Сифонът и прекартиране на участъка преди него..... част първа. 26.01.
 
.....Стан ме помоли да отидем да проверим едно местенце по водата. Оказа се много интересно и вероятно тази седмица ще отскочим до там за едни „бързи нови части“....
 
Така и стана. В четвъртъка трябваше да проведа в клубното помещение лекцията за картиране на курсистите. Стан ми помогна, след което взехме необходимите неща и тръгнахме. Тръгнахме, но се наложи да се върнем, бяхме забравили нещо важно, после минахме и през Яни за още важни неща, така на Лакатник бяхме някъде към полунощ. Нарамваме торбите и в тъмното на светлините на челниците пъплим по пътеката към пещерата. Спирам на входа да пусна контролно време и след това се запътваме към познатото място за преобличане под „Чатала“. Намятаме дрехите, взимаме една доста тежка торба с нужната техника и поемаме по езерата, водата леко ромоли по водната повърхност. Минаваме на камина на места, защото е дълбоко до колене. Стигаме до кръстовидната галерия и започва пухтене и влачене в тесният меандър. В дъното му потока тече и е оформил много красиви калцитни форми, някои са дълбоки котли с калцитна облицовка, гледаме да не пропаднем в тях, да няма излишно намокряне. Стигаме до скална преграда. До там Стан е стигнал предния път. Пода е калцитен натек. Той ляга и с малко измокряме минава. Правя невъзможна легнала камина тип „Задъненка“ и минавам с много малко накисване. Малко ходене и следващо препятствие, преса с паднал в средата каменен блок. Провирам си тялото, като гледам да не се заклещя. Вече сме на относително широко. Галерия с ромбоидна форма и..... сифон. В дясно от него има тясна дупка. Оглеждаме, мислим за възможности. Лягам и почти си потапям лицето във водата. Има и в ляво и в дясно, но е под вода, не става. Какво ни остава освен да дръпнем с дистото една картировка. Картирането върви Стан работи с уредът, не носи таблета, а аз записвам на хартия и чертая профили-сечения. Коментираме картировката и разговорите с Яни и Ясен за този участък. Връщаме се минаваме ниските участъци, меандъра, мокрото място където се пълзи над синтрите и сме при торбата. Намираме точка от старата картировка, после намираме още и така точка по точка стигаме до „Чатала“ и точки от основния полигон. В този участък осезаемо е доста студено, преди да премръзнем започваме обличане и се измъкваме към 4.30 часа сутринта от пещерата. Слизаме по заледената пътека, мятаме раниците и Стан пуска парното в джипката. Студено е, и сме доста гладни. Нападаме храната. После отваряме и по бира, от онази безалкохолната в синя кутийка. В Своге спираме за по чай. После спираме още няколко пъти за да подремнем. Стигаме в София по изгрев слънце, към 7 часа сутринта. Ще е тегав ден, но си заслужаваше.
 
Картиране на лабиринти и практика на курса. 28.01.
 
Събрахме се както в клуба и потеглихме. От Нови Искър взехме Валя. Напазарувахме и пристигнахме на Лакатник. Лакатник ни посрещна с почти пролетно слънчево време. Киро Миланов и Люси-жена му също се появиха и така станахме голям отбор. Решихме да се възползваме от хубавото време и практиката да я направим на скалите през Зиданка.
Курсистите и Мони си обуха джаджите и започнаха да се подготвят за екипиране. Стан и Калин щяха да продължат с картировката около „Шерифската стая“.
Бях обещал на Киро да му покажа една зала в „Лабиринта на смъртта“. Така и стана, облякохме се и влязохме. Не бях ходил там от години, но се ориентирах. Минахме през едни странични разклонения на лабиринта и след това се надвесихме на залата в която се слизаше по една камина. В самата зала се чуваше бученето на водата при водопада. Оказа се, че той не е идвал в тази част. Те поеха към блокажа преди езерата а аз поех на вън. Калин и Станислав се забавляваха на воля с лабиринтните участъци.
Излязох и се включих в практиката. Миро, Яна и Валя екипираха системи. Някъде към 15 часа слънцето се скри и настъпи „ледена епоха“. За това се преместихме на „Чатала“ в Темната и продължихме. Картировачната група беше приключила и Стан пое към София, заедно с Миро, който имаше да върши работа и щяха да се появат на следващия ден. Киро и Люси също минаха и ни казаха довиждане. Калин се включи в екипирането на чатала. Импровизирахме и след като се поизморихме, качихме багажа над „Чатала“. Взехме най-необходимото и поехме към „Булеварда“ за да си направим подземният лагер. Опънахме две палатки, едно платнище за сядане, ковнахме скални клинове и опънахме хамаци за Валя и Яна, които бяха решили да правят втора част на „Пещерняци с хамаци.“ Седнахме, вечеряхме пихме по бира и един по един започнахме да „окапваме“. Валя реши да се развихри с фотоапарат и статив а Мони и беше помощник. Така неусетно дойде полунощ с което и ражденият ден на Мони.
 
Сифонът- първо потапяне..... част втора 29.01.
 
Спането в пещера винаги е било за мен изключително удоволствие (когато лагерът е комфортен разбира се!). Мога да спа дни без да ставам. Да, но когато някой се размърда и започне да се шумоли искам не искам трябва да ставам и аз. Сетих се за рожденият ден на Мони, защото Калин го издебна и го поля докато лежи в чувала с студена вода. Разбира се настъпи бурен смях и желанието за спане се изпари. Събудихме се, хапнахме малко, стегнахме багажа, събрахме хамаците и поехме към изхода на пещерата. При „Чатала“, Калин влезе в една сравнително тясна галерия от страната на стоманеното въже и през нея излезе в „Скритата зала“. Още за картиране, няма край! Свалихме багажа под „Чатала“, където си беше направо студено и след като Мони и Валя разекипираха, всички излязохме на вън. А на вън едно слънце. Практиката решихме да е пак там. Яна и Валя, започнаха с екипирането. Стан се появи и ме викна да поговорим. Беше си наумил пак да отидем до сифона и този път носеше неопрен и да пробва да се натопи и да види какво става там. Идеята беше превъзходна. Дадох нужните наставления на курсистите и контролно време, преоблякохме се леко, напълнихме една торба с нужните неща и вече по познатия път в тесният меандър се озовахме пред сифонът-загадка. Предстоеше тежката задача с обличане на дебел неопрен в теснотията. След доста дърпане и мъка за около час Стан облече неопрена. Сложи си очилата и челник и се потопи. Огледа добре, но за съжаление челникът беше слаб. Наложи се да му светя с неговия, който беше монтиран на каската. Направо като че ли не задънваше, но беше тясно. В дясно напипа с крака въздушен обем. След като зарита с крака през дупката в стената отчетливо се чу пляскане. Потвърдено, въздушен обем. В ляво беше още по-интересно. Доста дендрити и също обем. Дори успя да се натъкне на пясък или глина, чиято мекота била доста неприятна на пипане под водата. Водата доста се размъти. Направи ни впечатление обаче, че и бързо се избистри. Значи течението бързо отнасяше мътилката. За около 20 минути Стан свали неопрена и поехме към изхода. На вън той скицира сифона и вече имахме още по-пълна карта. Миро също беше пристигнал. Звъннахме на Ясен и на Яни да разкажем за преживелиците. Като захладня, събрахме багажа и потеглихме към София. Получи се доста добра практика примесена с изследователска дейност.
 
Сифонът, „Фурните“ и рожден ден в Темната част трета...... 31.01.
 
Денят е 31-ви януари и същият ден ставам на цели 39 години. Бяхме се разбрали за нощно ходене до Темната в състав, аз, Яни, Стан, Бойко и Мамута. Заредих една торба с бира, алкохолна и безалкохолна за предпочитащите и се събрахме привечер в клуба. Потеглихме с джипката и минахме през Люлин за да съберем Мамута и да донапазаруваме. Яни носеше бутилка с регулатори и маска да гмурне сифона. На Лакатник взех торбата с бутилката и поех първи нагоре. Беше си бая студеничко, но загрях доволно. Събрахме се под „Чатала“ и се преоблякохме за атака. Разпределихме багажа и се напъхахме в до болка познатия в пряк смисъл меандър. Успях да направя така, че преминаването над синтъра, където човек се мокри да стане по-човешко и не намокрящо за минаване. Стан и Яни стигнаха до сифона и се оказа, че Яни при сухо време го е минавал и напред има още не малко части, в които е стигнал до стеснение. Беше безмислено да гмурка сифона, който според него е дендритна преса няколко метра дълга. Малко се чувствахме прецакани за мъкненето на тежкия багаж в меандъра, но пък беше добра тренировка. Решихме да пощъкаме малко във „Фулните“ и да огледаме разни неща за които Ясен ни е говорил. Разделихме се на два екипа. Стан и Мамута се заеха с картировка на частите при 122-ра точка, за които все нямаше време. Яни, Бойко и аз проверихме едни части преди това в ляво от основния път. Течеше малък поток, който се губи при 122-ра точка. Един долен етаж с езера, доста красиви и калцити. Извадихме един калциран челник от едно езеро. Попадение за нечий музей. Яни се напъха в едно много кално разклонение, и не след дълго се върна и каза, че за него Ясен е говорил, но също е безпредметно да се „блъска“ защото е супер тегаво за работа и е с неясна перспектива. Нашата група тръгна да излиза, като огледахме всички нива и разклонения. Също така и всички части на лабиринта при потока при входа. Не след дълго се появиха и останалите, доволни от картировката. Със Стан привързахме част от картировката от миналия път към точка номер 3 от главният полигон. Спретнахме си преобличане и поехме към джипката. Хапнахме малко и поехме към София. В Нови Искър спряхме, защото нещо замириса неприятно под капака. Някакво масло беше покапало и миришеше. Не се оказа нещо много сериозно. Така за пореден път на рожденият си ден бях в пещера. Това беше и осмото влизане с цел картиране и проучване през януари. За начало на годината никак не е зле.