Йосова Дупка, 7-8 Януари 2023
В самото начало на новата година, организирахме второ сериозно ходене на пещера.
Бързо се събрахме солиден екип за двудневно посещение, прекартиране и продължаване на Йосовата Дупка:
Коста, Тим, Никола, Жоро Ненчев, Деси, Яни, Светльо, Живко и аз
Половината багаж! снимка - Стан
Потеглихме в 8:00 събота и около обяд бяхме в Миланово. Гумите затракаха по камъните нагоре към платото. Около 30-40 минути каменист черен път. Разпънахме палатков лагер на старото място. Скаричката още ни чакаше от предишния път.
Напред! снимка - Коста
Стоварихме багажа, накладохме лагерен огън. Живко, Жоро, Тим екипираха и се отправиха към дъното, където разчистваха и вадеха камъни от последния тесняк и отвес, цяла вечер.
Входният отвес. снимка - Стан
Ние с Коста имахме малко организационна дейност и влязохме следобед да прекартираме. След нас бяха Светльо и Никола.
Започнахме с картировката с Дисто и таблет. Входният отвес изпада в красива наклонена зала. На дъното на залата имаше пълен комплект разпръснат скелет на кон, череп на дребен хищник (вероятно чакал) и една привидно необезпокоена жабка. Оттам решихме да продължим надясно по едно разклонение на пещерата с хоризонтални части.
жабката. снимка - Стан
Изкачване на калната стена. Снимка - Стан
Основното предизвикателство беше една 3.5м висока глинена вертикална стена – възходящ праг, който се наложи да преодолеем. Стъпките бяха издълбани в самата глина и се наложи Светльо да ги доизкопае стабилно, но с взаимопомощ успяхме всички да се напъхаме в меандърчето над глинената стена. То бе пълно с хеликтити и красиви, но остри образувания. Продължихме да картираме.
Коста прави сечения в хоризонталните части. снимка - Стан
Оттам през няколко блокажа и залички с много натеци, на две нива пещерата върви възходящо и задънва в тавана на просторна блокажна зала. В обратна посока от тази зала има „ключалка“ – хоризонтална галерия в тавана, която не е изследвана и е възможно да крие още части, но изисква осигуровка или доста неприятна класика.
Времето за деня изтече. Излязохме горе-долу заедно с другата група. Горе в лагера пекохме наденички и прекарахме приятна, макар и студена вечер. Беше януари, а и платото е доста ветровито. Уж се бях запасил с много дрехи, а Коста накрая ми даде и два от своите полари за да се постопля.
скарата. снимка - Стан
сутрешна група. снимка - Стан
Събудих се на светло, тихо, приятно утро в планината. Не бе така студено вече. Огънят още гореше. Запалихме примус и с любимата ми кафеварка пихме кафе. Със стегнат багаж и презаредени батерии, влязохме отново. Този път групата за дъното беше Живко, Жоро, Тим и Никола.
пак на входа! снимка - Стан
Коста, Светльо и аз продължихме картировката от залата под първия отвес. Следва тесняче и залички над втория отвес. Светльо и Коста помогнаха и ги картирахме. След това те излязоха, но Деси продължи с мен картировката надолу през втория отвес, залата под него и края на пещерата.
През това картиране минавахме няколко пъти между таблета – за отвесите и телефон за хоризонталните картировки. Закачихме дистото за седалките с пластмасов карабинер – оказа се много полезно.
Направихме измервания за пълна карта. Срещнахме хората на дъното, които влачеха камъни и се трудеха доста усърдно. Заведоха ме до самото дъно.
От другата страна. снимка - Стан
Там в един хоризонтален тесняк се пролазва около 2м и се изпада в тясно отвесче (класика) около 3м, на дъното покрито със скални късове за вадене. От единия край на отвесчето, през една мъничка дупка духа изключително силно, леден въздух (като вентилатор).
Дъното. снимка - Стан
Тим ми подаде прониквачка с картировъчни инструменти и аз се пъхнах и го изкартирах. Опасявах се, че няма да мога да изляза, но както често се оказва, на връщане е по-лесно.
Отбор продължаване на пещерата. снимка - Стан
Изморени, но доволни. снимка - Стан
Ядохме бисквити на дъното и хората бяха така добри да вземат всичкия ми багаж и да ме пуснат да излизам пръв за да закарам част от лагера до Миланово.
Излязохме безаварийно. Събрахме лагера. Надолу по пътя, през Миланово, по асфалта и в 22:00 в София. Йосова Дупка има още много приключения за нас!
Стан се бори с TopoDroid. снимка - Коста
