Арт екстрийм фест 2017

Пепи, Стоян и Ив. Екип за спускане и дърпане.
Яни Макулев (в средата), основният двигател на проявата.
Ванката, Мими и Калин. Екип за посрещане и изкарване от въженото трасе.

Предистория:
Като всяко нещо и това събитие има своята предистория и главни герои относно организацията. Също така много често големите неща в живота се получават спонтанно и колкото и да е планирано нещо и да е правена специална подготовка то се получава по друг начин и събитията придобиват друг отенък. Положителните неща се получават, когато има положителна нагласа.
Едно от главните действащи лица, нещата да се случат е Владо Ангелков, човек зареден с неизчерпаема енергия, с който ни запозна Калин. С Владо се оказа, че имаме доста общи виждания, най-вече що се касае до развитието на туризма и екстремните занимания в Искърското дефиле. Така от среща на среща той ни сподели за идеята да се проведе едно доста мащабно събитие наречено Арт екстрийм фест 2017.
Някъде през пролетта се срещнахме с Владо и Яни, който е другото главно действащо лице в събитията от там насетне. С Владо се разбраха както се казва с поглед и от тогава започнаха да се случват все хубави неща, екстремни преживявания с журналисти и хората от общинската администрация на община Своге, интервюта в различни медии, телевизионни предавания и във всичко това беше показана дейността на клуба. С какво се занимаваме и как осъществяваме мечтите си.
Всичките тези събития бяха нещо като предистория и „подгряване“ за споменатия фестивал, който беше замислен с голям размах. Доста по-късно и останалите участници разбрахме колко голям е бил замисъла. Оказа се, че освен въжен тролей ще има скокове с бънджи, изложба в Темната дупка на Лакатник, сцена, концерти, игри и забавления и всичко това пред много, много хора.
 
Подготовката:
Да се подготви едно такова събитие не е никак лесно. Едва ли мога да си представя и малка част от това което им е било на Владо, Яни, Калин и останалите организатори. Няколко пъти се сменяше и датата на самото събитие, но накрая вече нямаше много време за мърдане.
Владо и Яни направиха едно разузнавателно ходене до водопада „Скакля“ над гара Бов или под село Заселе, в зависимост от гледната точка. Яни набеляза от къде ще минават трасетата и се зае с реализирането на плана. Впоследствие направиха още едно ходене с Владо и Алекс Киров, като Алекс с тоталната станция замери разстоянията за „въжения тролей“ с което беше направен план за нужния инвентар. Оказваше се, че трасето на тролея ще е около 90 метра с наклон, а под спускащият се по него ще се отваря бездна дълбока около или малко над 100 метра. Наистина впечатляващо!
Яни се зае яко с организацията и още седмица по-рано заедно с Калин отидоха да подготвят нещата. Така през почивните дни 17-18.06 беше завъртяна „въртележката“. В тези дни, те бяха пуснали първите рапели и в неделята заедно със Стоян бяха извършили не-леката задача да се обрушат и обезопасят скалите около водопада и там, където ще е другият край на въженото трасе. Оказа се, че нещата ще трябва да се малко видоизменят, но за това малко по-късно.
Във вторника преди събитието Яни с Калин се захванаха с изработката на метална площадка, която щеше да бъде стационирана на скалата за да може хората, които посрещат спускащитесе по „тролея“ да са стъпили, както и безопасно да може да се циркулира в площта около закрепванията и най-вече да е удобно за всички. Наистина доста интересен и не много лесен за реализиране проект. Бяха закупени материали и вечерта се събрахме около 7-8 ентусиасти в клуба, Яни надълго и на широко разясни какво точно ще се прави. Оказа се, че ще са нужни хора и трябва да се пътува още от четвъртък за да може да се обиграят всички варианти. Горе долу знаехме колко ще сме, като се обадихме на всички от клуба с които имахме връзка. Някои приеха, други за съжаление бяха заети.
Така в следващите дни в изграждането освен Яни и Калин се включиха също така Ванката, Христо Христов - Мамута, Божидар Даскалов. В четвъртъка Деси докара на групата така нужният новозакупен инвентар и нещата започнаха да придобиват вид на изглед.
Петъкът беше ден отреден по-голяма част от отбора да се съберем и да завършим съоръжението. По обяд от София тръгнахме заедно с Милен и Пепи, като Калин ни събра от гара Церово. Калин обясни, че нещата са се променили и трасето е изместено малко по-високо поради опасност от падане на големи камъни и нестабилна скална маса, която е трудно да се обруши. Добрата новина беше, че по това време на деня там е сянка и дори прохладно. Занесохме нужният инвентар. Те бяха опънали „тролейните“ въжета и бяха стационирали площадката, нещо което беше отнело много време. Трябваше да разпънем триногата на „тролея“, да я завържем здраво да не мърда, да направим тролейната установка и голямата система в ляво от трасетода се донакове. С нея се заеха първоначално Пепи и Калин, а с „разбиването“ на голямата камбана се зае Ивана, която също пристигна от София. Пристигнаха също така Стоян, Мими, Деси и малкият Сашо (най-малкия син на Яни). Имаше още работа по площадката, като трябваше да я нивелира с което отново се зае Яни. Милен се спусна от площадката да огледакак ще е трасето за спускане и после се изкачи по високата система. Заедно с Пепи и Милен започнахме да връзваме и укрепваме триногата. Привечер с Яни спретнахме „тролейната“ установка. Почти по мръкнало като подарък за рожденият си ден Пепи беше първият който тества системата за „летене“. Имаше какво още да се прави, но решихме това да е сутринта на светло.
Чудесна беше инициативата на местните хора, които на място ни докараха вечерята на поляната. Малко преди полунощ дойдоха Мими и Жоро. Оставаше да спим кратко преди да започне самото събитие.
 
Събитието:
На сутринта станахме в 6 часа и започнахме последните приготовления. Заедно с Милен слязохме в основата на скалите и се оказа, че няма да е възможно да се спускат хората долу. Причината, липса на пътека, опасни сипеи, истинска бодлива джунгла и отвесни-опасни пасажи които возят до „Вазовата пътека“.Резервния вариант беше да се изкачват осигурени по стоманената стълба.
Когато се изкачихме вече беше тотален пек, събитието беше започнало, правиха се последни приготовления, натягане на тролея, екипиране на стълбата и осигурителната система. Малко преди старта Ив тества „тролея“. Веднага след това се появиха и първите журналисти. Множество приятели и помощници също бяха при нас. Разпределихме екипите и почти два часа по-рано от предвиденото започнахме спускането на хора.
За първи път участвахме в толкова мащабномероприятие и напасването ставаше на място. Силвето се занимаваше със събирането на декларациите. Мими и Деси слагаха седалките на хората, като аз им помагах и инструктирах готовите за спускане. Стоян беше на осигурителното въже. Яни, Пепи и Ивана поемаха хората, закачаха ги за въжетата и ги придружаваха до ръба. Боби Даскалов се беше заел да снима клипчета. От другата страна на площадката бяха основно Жоро и Калин, като бяха сменяни от Мими, Милен и Ванката. На осигуровката се въртяха Катето, Ася и пак Мими. Там беше и най-тежката задача, защото беше доста силово издърпването на хората от тролея а и супер отговорно презакачането им и извежданетоим от скалата.
Наплива беше доста голям. Интереса също и имахме сериозни проблеми с това, че някои от хората прескачаха загражденията и излизаха често на ръба за да снимат, което си беше доста опасно и освен, че ни пречеше ни внасяше голям дискомфорт. Яни отиде да върже бънджито, а брат ми Ники отиде да помогне с подреждането на изложбата в Темната дупка.
Събитието беше в разгара си. Музика, игри и забавления. Приятели от Българското Дружество за Защита на Птиците, Митко Градинаров и Ирина Матеева също бяха направили щанд и бяха разпънали тръби за гледане.
За съжаление по някое време се породи напрежение, защото от мястото за бънджи скокове пращаха хора с декларации към нас, така освен, че бройката нарасна стана тотално объркване и негодувание. Хората не преценяваха, че ни трябва време за да може да пуснем всички желаещи. На няколко пъти спирахме със записването, като наши приятели дошли за събитието едвам се доредиха накрая да се пуснат. Като помощник се включи и приятелят ни Теодор Кисимов от ПК „Приста“ Русе. Пускахме хора до към 21.30 часа, като накрая хората от площадката питаха по радиостанцията кога ще свърши болката.
Още шестима, след малко пак още шест и така до безкрай. Концерта на Михаела Филева беше в разгара си, след това премина, организаторите изтеглиха томболата, някой късметлия се сдоби д дроун и след като приключиха започна разотиването и разглобяването на сцените, а ние още пускахме хора.
Накрая бяхме като пребити и само Мими, Тео и Ася имаха сили да отидат на честването на ПК „Под ръбъ“ Церово над съседното село Зимевица. Просто бяхме „гроги“ и преценихме, че няма да успеем, за което наистина съжаляваме, но нямаше как да разекипираме също така същата вечер „тролея“. Беше опасно да го оставяме защото много хора бяха останали и щяха да нощуват в околията. Оградихме всичко в предупредителни ленти и седнахме край лагерния огън, където Пепи се зае с правене на скари и почерпка за рожденният му ден за втора вечер.
Бяхме много изморени, но и доволни от това което се случи.
 
На следващият ден:
Следващият ден трябваше да разекипираме, но до към 15 часа следобед имаше желаещи приятели и организатори да се спускат, хората които предния ден така и не бяха се доредили. Сред тях бяха и част от екипа ни, както и Владо. Последен се пусна Тео, като товарното въже беше свободно, разви доста голяма скорост и спря на площадката. Едно наистина екстремно скачане като финален завършък на цялата забава. Заснеха се доста снимки и видео кадри на спокойствие след което започна разоборудването, премахването „тролея“, изтеглянето на въжетата, свалянето на триногата, демонтирането на платформата. Много пот и усилия под палещото слънце. Сещахме се как предния ден така и не успяхме да ядем цял ден, но и си спомняхме за множеството щастливи хора спуснали се някои дори преоткрили себе си. Много пот и вода се изля, а водата на водопада си ромолеше, носеше прохлада и образуваше дъга под ръба на скалата.
Бях писал за позитивното послание, но всяко послание трябва да бъде направено и адресирано? Сърдечни поздравления за двигателите на инициативата: Владо, Яни, Калин, хората които бяха от първия до последния час на скалите и навсякъде. Поздравления за всички приятели от клуба и не само които се събрахме и всеки даде от себе си забавлението да е пълно, а това бяхме; Яни Макулев, Десислава Макулева, Калин Атанасов, Иван Петров, Милен Кръстев, Петър Христов, Ивана Еленкова, Константин Стоичков, Стоян Брашнаров, Мария Брашнарова, Мирослава Христова, Георги Красимиров, Катя Кръстанова, Ася Андонова, Божидар Даскалов, Николай Стоичков, Силвия Илкова, Екатерина Стамболийска, Христо Христов и Теодор Кисимов от ПК "Приста" Русе.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.