Лошото време ни „залости” в София. Неделята имаше изгледи да се пооправи, обаче явно ентусиазма на клубните се беше поизпарил. Разбираемо не спря да вали почти 2 седмици, студ. Провалиха се интересни планове и за планини в Краището. И къде да отидем? Как къде на вече „втръсващият” ни Лакатник. Все пак там имаме още много за довършване по малки и големи пещери. Навитаци за ходенето бяха Стефан, Ася и Цвети- все от последният курс, както и Гришата. В последният момент към групата решиха да се присъединят и Петя и Светльо от „Под ръба”.
Сутринта към дефилето потеглихме с кола аз, Гришата и Стефан. По път от Церово качихме Петя и Светльо. Пристигнахме на огряния от слънцето Лакатник. Така не ни се влизаше.... . Докато показвам на Петя и Светльо от къде да почнат към групата ни се присъедини и по късно тръгналите от София. Първоначално „най-тънките” от нас Гришата и Цвети се „пробваха” в крайните теснотии на пещерата. И двамата бяха единодушни. Има надежда но трябва да се копа. През това време Петя и Светльо напредваха. За Цвети и Гришата намерих нова „порция” теснотии в блокажа за проверяване. В това време с Ася и Стефан започнахме подробна картировка в участъка около „Бисерната зала”. Времето напредваше и нямаше да успеем да се вържем към старите ми репери. Оказа се че има и доста дълги леви разклонения, за които е нужна детайлна картиравка. За това решихме да хванем най краткия път към затваряне на полигон към основната галерия на пещерата. Не ни отне „безбожно” много време. Картирахме малка заличка с образувания от която след кратка каскада и камина се слиза в основната галерия. Едната от стените на тази заличка е и основната стена на галрията. Все си мисля, че ключ за преминаването на блокажа в пещерата е подробното му картиране. Това и правим в последно време. Не остана още много за картировка вътре. Още едно две идвания и би трябвало да го свършим. Цвети и Грешата се бяха пъхали и по страничните разклонения в пещерата и бяха доста доволни от времето прекарано под земята. Към 17:00 часа се събрахме на входа. От там поехме към Церово, където на по бира обсъждахме нови прояви и експедиции с приятелите ни от „Под ръбъ”. До скоро виждане Лакатник.
