По скали и пещери... Далеч на югоизток край морето

Изглед от една от пещерите северно от село Лозенец. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Многоножка в една от пещерите северно от село Лозенец. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Скални форми и водорасли. Снимка: Милен Кръстев ПК "Хеликтит" София.

От известно време с Милен си говорим да отидем до „Странджа” и южното черноморие, но все не се получаваше. В края на август и началото на септември ни се отвори промеждутък от свободно време и решихме да го използваме за целта. Чухме се с Лазо от Бургас, който ни даде адрес да си наемем бунгало край Царево или по-точно на къмпинг „Нестинарка”. Каза, че по някое време ще се видим там и ни пожела приятно изкарване на морето. Запазих места и си взехме билети за директен автобус и с това започна приключението. 
 
Ден първи. Не съм ходил от 4 години към морето, усещането е като за почивка. Хващаме възможно най-ранният автобус за да имаме повече време на място. Попътно спя или гледам изтрещели филми с Никълъс Кейдж които пускат в автобуса.
След като пристигаме се суетим временно, чуваме се с Лазо, той дава ориентири как да стигнем, накрая хващаме такси за 7 кинта, кво му плащаш, и таксиметровите шофери трябва от нещо да живеят все пак. В царството на хотелите, апартаментите и резиденциите сме.
Бунгалото е екстра има си всичко, най-вече хладилник и шкафове върху които да редя безумно много и излишния багаж, който съм помъкнал. Има си и веранда с маса и столчета за активна почивка с изглед към близкия хотел и улицата. В непосредствена близост (не повече от 15 метра)има барче, с храна и пиене, но наблизо има и магазини от който зареждаме с провизии почти през цялото време. Въобще рахат.
Следобед се запознаваме с близкия плаж. Фраш от народ, намираме си място близо до скалите. Съзерцаваме там едни цепки, правим един тигел за да се окаже, че няма нищо интересно. После се престрашаваме да се натопим малко. Морето е бурно и не става много за къпане. Толкова за днес с курорта. Отмаряме активно и кроим планове за следващия ден. Комари почти няма.
 
Ден втори. Ставам рано, разтъпквам към километър наоколо за кондиция и взимам от магазина кафе и разни сладки неща. Пием кафенце и разпускаме. После пробваме другия фланг на плажа, пак при скалите. Същата работа като вчера, гювеч от народ и червен флаг. Връщаме се и се отдаваме на активна почивка, все пак за това сме тук, а и интересните неща тепърва ще ги степенуваме по натоварване. Късния следобед хукваме към Царево. На нашия неизменен спътник Google maps видях снимки с интересни бели скали, Милен потвърди, че ги има там и се съгласи да направим една разходка. Скалите наистина са бели и варовити с много интересни форми и малки нишички. Правим страхотни снимки, на залез слънце пейзажите са уникални. Обикаляме, където можем. Виждам на едно място нещо което прилича на по-голяма ниша или пещера, но до там само с въже може да се стигне.
След кратко посещение на паметника на съветските братя, поемаме пътя към „Нестинарка” минавайки покрай морето и през „Василико”. Кроим плана за следващия ден разпускайки с питие и семки на верандата.
 
Ден трети. Ставаме рано, разстъпквам на 1000-та крачки, не съм спал добре и в главата ми е някакъв странен сън, че там някъде по средата на нищото се запознавам с някакъв Папуазин, хах.... Връщам се и пием кафе. Багажът е стегнат за „пещерната мисия”.  Ще търсим „Мечата дупка” при Лозенец. За нея още преди години Елица ми беше разказвала.
Хващаме автобусче до Царево и от там прехвърляме на север с друго до Лозенец. Ранното ставане не ни се отразява добре. Зобим гадни палачинки в центъра на курорта. Последни проверки с локацията и потегляме. Улици, хотели, рекички, мостове. После се сменя пейзажа и се отваря красива гледка към морето и скалите. Ясно е и къде трябва да търсим пещерата. Стигаме плаж „Мечата дупка”, доста далеч от скалите. От Лазо знам... там дупка няма. Питаме как да стигнем до следващия плаж. Обясняват ни и Милен проверява пътя през един хотелски комплекс. Става и минаваме. Изтърсваме се на плажче с летуващи руснаци. Вадим хидро торба и редим в нея част от багажа и техниката за картиране.
Прехвърляме се оттатък скалния нос северно от плажа газейки в морето до кръста. И ето ни на плажче дълго тридесетина метра с две пещери образувани в пукнатини доиздълбани от мразовото изветряне и морето. По-южно разположената е дълга десетина метра, като има скално стъпало до което стига морето и след това се развива постепенно стесняваща се и снижаваща се пещеричка. Втората, по-голямата е на морското ниво разположена в северната част на плажчето. Дълга е петнадесетина метра. Може да се ходи прав, само в началото има малко навеждане. Морето е нанесло доста боклук във вътрешността и. И двете пещери са образувани във туфи. Докато аз ги разглеждам Милен се връща за втората част от багажа за да го пренесе през морския участък.
Картираме бързо и ефективно с дистото и таблета. Виждаме и интересна многоножка в едната пещера. После се отдаваме на плацикане в морето на това райско и безлюдно местенце. Водата е топла, морето е по-спокойно от предните дни, има и скали покрити с водорасли като китеник на които се лежи идеално.
Късния следобед хващаме обратния път. Вечерта сме толкова уморени, че дори не вечеряме. Доволни сме, изпълнили сме „пещерната мисия”.
 
Ден четвърти. За този ден нямаме конкретен план. Гледахме пак на Google mapsи решихме да хванем по крайбрежието на юг до където стигнем. Самата разходка наподобява малко на атонските крайбрежни разходки за търсене на пещери.
Заредиха се скалисти заливчета, скални езици влизащи в морето, силно пресечени местности. Ярко зелените водорасли в морето и многообразието на цветове в скалите заедно с жълтите лишеи прави пейзажа много, много колоритен. На места тънки ивици варовици лежат върху туфите и на места са нападали до нивото на морето подредени като „пришълци на чужда планета”. На места се наложи изкачване по стръмен склон, където брах много зор, на други места трябваше да се правят камини като на „Чатала” в Темната дупка и най-вече по вода по невероятно хлъзгави скали. Тези участъци ги взимах почти лежешком във водата. Това се наложи да направим за да достигнем до едно изолирано плажче, с едни отвори в скалите, които се оказаха плитки. Натъкнахме се и на няколко плитки ниши по морския бряг. Минахме участъци в които се налагаше преминаване през морето почти до кръста за да достигнем до плаж. Нямаше прекалено много летовници, а беше настанала най-топлата част от деня. Направихме почивка, като разхладихме в морето. Вече бяхме изгорели доволно. Околния пейзаж „красеше” огромен завод който изглеждаше силно изоставен. Гледката от обложката на албума на Evil Dead – Annihilation of civilization.
След почивката решихме да слезем още малко на юг и да се прибираме. Намерихме си доста интересни скални мостри, включително „стъклена глава”. Излязохме на поредните скали и скален нос. От там в морето на приблизително еднакво разстояние на няколко десетки метри една от друга се редяха скали стърчащи като островчета. Водата е до кръста, като се намират и пясъчни коси по които може да се мине, но основно се гази до тях през водорасли. Тези скали имаха изключително интересни форми и стотици малки кавернички приличащи на умалени модели на скални градове. Уникално местенце за съзерцание. Там пак се сетих за съня с „Папуазина”.
Вече бяхме доста изморени. Ходим по шосето и яко пек, после Милен спира на стоп кола, която за малко да ни откара доста на север, добре, че реши да спре все пак в Царево. Всяко зло за добро, взимаме си билети за връщане и с автобуса се връщаме при бунгалото. Същия ден се появяват и познати пещерняци, които карат курс по Морска биология. Вечерта се запознаваме с Бойко от пловдивските пещерняци и от водолазен клуб „Нептун”, както и Ицо–Брадата и Радо от водолазен клуб „Кракен”. До късно си говорихме.
 
Ден пети. На сутринта се появи Лазо. Закусихме, те взеха водолазно оборудване и поехме на юг. Ицо и Лазо гмуркаха после се прехвърлихме на съседното плажче, защитено от морския прибой със скали. Там Ицо ни проведе по перфектен начин инструктаж за гмуркане, прогонихме си екипировката и за около час гмуркахме. Невероятно като усещане и вероятно все още не напълно осъзнато. Красиви водорасли, поне няколко вида риби и още морски обитатели. Надникнахме под водата и това остави дълбок отпечатък в съзнанието, като едно от най-странните и същевременно интересни неща които съм правил.
Късният следобед отидохме до едни интересни цепки северно от плажчето. Оказа се, че едната е дълга десетина метра и си е прибойна пещеричка образувана отново в туфи. Идеален момент да покажем на Лазо електронното картиране с дисто и таблет. Привечер се прибрахме, хапнахме в барчето и започнахме с приготвянето на багажа за отпътуване.  Повече за море нямаше време.
 
Ден шести. Ставаме рано сутринта. Казваме си довиждане с Ицо –Брадата и за тонус с багажа ходим до Царево пеша. В автобуса спа почти непробудно до София. Само в Бургас и на една бензиностанция слизаме за малко. Прибираме се в София и всичко е много забързано. Починахме си на морето, правихме си обходи, картирахме пещери и гмуркахме.
Хиляди благодарности на Лазо, Ицо-Брадата, Бойко и Радо без които приключението ни нямаше да се състои в пълния си вариант.
 
 
Галерия:

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.