ние отказахме като се имаше предвид колко е късно. Стан, спомена, че при тях кафе се пие и вечер и било нещо като традиция. С настъпването на полунощ, решихме, че е време да се спи. Домакините ни настаниха в едно уютно хотелче, почти в центъра на града. Не заспахме веднага.
Сутринта се бяхме разбрали да станем към 8 часа, да закусим в хотела и после да се съберем в кафенето при Неманя. Закусихме омлет, пихме кафе и вече бяхме готови за деня. Събрахме се и от там потеглихме към покрайнините на града, където в една новопостроена сграда вероятно свързана с туристическото дружество щеше да се проведе семинара. Сградата предлагаше оборудвана конферентна зала. След кратко време на подготовка започнаха презентациите, които вървяха през целия ден с кратка почивка за обяд, в която се върнахме до кафенето на Неманя.
Презентациите:
В рамките на семинара освен домакините от СПК „ДВИГ“ Владичин хан, участваха още представители на клубовете АСАК Белград, СС ПК „Железничар“ Ниш и САИС Княжевац. Сред участинице бе и представител на Институт за защита на природата в Сърбия (Завод за заштиту природе Србијe).
Най-напред от клуб АСАК представиха вариант на електронен регистър (база дани)на пещерите. Пак той представи възможностите на ESRI ArcGis при картирането на пещери и пропасти в комбинация с Adobe Illustrator.
От българите пръв Александър Стоев от ПК „Пълдин“ Пловдив представи възможностите на софтуера за смартфони “Survey”в две презентации. Слетобед дойде и нашия ред представихме си презентациите един след друг. Голям интерес предизвикаха във всички участници показването на картите на големите ни реализирани пещерни проекти и такива реализиращи се с голям принос на нашия клуб. Бяха показани картите на система БС 9-11, Темната дупка, при г. Лакатник и Душника, с. Искрец. Показахме и уредите, които използваме когато картираме пещери и пропасти.
След това Ваньо Гьорев от Българско Пещерно Дружество изнесе презентация за трудностите при картирането на пещери и пропасти, и по специално при картирането за нуждите на спелестологичните проучвания извършвани на полуостров Атон.
Имаше и две по общи презентации. От СПК „ДВИГ“ представиха една за проучването на Церјанска пештера и една за проучването на стар рудник от времето на Втората Световна война, който беше и предложението за разходка в неделя през деня.
Втора вечер във Владичин хан:
След като приключиха презентациите и част от хората си тръгнаха, трябваше да се разберем, какво ще се прави на следващият ден. Неманя беше предложил да ни заведат до един изоставен и доста голям рудник от Втората световна война. По време на Атонската експедиция беше споменал, че в близост до Владичин хан имат и пещерна-скална църква. Питах го дали е възможно да я посетим. Той каза, че е напълно възможно, защото се намира на около 5 километра от града. Решихме, сутринта след закуска да посетим пещерната църква и след това да отидем до изоставения рудник. След дълга дискусия се реши, да не се спуска 160 метровата вентилационна шахта и да се посети само най-ниското и дълго ниво на мината.
Вечерта изкарахме отново в кафенето при Неманя. Там вечеряхме и надълго и нашироко говорихме отново по всякакви теми. Бяхме и доста изморени и за това решихме по-рано да се приберем в хотела. Беше паднала мъгла и градските улици и осветеният мост над реката изглеждаха доста призрачно. В хотела същата вечер имаше празненство и до 3 сутринта дънеше жива музика. Не спахме дълго, но за сметка на това си беше изживяване.
До пещерна-скална църква при село Лепеница:
Сутринта след като се събудихме, събрахме багажа и освободихме хотелската стая. Закусихме и пихме кафе и поехме към скалната църква. Спряхме колите в близост до река и обработваеми площи и поехме към целта. Пътеката беше покрита в топящ се сняг, в който се затъваше и не след дълъг преход пристигнахме. Скалният комплекс беше доста интересен и изсечен в туфи. Комплексът не е голям. По стълбички се влиза в основното помещение на църквичката, където има олтар, изсечени ниши и скамейки. Над това помещение има още две изсечени във височина и недостъпни. В съседство има още едно помещение до което се достига след изкачване по метална стълба на десетина метра над основата на скалата. По самата скала има още заготовки за издълбаване, но явно разрастването на комплекса е било прекъснато. Неманя спомена, че няма много информация за датировката на скалната църква. Наречена е на Св. Петка, като не се знае точно от кой период е, но е известно, че е средновековна от преди Османското нашествие на Балканите. В горното помещение има изсечено в пода корито, което беше пълно с лед. Възможно е да е погребална камера. Неманя спомена, че ще и направят карта когато ще има обучение за нови пещерняци. Наснимахме и поехме обратно към Владичин хан. Стана ни странно, че другата българска група не се появиха. Оказа се, че причината беше, че акумулатора на колата беше паднал. Направихме няколко опити да му се даде ток, но се оказаха неуспешни, защото той е тип сух и вероятно беше съвсем изтощен. Купиха нов акумулатор и решиха да тръгнат за България. Ние поехме към изоставения рудник.
Изоставен рудник от Втората световна война:
След проблема с акумулатора състава ни оредя. С нас остана само Сашо от Пловдив. От църквата тръгнахме на север, минахме отново през Владичин хан и продължихме към с. Мечкатица, в близост до което се намира старата мина.
Рудникът е използван от немците по времето на Втората световна война за добив на молибден. Малко след края на войната подземния добив е прекратен. Мината се състои от четири хоризонта, които се свързват с два комина с дълбочина 156 м и 69 м. Дължината на хоризонтите е съответно 804 м, 918 м, 144 м и 88 м. Картиран е през 2013 г. от пещерняци от СПК „ДВИГ“ Владичин хан.
След определено време на криволичене по тесния път спряхме колите, преоблякохме се и продължихме пеш към входа. Групата се раздели на две. Едната част продължи по пътя отгоре и слезна покрай едно дере малко по-напред по пътя, а другата група слезна на долно ниво и продължи горе-долу по течението на реката. Събрахме се на входа.
След няколко общи снимки на входа влезнахме. Рудника бе оводнен в различна степен, което изискваше повишено внимание по време на движение. В началото бе изцало облицован. Наблюдаваха се на места красиви гълто-кафяви до черни натеци и „синтрови“ образувания. Наблюдаваха се и късове от силифицирани в различна степен гранитоиди. В по-вътрешните части се срещнаха вече и разкритие от същите, като се проследяват две жълто-кафеникави хидротермално променени зони с впръсна минерализация. Макроскопски се отбелязва основно пирит и в малки количества халкопирит. Взехме няколко къса за допълнителен оглед, а сърбите и за допълнителни анализи.
Минахме и покрай дъното на по-дълбокия комин, където попаднахме на паднала ракета, която вероятно е била за борба с градушките.
Прибирането:
След излизането от рудника минахме отново през Владичин хан и хотела, където Коста си прибра един забравен панталон, взехме си довиждане с участниците в семинара и в късния слетобед потеглихме по обратния път към София. Той мина в разговори на пещерна тематика. На влизане в България се чухме с групата от БПД, които успешно се бяха прибрали. Не дълго след това и ние се прибрахме.
Като извод:
Трябва да искажем голяма благодарност за добрата организация и гостоприемство на нашите сръбски приятели. Единствен проблем по време на събитието бе, че ние водихме презентациите на български, а сръбските колеги на сръбски език. Това предизвика някои неудобства и ние останахме с впечатление, че разбрахме повече от събските презентации, от колкото те от нашите. Това неудобство не бе прекалено голямо, тъй като Неманя Милославлевич правеше обобщение на сръбски след всяка от нашите презентации.
Би било добре подобни семинари да се провеждат поне веднъж годишно с разменено гостуване и покана на нови участници с цел постоянна обмяна на опит и възможност за презентация на резултати от различните проучвания.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.