Малка Духла - двойна приказка!

За автора: 

Контраст, Снимка: Катя Кръстанова, ПК "Хеликтит" София.
Прилепна идилия, Снимка: Катя Кръстанова, ПК "Хеликтит" София.
Симпатяги, Снимка: Вени Йорданова, ПК "Хеликтит" София.

Веднъж (…не, дваж) отидохме на Малка Духла, за първи път ми беше, а двете случки аз ще преплета в една.Входът беше като цедка. По-пухкавите симпатяги в групата останаха разочаровани, но пък пробваха и другия вход, този под Мерцедеса. Намокриха се милите и… Ядец, пак навън останах. Жалко!
 
Ние обаче бяхме първо проходци, поне в моето съзнание. Влизаме по описание на Коста и след втория завой инструкциите вече сме забравили, „на камината в началото ли се слиза или в края?! А теснякът, отдясно е или отляво“… На кой му пука! Оказва се, че и вода сме си забравили, та организацията  страховита е, думи нямам…
 
Загърбвайки незгодите достигаме такава интересна зала. Гледаш камъняк и кал по пода и стените, а извисиш ли поглед, всичко се променя. Докато зацепя, че това някога било е езерното дъно и ние гледаме нагоре… А тавана… Чудесия. Качиш ли се на козирка в единия му край, заставаш на брега на езерото. И картинката променя се драстично! Отдолу гледана залата прекрасна е, но еднообразна е и слива се с белия тавански фон. Погледнеш ли обаче от височината на брега, в друг свят попадаш. Всичко оживява и рисуват светло-сенките фантазии невероятни. А пък някой търси го лимона, дето името на залата е дал.
 
Продължаваме навътре, дирейки „единствения път“. Пръсваме се, търсейки и всеки убеден е, че неговото откритие е вярното… В крайна сметка се въртим в кръг и нищо не намираме. За снимки време винаги обаче имаме. Изведнъж гледам силует познат, Коста се материализира, успял тесняка той да мине и да ни настигне. Показва ни посока и изчезва също тъй изневиделица, като духа от лампата.
 
Минаваме стеснение с пъшкане и ругатни и се изнизваме под „Балдахина“, като на ревю. На тавана прилепите сливат се с речни камъни, а пък над тях различен е декора, сталактитен дъжд вали. Снимаме се и се кискаме на глупости, като тинейджъри, като деца се забавляваме.
 
И пак търсим пътя. Многоетажни меандри отвеждат ни до редуващи се красоти и речните дъна на малките реки. Сменяме нивата и се озоваваме на дълго и тясно каменисто русло. Сигурни сме, че сме се заблудили, но пак не ни пука. Направили сме си кефа. Дори намираме и злато, но богатството е в преживяването с приятелите, не в блясъка на пясъка.

Връщайки се се разделяме.
Двамина веселушки и други двама-дружки.
Едните ги мързи и чакат кат мърди,
а другите с буйна кръв, намират пътя верен!
 
Това обаче се разбра, чак след седмица една. И ние стигнахме до залата с консервите и гадния тесняк с локвата. Но понеже сме си „нежни“ и не ни се мокреше, решихме че ще дойдем трети път, когато лято е навън и дупката е суха и локвата е друга.

И пак се снимахме и се кискахме на глупости и се забавлявахме като деца!
 
В главните роли:
Катя
Вени
Кайо
Пепи
Коста
Калин
Кон
 
04.03.18 и 13.03.18

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.