През Драгоман до Вишан и Калотина

Цвети на входа на новооткритата пещера. Автор: Ивайло Богомилов.
Иво на входа на втората пещера. Вход с интересна форма. Автор: Ивайло Богомилов.
Изглед към долината на река Нишава. Иво на входа на втората пещера. Вход с интересна форма. Автор: Ивайло Богомилов.

След дълга пауза се бях видял с Ивайло Богомилов от Драгоман и както винаги от дума на дума стигнахме пак до пещерите които останаха да проучим из района. На няколко пъти разговора се завъртя към Драгановата пещера на Несла, за които имахме сведения и така от дума на дума го решихме да я потърсим. Той каза, че ще намери водач, аз от своя страна писах по клубните „медии“ и така взехме да се събираме група. Пепи откликна а също и Цвети. В последния момент на Дедо Дишо му излезе работа иначе и той беше решил да дойде.
В събота Пепи мина към 10.20 и ме взе. Той беше взел с него цялото семейство. С Цвети и Жоро щяхме да се чакаме направо в Драгоман.
Имахме много време и отидохме да поразгледаме драгоманското блdто. След малко разходка и снимки се върнахме в града да обядваме, защото срещата беше към 13 часа. В заведението на съседната маса двама души си говориха за пещери. Вероятно някой от тях щеше да ни води. Как на Вишан имало две дупки, коя на къде и на колко се разклонявала, коя имала изход и коя не.
В уречения час се събрахме и поехме в жегата към село Несла. А района си е прекрасен, хълмове, полета със слънчоглед и не само и от равнината вече сме в планината. Пътищата са надупчени подобаващо. Стигаме във Вишан и там разбрахме, че местния водач ще ни води към Тъмната и Светлата пещери. Според него една от тях се наричала Драгановата. Сега какво ще правим, вече сме били там. На въпросите ни за други пещери вдига отрицателно рамене, не знае. Преговаряме на бързо възможностите. Не може така безславно да свърши това излизане из района. Иво предложи да ходим на Калотина и да видим обход за Перуна дупка. След още едно изброяване на възможностите, това ни се вижда единствената разумна идея, а и времето напредна.
Хващаме по обратния път, няма как и от Драгоман сме по пътя за Калотина. В магазинчето след граничната застава спряхме да си вземем храна и вода. Следващата спирка е на бента на Нишава под скалите. Отиваме до моста на Нишава и пак гледаме достъпа. „Костелив орех“ е тази дупка, вече няколко пъти ни връща. За щастие този път имам въже и джаджи за спускане и екипировачен инвентар. В крайна сметка ще се спусна отгоре. Така багажа ми е двойно по-голям, но и жегата е подобаваща. Иво реши да не пробваме на слуки и реши да отидем до селото и да питаме. Той намери в центъра възрастни хора и се оказа, че единият от тях е ходил, влизал е, обясни ни какво има в дупката, че няма изход и неща които и от други хора сме чували, но най-ценното е, че ни показа от къде да минем.
Върнахме се, оправихме багажа и всички в купом тръгнахме. Първоначално по пътека в боровата гора, след това в открита местност, където боровата гора беше изгоряла и бяха тръгнали храсти и тръни. Ади с децата на Пепи решиха да се върнат, защото не бяха екипирани добре за храсти и тръни. Ние поехме нагоре, като Жоро намери път през храстите и доста безболезнено набрахме денивелация, стигнахме и улея, който трябваше да хванем. Той ме отведе обаче на безнадеждно място от което нито пещерата се виждаше, нито имаше път от там. За сметка на това си намерих парче керамика, което дадох на Иво.
Поех по нов улей и не след дълго бях на седловина от която тръгваше спускане в посоката която ни трябваше. Достигнах равно място от което започваше горист улей, а Перуна беше на около 30 метра под мен, на един хвърлей камък. Обърнах се и какво да видя, вход на пещера, а слез малко и още един. Обадих се да им кажа да се качват, че имаме находка. Надникнах в първата пещера и видимо продължаваше. Първо се появи Цвети, а след това и останалите. Нямахме много време за действие, за това трябваше да преценим какво да сторим. Намирахме се на заравненост между скални зъбери. Надолу отвеси, нагоре скали и ти възможности. Решихме Перуна да я оставим пак, вече знаехме подход към нея. Видимо можеше и въжето което носих да не стигне за малко и решихме да не рискуваме. Излетя и една доста голяма граблива птица, която нито Пепи успя да снима, нито аз да определя, но гледката си заслужаваше.
Цвети се зае с изследването на едната пещера а аз влязох повторно в другата и достигнах до заличка с разклонения. Излязох в момента, когато и Цвети излезе и каза, че доста се лази и продължава също. Пепи и Цвети влязоха да доизследват пещерата със заличката а аз и Иво на свой ред се намъкнахме в пещерата в която до скоро Цвети беше. След входа се лази и има няколко завойчета. Още от входа стените са покрити с дендрити. Достига се стеснение сред натеци и повлеци (има и сталактити и малки сталактончета, както и „петльов гребен в изобилие“), което трябваше да преодолея. След гадното провиране следваха още заво и и достигнах до наклонен участък с лепкава и влажна глина който свършваше с тесняк за копаене. Вероятно втори вход имаше пресен въздух, а и доста силно въздушно течение. В тази пещеричка има и доста фауна.
Излязохме навреме за картирането. Пепи и Цвети бяха проучили другата пещеричка, като бяха излязли от друг вход. Вход на 2 метра от пътеката, който е останал скрит за нас като сме идвали към мястото.
Разпределихме си функциите; Цвети за е с компаса, Пепи с електронната рулетка и аз със записването и скицирането на данни. От входа който е с форма на утроба следва разширение и меандрираща, низходяща и тясна галерия, която отвежда в заличка с няколко разклонения. Първото завършва с тесняк за разкопаване. Второто е възходящо и достига до нов трети, много тесен вход разположен между другите два на височина на скалния венец. Третото разклонение води до по-широко светло предверие и след изкачване на праг се достига до другият вход с човешки размери. В пещерата има образувания, доста фауна и два надписа от 1996 година и от 1963 година. Повъртяхме се с картирането Цвети и Пепи се справиха чудесно със заснемането на данните и излязохме. На вън се преоблякохме, бяхме доволни, че не беше напразно идването. Другата пещеричка щяхме да я картираме друг път, защото времето напредваше доста. Слизането беше доста лесно. Отвори се и прекрасна гледка към долината на Нишава и селото. На места имаше скални игли, които правеха пейзажа още по интересен.
Поехме към Драгоман, за заслужена вечеря. От стареца, който ни обясни за пътеката до Перуна научихме за още една пещера в близост до горепосочената. В последствие се разбра и, че Драгановата също я има и е ниско по долината на река Калугерица. В близост имало още 2 пещерички, а и в Беренде извор по долината над Врелото също имало пещера. Така, че освен двете нови открити ни чакат поне още една дузина дупки за изследване. Ще им дойде и техният ред.  

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.