Така се стекоха обстоятелствата, че на 10-ти март си счупих десния глезен и се наложи от края на последните снегове и ледове до разгара на същинската пролет да се придвижвам на патерици и на един крак.
Времето си минава, а активностите в клуба си вървят по своя неизменен ход. Така се появиха, благодарение на Яни и Владо тъй дългоочакваните нови уреди за картиране. Това добре, но трябваше и да свикнем и да се научим с тях да работим.
След няколко „сухи“ тренировки решихме да пробваме техниката и в истински условия. Яни предложи да отидем до някой близък до София изкуствен обект и там да картираме. Така в събота следобед се събрахме в клуба; Яни, Милен, Калин и аз. Взехме необходимата техника и поехме към Железница, където имало подходящ обект. Това ми беше и първото излизане от София от доста време насам. Пролетта вече е настъпила навсякъде и дърветата вече са отрупани с цветове и навсякъде е зелено. Настроението ни е приповдигнато. На мястото паркирахме и Яни отиде да провери обекта докато ние се преобличахме. Дойде и каза, че е перфектен за учебно картиране. Преоблякохме се, хванах патериците и обекта беше на стотина метра от колата до самия път. Тръгнах преди останалите да не ги бавя. Входа беше излят от бетон а навътре продължаваше широко предверие, коридор, след това уширение, като стените и свода са торкретирани. След около 50 метра следва разклонение и на ляво и на дясно, като дясното е по-дълго и в него има още две разклонения, а в лявото едно. Влажно е, на места са се появили дребни сталактити, а по-късните посетители на въпросния обект са вкарали доста боклуци, както и стените са издраскани доста.
Започнахме от входа. Приложихме знанията натрупани до сега, но не бяха достатъчни и за това трябваше да търсим Стан по телефона за жокери. Той доста отзивчиво отговори и ни „светна лампите“. Все пак Калин и Милен имаха базисните знания и работа започна да върви по-гладко. Налагаше ми се да си правя, чести почивки, че ходенето с патерици под земята изисква повече усилия и концентрация. Намерих си удобно място край входа за релакс. На разклона се разделихме на две групи. Калин и Милен хванаха дългото разклонение, а ни е с Яни късото. Така се позабавлявахме към час и малко, като от време на време излизахме на топло, че вътре си беше хладно. Минаващите по пътя проявиха също интерес и някои от тях се престрашиха и влязоха при нас, това направиха и Веско-братът на Яни, синът му и синът на Яни. Побъбрихме, като Веско ни спомена, че в близост по пътя имало още интересни подземни съоръжения.
След като свършихме нашата част с Яни излязохме и оставихме Милен и Калин да докартират тяхната част. С Яни поехме по пътя и намерихме въпросните съоръжения, които вероятно са част но някакъв действащ хидровъзел и решихме да не се ровим там. Огледахме и се върнахме точно когато другите бяха приключили, а и започваше да вали. На минералната вода се преоблякохме и поехме към София.
Пейзажите бяха наистина прекрасни, прекрасна пролет. Изводите обаче, които си извадихме от тренировката е, че трябва още доста да се тренира за да изгладим важните подробности и процеса да стане рутинен. Това зависи само от нас самите.
Изключително съм благодарен на приятелите ми, които направиха възможно да отида с тях и да съм част от процеса, в положението в което се намирам в момента. Ще останат незабравими спомени как с патерици влизах под земята. Честита пролет на „патерици“ и от мен.