Така в един неделен ден към Понор планина се отправих заедно с бившите членове на ПК „Еделвайс” Андрей и Тони. Преди почти две години когато се запознахме с Андрей, той ни показа интересни неща на които се е натъкнал в района над село Безе и по-точно над махала Топилата. Най-сетне дойде и момента да отидем и да ги разгледаме по- обстойно.
Оставихме колата в края на асфалта и от там поехме пеш. Първоначално по черния път, а после и през ливадите. Посоката беше към скалните венци разположени в ляво-северно от голямото срутване и масива на „Стола”. Очертаваше се яка жега и докато пристигнем на мястото бая се поизпотихме. Целта беше да проверим една дупчица, която Андрей беше набелязал и се оказваше, че няма карта. Облякохме се и се напъхахме на хлад. Още от началото трябваше да се легне на хълбок и да се пропълзи. Стените бяха мокри, от вътрешността се усещаше и слабо въздушно течение. Попаднахме на уширение и вече можеше да се разгледа добре. Пещеричката се развиваше по добре оформена пукнатина. По стените не липсваха натеци, а по тавана имаше дребни сталактити. В една част имаше и зацепени камъни. От това място следваше ново стеснение, което пропълзях и стигнах до непреодолимо стеснение запълнено от образувания. Какво имаше зад тях само един господ знае но подухва от там. Позавъртяхме се поснимахме и картирахме дупчето което няма да излезе повече от 11 метра. Дали нарочно е пропуснато навремето или не му е обърнато внимание не знам. Продължихме по венеца и трябваше да видим още една дупка, но се оказа, че без въженце за да се осигурим и да траверсираме до него няма да стане и го отложихме за друг път.
По едно прекъсване на венеца се изкачихме на хълма и излязохме на заравнението на масива ”Стола”. Там разгледахме посредством бинокъл още няколко интересни отвора. Със сигурност другия път като идваме ще носим въже и джаджи. От там се изкачихме във високата част и поехме към вр. Крета. Разгледахме обстойно едни скални ребра и Андрей ни заведе до още една малка пещеричка. Интересна и доста крива се оказа тя. Разкрива се на скално ребро. Има вход през който пълзешком се влиза и малки „окна” на свода. Траверсира се над плитко кладенче и се достига до уширение където пещерата задънва. На дъното на кладенчето има тясна цепка за разчистване и нахвърляни стъклени бутилки вероятно от местните овчари. Като я премерих излизаше съвсем пършива със зор 10 метра.
Таман се двоумихме дали да се занимаваме с нея когато тъмни облаци надвиснаха и решихме да си спестим мокренето от евентуален дъжд. Спуснахме се по долината западно от Препастница. Андрей отиде да и снеме координатите. Позапръска малко но ни се размина. Язък за дупчето, бог знае кога ще се качим пак горе. Въобще района е интересен и съм сигурен, че колкото е тарашен толкова и не е и винаги може да изскочи нещо. Поразходихме се и в ниското. Северозападно от Бабина речка попаднахме на интересно губилище. Доста измито и с малко работа ще се влезне може би. Усеща се и въздушно течение. В близост има и интересен обект за разкопаване. Това обаче ще стане през есента когато слънцето така
силно не пече и няма толкова коприва и мухи.
Статията е публикувана в брой 15 на клубния годишник от 2011 година.
Приложения:
| Attachment | Size |
|---|---|
| 27 KB |
Експедиции:











