Сагуаро си показа бодлите

За автора: 

Стражите - кактуси, Снимка: Иван Петров, ПК "Хеликтит", София
Натюрморт с Кобилка, Снимка: Иван Петров, ПК "Хеликтит", София
Без думи! Снимка: Иван Петров, ПК "Хеликтит", София

Сагуаро било някакъв си кактус, растящ нейде из южната част на северния американски континент. О да, кактус и то какъв. Показа си бодлите и ми нашари задника, буквално. Пещеризонът ми сега е цедка!
След месеци на очакване, да спаднат нивата на реките, да се изтекат водите, да се стопят снеговете за да можем и ние най-накрая да потечем през тесните меандри. По дъното от черен камък, по множеството облизани от водата еворзионни котлета с двойни дъна, свързани помежду си с малки каналчета, сякаш направени от човешка ръка. Квадратните галерии пълни с остри камъни и загладени подове. Всичките „уж“ създадени от природата. Толкова много камък с правилни форми. Явно ми е направило голямо впечатление!
Красиво беше, чувствено красиво.

Цялостното ми впечатление от пещерата бие на меланхолия. Няма ги белите образувания, срещат се рядко. Повечето натеци са в кафяво, някак се сливат, не изпъкват и приглушават картината, а постоянният звук на леко течащата рекичка, нашепва и приспива, но всичкото това не намалява еуфорията, напротив. Някак лекичко те прелъстява. Тайничко си се възхищавах и си обещах да дойда пак.

Отвесния вход беше лесен за преодоляване, поне за мен с моите дълги крачища, а и скромната ни група бързо преодоля това препятствие. Почти веднага следваха и тесняците. Тези същите тесняци с които ме плашеха, както баба плаши внуче! Поради тази причина не исках да се натикам първи и понеже си имахме сладур в групата, който беше влизал няколкократно, го натирих да води! (не ме е срам)
Тути се оказа перфектен в случая. Не само че ни знаеше и казваше как да влезем и да се нагодим, но и попиваше локвите, та за нас да е по-сухинко. Благодарим ти Тути! Минах плахо първия тесняка и за пореден път се замислих, какво правя на подобно място!? Тази дилема се завърта в главата ми всеки път, но явно съм падал твърде често на тази същата кратуна, защото скоро след това забравям важния въпрос! До следващия път…
По нататъшните стеснения, локви и остри като бръсначи камъняци вече не ми правеха впечатление.
Мушкахме се напред без да се замисляме и скоро след това достигнахме до по-широката галерия идваща отдясно. Тук започва същинската пещера, такава каквато се запазва и до края. Слизайки все по-надолу, под лек наклон, формата на галерията остава същата, но постепенно размерите и се уголемяват. Някъде по средата на пещерата се достига до едно от разклоненията, доколкото разбрах това е и най-дългото. Плавно завиващ меандър с широки завои и размери три на пет метра. С канал по средата, идеално място за подскачане отляво надясно и обратното. Даже си намерих пързалка, една гладка кора завършваща в двоен котел. Ако не се спреш, падаш във водата с двата крака, левия крак попада в левия котел, а десния, сещате се… Коментарът е излишен, намокрянето - сигурно. Забавлявам се все с неща забранени в пещера, но нека някой се опита да ме спре!
 
Та, в това разклонение достигнахме висока зала, може би трийсет метра висока с три паралелни сталактона, застанали на пост, пазещи грамаден фееричен натек, спускащ се почти от тавана. Грандиозна сцена, зави ми се свят като се взирах нагоре.
Дали пък точно тези 3ма „юнака“ не дават името на пещерата?

Както вече споменах, меандриращата галерия става все по-голяма, по-висока и се появяват по-големи зали по пътя ни надолу. Камините са по-широки.
Някъде в този участък се опитах да дам урок как се минава камина на нашата симпатична госпожица, единствената дама в групата, но тя си е инат и само ми каза че иначе и било по-удобно. Да знаеш, че няма да те оставя намира докато не се научиш! Ха ха
Скоро след това достигнахме и до крайните зали, от които започва блокажът към същинския край на пещерата. Само Ванката се завря там, другите ни домързя, а и ни бяха казали, че няма нищо интересно за гледане. Пък и блокажът бил изтръпнал.
 
Обратният път ми предостави многобройно приятни гледки и малко изненади. Още на влизане Ванката попита дали гледаме назад, но аз леко надменно му подметнах, че в едноканална пещера няма смисъл и да загубим пътя е невъзможно! Така ли! И понеже Веси водеше групата към гибел или слава и подхвърлих, че ако ни загуби ще и кажа евала. Петнайсетина минути по-късно достигнахме възходяща зала и прагче - тесняк в доста опасно изглеждаш блокаж. След като го преминахме и търсихме продължението още толкова време, стана ясно че сме се загубили!
Веси, Евала!!!
Всъщност не се бяхме загубили, а само бяхме пропуснали тясното разклонения надясно, но това е част от емоцията.
Лазенето към изхода беше също толкова забавно, но умората си каза думата. Уж дупката е малка, но е толкова технична. Толкова е технична, че оплезихме езици. И пак първият - последен тесняк ми се видя най-труден, най много ме стискаше и искаше да ме прегръща.
 
Красиво беше, изтощително красиво.

 
Към читателите: Търся спонсор за нов пещеризон! Ха ха
 

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.