Моровица, Драганчовица, Лястовица и Конница

За автора: 

Зимна приказка, Снимка: Милен Кръстев, ПК "Хеликтит" София.
Гложенски манастир, Снимка: Милен Кръстев, ПК "Хеликтит" София.
Мъгливия вход на Моровица, Снимка: Милен Кръстев, ПК "Хеликтит" София.

Такъв ентусиазъм и никой да не прихване та да дойде с нас… Конницата се оказа дуо… Дуо истински мулета за екстремно пренасяне на багаж през пресечена местност. Пот, студ, мъгла и мазохистично удоволствие - цена няма!
 
Въпреки нежеланието от страна на милите ни приятели-мързеланковци(намигване), нашето дуо тръгнахме с кола за двама за два дена към района на Ябланица и село Гложене. Първоначално мислехме да идем в Моровица и на другия ден да пробваме другите две пещери, но естествено планът никога не трябва да е изсечен в камък, ще е твърде скучно и така и всичко се преобърна с главата надолу.
Времето беше топло(за февруари!) и решихме да направим един „бърз“ оглед на входа на Драганчовица. Намерихме пътя(да бе)… След стотина метра по буквално затрупан с всякакви отпадъци отрязък, имаше дори прилична колекция от стари телевизори!, отвратени се отправихме по посока на координатите. Какъв ти път бе братче…
 
Мъглата падаше.
Не само, че пътека нямаше, ами и беше обрасло с трънаци и ниски дръвчета с разперени ръчички, които ни дърпаха и спъваха, умишлено…Сигурен съм! Замислената трийсет минутна предварителна обиколка се превърна в близо четири часово лутане из шубраците. В крайна сметка координатите ни изведоха в средата на още по-гъста гора, цялата заскрежена. Дупка нямаше.
 
Мъглата се сгъстяваше.
Ожаднях и започнах да смуча вледенените клончета за малкото живителна течност.
Калин не искаше да се предава и се зачука незнайно накъде, оставяйки ни без гласова връзка. Стана ми самотно и някак злокобно. Чуваше се шляпане на крила, виждаха се само плуващи силуети. Дърветата бяха обрасли с тъмнозелен мъх. Гората се поклащаше.
 
Мъглата ме прегръщаше.
Приказка!
И мамицата му, тази приказна картина беше систематично нарушавана от звукът на преминаващите автомобили по шосето долу… Гадост!
 

Примирението беше почти окончателно и единствено мисълта за „Манастирската чорба“ приготвяна в Гложенския Манастир спираше унинието. И познай какво!?
Както се препъваме надолу, пак през пресечена местност и трънаци, Калин съзира пропадане в земята. Изненада! Открихме нова дупка… Екстаз. Оглед, взимане на координати, вече мислим как да се казва… Слизайки трийсет метра по-долу виждаме огромния среден вход на Драганчовица… как пък я уцелихме в тая какафония от безкрайни храсталаци, мистерия, късмет.
 
Аз понеже съм дивак веднага реших да сляза по коренищата подтикван от „първо откривателски“ стремеж. Прозорчето в долния край на проходната пещера откри пред мен уникална гледка. Гигантски отвор с диаметър трийсет - четиресет метра започващ от перваза на който бях застанал, дъно нямаше. Захласнах се.
Излизането по коренищата беше напълно невъзможно, див новобранец. Спаси ме онова „новооткрито“ от нас пропадане. То буквално се вливаше чрез стръмен сипей в голямата зала и през тесен тунел в който имах среща с местна гарга успях да издрапам навън. Облекчението ми вдъхна живец.
 
Заобиколихме и излязохме на най-долния, най-дълбок и най-голям отвор. Размерите напомняха за Бездънния Пчелин. Впечатляваща гледка. Веднага обсъдихме къде и как могат да се пускат системи и даже Калин предложи тролей, започващ от сипея на горната зала, минаващ с голяма скорост през прозорчето и изсипващ случайния посетител над огромната паст на долния отвор. Брилянтно! Осъществимо!?
А Калин тестваше ехото с „Бекон“ и „Манастирска чорба“!
 
Гарвъни се носеха из небето и ни изпращаха с грачене. Тръгнахме по „пътеката“ надолу. Пътека! Отново се навеждахме с „патешко ходене“ под диви рози и безжалостни клонаци. Излязохме на пътя и се изумихме колко много сме се отклонили от колата.

Следваше бързо изнасяне към манастира и по средата на пътя навлязохме в снежната шапка на планината. Проблем нямахме дори без вериги, но по прогноза се очакваше снеговалеж.
 
В манастира ни посрещна отец Нектарий, любимец на мнозина! Оказа се, че вода няма и кръчмата не работи. Ма*****
Обаче, беше така любезен да ни позволи да си оставим колата в двора за да не се притесняваме. Даже прати поздрави на Пещерата, които отнесохме с усмивки.

Нарамихме прониквачките и в този момент се връщаме на първите редове, когато се превръщаме не в конница, а в дует мулета. Досегашното приключение вече беше започнало да ни изпива силичките, но ние бяхме твърдо решени да изпълни плана.
Загубихме пътя в гъстата мъгла още на първата поляна на няма и петнайсет минути от дългата брада на Нектарий. Последваха отчаяни разговори с нашите приятели, надявахме се на посока. Представях си ги как стоят на топло по домовете си, докато аз, ние стояхме по средата на небитието придружени само от двойка беседки. Докато търсехме пътя се наслаждавах на артистичността на природата. Подобно на пещерите, всички дървета и храсти бяха отрупани с ледени образувания. Вятърът им беше дал посока и ги беше оформил в цялостна картина, ретуширана от мъглата. А на земята наоколо нямаше и прашинка сняг. Контрастът ме караше да се взирам и съсредоточавам почти като в транс.
 
В крайна сметка Калин се сети и намери пътя, а с помощта на Живко намерихме и по-нататъшното разклонение. Смазвани от тежестта на раница и пронилквачка, едновременно доволни и псуващи се запрепъвахме по кално-заснежената пътека.
 
След близо час стигнахме Моровица, грохнали(поне аз). Направихме си лагера в спалнята, хапнахме доволно и се приготвихме за влизането.
Последва едночасово търсене на качвалото свързано с обаждане на Венци. Но той не можа да ни обясни човешки как да го намерим… Е намерихме го, но само след бавен и методичен оглед.
Следваше дилемата, кой ще се качи соло, никой не иска. Навих се, не беше тегаво, само така изглеждаше. Минах корниза и пуснах някакво въже. Калин се качи, видя какво съм сътворил, хвана се за главата и ми посочи спитовете, само на 2 метра от мен. Преекипира както трябва и продължихме. А аз вече се чувствах много уморен.

Последваха часове на търсене, мушкане в многобройните кладенци и дупчета между огромния блокаж в търсене на пътя надолу. Всяко спускане екипирахме чинно, за да няма охчета. Всяко пролазване оглеждахме няколкократно за да не изпуснем пътя. Надишахме се с прах за десетилетие напред. Резултатът - нулев.
Разгледахме почти целия горен етаж и вече крайно уморени се отправихме назад.
 
На слизане от качвалото бях на края на силите си и се осигурих в късия край на възела, което хем ме събуди, хем ми показа колко не съм във форма. Умората почти победи…
Не ни разбирайте грешно. Бяхме ужасно доволни, дори и без достигане на крайната цел, долния етаж, пуканките и планините от гуано. Легнахме си смазани, но все пак имахме сили за по бира! 
 
На сутринта станахме бавно и се запътихме да разекипираме качвалото. Първия опит, сдвоено въже минаващо през ухото на осмица. Пълен провал. Търкането и захапката на възела не пуснаха въжето. Втория опит, същия метод, но въжето минаваше през по-малко ръбове. Никакъв шанс. Трети опит, Калин се пуска на сдвоено въже през осмица. Успех и high five.
 
Събрахме си боклуците и си бихме шута по ужасно стръмната пътека, побеляла от нощния снеговълеж. Студът бе сковал калната земя, но пък прясната снежна покривка предразполагаше към падане. След няколко загубвания на маркираната по „евро проект“ пътека, мръсни крадци, намерихме обратния път до манастира. Отец Нектарий ни попита дали искаме да ни отключи портата с надежда в очите да останем. Явно е самотен. На нас обаче, главите ни пълни само с топла чорба.
Решихме да стигнем до някоя кръчма и да въведем координатите на Лястовицата, беше ясно, че няма да можем да я посетим, нито пък да се върнем при Драганчовица и да я покорим. Хем бяхме уморени, хем времето се беше променило към проблемно за кола без вериги.
Нищо, следващия път!
 
Спираме в първото село, кръчмата предлага само кебаци…
Спираме в Ябланица, кръчмата затворена…
Майната ви! Газ към София за топъл душ и домашна манджа.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.