Десет часа в лабиринтите под южната част на Витоша

Подземни красоти от пещерата Духлата при село Боснек.
Подземни красоти от пещерата Духлата при село Боснек.
Подземни красоти от пещерата Духлата при село Боснек.

С настъпването на студеното време и започването на еднодневните практики с курса, дойде време и за по-големи преходи в пещери. Планувахме за неделя 18.12. да направим посещение на Духлата. В последният момент хора се отказаха и щяхме да имаме проблем с транспорта ако не се беше отзовал на апела ми в социалната мрежа Крис от ПК „Искър“ София.
 
Събрахме се в клуба и към 8.30 потеглихме към Боснек. Бях се разбрал със жената от кметството да се обадим за ключовете. Срещнахме се и поговорихме, после тя ни пожела успех и се насочихме към пещерата. Въпреки ясното време, беше доста студено. Оставихме колите на паркинга в краят на селото. През последните години зачестиха набезите срещу коли и кражбите в района. Преоблякохме се, а Мони с ужас трябваше да си навлича калният и мокър гащеризон, изцапан в Говора на водата предния ден.
 
Напъхахме се на топло. Още от входа се усещаше силно въздушно течение. Решихме да не бързаме. На хората влизащи за първи път в тази пещера им показвахме основните забележителности, но и също така наблягахме на придвижването. Пак не бяхме преценили багажа и двете торби тежаха доста, така, че си ги сменяхме често. В зала Уринарника“ спряхме за почивка. Използвах почивката да разкажа на останалите някои интересни истории свързани с изследването на пещерата които бях научил от изследователите и. Разказах им също Александър Стрезов, който е един от основните изследователи на този огромен лабиринт. През този декември се навършваха 10 години от както той напусна рано този свят.
 
Следваше препятствието наречено „Гърлото на ада“. За да не губим време реших да покажа на курсистите как се прави бърза седалка от лента и на сдвоено въже се спуснахме на протриващ възел. Беше им полезно. Мони през цялото време уверено водеше групата с малки подсказвания от мен. Така неусетно стигнахме до реката. Имахме време и да разглеждаме и да отговарям на множеството въпроси. Любувахме се на подземните красоти. После „Корабът“ и след това онова досадното лазене. Там хората казаха, че са гладни. Отворихме прониквачката и какво да видим. Пълна с захар на кубчета. Мини видял, че едното пликче не било завързано, но не му обърнал внимание. Хапнахме набързо и отидохме да се полюбуваме на „Кита“, а след това дойде и крайната ни цел в това влизане. „Мълниевите зали“. Голямо разглеждане падна, добре, че нямахме фотоапарати, че щяхме да откараме едно денонощие. Отне ни поне два часа а може и повече разглеждането. Разбира се за никъде не бързахме, бях дал на Катето дълго контролно време. Забелязвахме и доста големи пукнатини в калцита, също така и доста огромни нападали образувания от доста високо. Дали това е в следствие на последното голямо земетресение или е доста старо не знам, но нямам ясни спомени преди да съм виждал тези напуквания горе в залите.
На слизане повторихме упражнението със сдвоеното въже. После спряхме преди „Кораба“ за по кафе и да хапнем по-стабилно. С Пепи и Яна си разделихме една саздърма, другите или не бяха гладни или не ядяха такива неща. Пихме кафе и разни други топли напитки и отново на път.
 
Някои от участниците чувстваха умора и за това с Мони двамата по-често носихме торбите а вече от реката до изхода за постоянно. Крис ни преведе през един горен етаж, после си съкратихме малко пътя на „Мерцедесите“. Показах им забележителността Н20 и поехме уверено към изхода.
 
Пръв излязох и взех ключовете за колите. Беше тъмно, доста студено а небето изпълнено със звезди. Докато стигнем до колите и дрехите ни замръзнаха и придобиха форма трудна за прибиране в раниците и саковете. Бяха изминали 10 часа от влизането ни. Бяхме изморени, но доста доволни от видяното и изключително гладни. Сетих се за едно ресторантче на разклона за село Кралев дол. Оказа се, че работи и седнахме да похапнем стабилно. Беше станало 22 часа и беше време да се прибираме, че на другият ден, кой на работа, кой на университет, кой на училище. Това беше и последната практика на курса за тази година. След нова година продължаваме!  

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.