Изследователската-пещерна експедиция в пиринския циркус Бански суходол е традиционна, провежда се почти без прекъсване и често в нея взимат участие пещерняци от други държави. В периода от 2000 до 2022 година са проведени 21 експедиции. Залогът е проучването на пещерите в северната част на Пирин и най-вече търсене на продължение в пещерната система Бански суходол N9-11, която понастоящемсъс своите – 407 метра денивелация е втора по дълбочина в страната, но има потенциал да стане и най-дълбоката.
В горепосочения период бяха извършени много изследвания и постигнати добри резултати. За съжаление поради причини от различен характер през последните години липсват ентусиасти за изследвания и има потенциална възможност проучванията в тази част на Пирин да секнат за известно време!
 
Подготовката:
 
През 2022 година беше проведена поредната експедиция в циркуса. В нея поради заетост не успяха да се включат членове от клуба, както и членове от другия клуб съорганизатор – СПК „Академик“ София. Експедицията беше проведена от пещерняците от ПК „Под ръбъ“ Церово и ръководена от Димитър Генов.
Липсата на участници доведе до различни полемики в клубните среди и решихме, че за следващата година трябва да се подготвим и да участваме.
През месец декември Общото събрание на клуба утвърди Михаил Хаджитодоров за ръководител на експедицията. Габриела Петрова пое ангажимента около логистиката, търсенето на спонсори и някои организационни неща. За мен остана задачата да подготвя теренната работа в циркуса, да подготвя ГИС с нанесени всички въртопи, обекти и пещери и да се насложи картата на Бански суходол N9-11 на терена.
В началото на месец февруари в клубното помещение се събрахме пещерняци от различни клубове и обсъдихме стратегията за бъдещата експедиция. На срещата се отзоваха: Павел Бакалов (СПК „Академик“ София), Димитър Генов (ПК „Под ръбъ“ Церово), Игор Руняшки (ПКСУ София), Яни Макулев, Михаил Хаджитодоров, Тим Браухле и др.
През месец март проведохме среща в Банско с Дирекцията на НП Пирин, на която обсъдихме параметрите по експедицията и получихме обещания за съдействие.
Оказа се, че в експедицията се е записал един пещерняк от Чехия, препоръчан за от доц. др. Хелиана Дундарова. Така щеше да е спазена традицията и експедицията да е с международен характер.
На по-късен етап направихме, презентация в „клуба на Пещерняка“. Всеки си пое организационните ангажименти и започна обратното броене преди началото на експедицията. Месеците се изнизаха бързо. Годината се оказа доста динамична за клубът ни от гледна точка изследвания и открития, а и ни предстоеше международна експедиция в Грузия. Част от хората участвали в срещите и заявили участие се отказаха месец два преди началната дата или в последния момент. Така на финала се оказа, че групата за експедицията сме само 6 души и се качваме без да сме направили предварителен обход за оглед. Това беше и предпоставка да редуцираме задачите на експедицията и датите ни за престой.
 
Тръгването:
 
Така дойде и времето за заминаване. Прибрахме се от експедиция в Грузия и веднага трябваше да се действа по организацията, инвентар, разрешителни, товарни животни, закупуване на храна. Най-радващо беше, че успяхме благодарение на хората от НП Пирин да си наем товарни коне за багажа. Оказа се, че Petr и Тим могат да тръгнат в неделя 27.09. Така се обезcмисляше тръгването ни от петък и решихме да тръгнем на 26.08. събота привечер. В деня на тръгването имаше ужасно много неща да се свършат и направо не му се виждаше края. Събрахме се към 17 часа в клубното. Източихме горивото от агрегата и го пакетирахме. Натоварихме целия експедиционен багаж в колата на Мишо и Тери. Тя едвам пое багажа с четиримата пасажери които бяхме; Тери, Мишо, Светльо и аз. Пътувахме безпроблемно, в Благоевград напазарувахме хляб и някои провизии от първа необходимост. Вечерта по тъмно бяхме на познатата поляна в местността „Пещерите“ над Банско. Разтоварихме багажа, запалихме си огън в огнището и се натъркаляхме на шалтета край него на сладки приказки и обсъждания за самата експедиция. Постепенно се унесохме в дрямка. Трябваше да станем на другия ден съвсем рано, а минаваше полунощ.
 
Качването:

Ставането беше в 7 сутринта с аларма, но без кафе. Нямахме много време и с Тери тръгнахме с колата до Банско да налеем туба с бензин, да вземем батерии и още нещо. Оказа се, че конярите ни чакат на моста при ски пътя и аз останах с тях да ги заведа до лагера и да започнем да товарим багажа. Сравнително бързо се справихме и без много бавене тръгнахме към 8:30 към циркуса заедно с Тери, Светльо, двамата коняри и два коня добре натоварени с багаж и раници. Мишо остана да изчака Тим и Petrда пристигнат от София.
Добро време за тръгване и се надявах да избегнем по този начин следобедните жеги във високата част на планината. Хванах си някакво леко темпо за да се адаптирам по-лесно към дългия, но добре познат път нагоре. Движихме се с добро темпо. На поляната с дървото направихме кратка почивка. До тук беше и относително равно. Пътят е оправен и добре настлан с чакъл. Реално кола може да се качи до там и е опция за следващите експедиции да се товари направо там и така да се спести поне час от пътя.
Заизкачвахме баира и се наложи да се разчистват паднали дървета от пътеката. Използвах случая да мина пред групата и да маркирам пътеката с ленти. Преди 11 часа бяхме вече на поляната с ягодите. Бях доста преди групата на нея. Те се забавиха и се върнах да видя какво се случва. Оказа се, че единия кон е паднал с багажа и е трябвало да го разтоварят, да пренаредят багажа отново и това ги било забавило. Минахме транзит през поляната, без спиране за почивка и знаейки, че сме минали половината път поехме с бодра крачка нагоре. Оставаха обаче най-тегавите баири. По едно време се оказа, че вървим прекалено дълго време по една каменна река. Можехме да си го спестим, но година след година местностите се променят, а аз не се бях качвал от две години. Заредиха се поляни и баири и към 13:30 часа бяхме на финалното изкачване. Оказа се, че единия кон не е подготвен за такъв преход с толкова багаж и конярите решиха да го разтоварят и в този участък да направят два курса. Чухме се по телефона с Мишо, той сподели, че Тони Генков е докарал останалите. Пиели кафе и щели да тръгват нагоре. До базовия лагер се качихме за около четири часа и половина. Разтоварихме багажа и се отдадохме първо на почивка, после на подреждане на лагера. Конярите заседнаха и хич не им се потегляше. Оказа се, че печката и землянката са в окаяно състояние. Светльо се зае с оправянето на печката. Заедно с него и Тери опънахме голямата складова палатка. След известно време шетане Светльо тръгна към снежниците над лагера да търси течаща вода и не след дълго се върна с радостната вест, че е намерил. По някое време конярите си тръгнаха, като се разбрахме да им звъннем за слизането ден два преди да решим да си ходим. Запалихме печката и постепенно взе да се стъмва. Вече по тъмно Мишо, Тим и Petrсе появиха в лагера след не лек преход. Бяха доста изморени. Вечеряхме и умората си каза думата. Повечето от участниците не носихме палатки и се настанихме в голямата складова палатка, която щяхме да използваме за подслон няколко дни. Заспахме рано.
 
Първи ден в „Небесното царство“-циркус Бански суходол:
 
Станахме рано и седнахме да закусим. След закуска решихме всички да отидем до водата. Беше рано, слънцето не се беше показало над „Църна могила“ и в долината на снежника никъде нямаше течаща вода. Качихме се по-нагоре по снежниците и Светльо ни показа мястото което вчера беше открил. Той се зае да го разчисти от камъни и лесно да се налива вода. Премести голямо количество скален материал и успя. В това време с Тим обиколихме района наоколо. Не успях да намеря къде се ситуираше входа на Ледниковата пропаст, но намерихме няколко нови, безнадеждни пропадания в сипеите. Постояхме доста и двамата с Тим казахме на останалите, че слизаме до лагера да доподредим и да си подготвим багажа за теренния обход. Малко преди обяд и останалите се прибраха, наляли доволно количество вода. Хапнахме, решихме да си направим една следобедна почивка, че още бяхме изморени от качването предния ден. Късния следобед се пуснахме по терен задно с Тим, Светльо иPetr.Чехът си взе багажътда го занесе до входа на БС N 9-11. Качихме се западно над лагера. Минахме покрай мястото на обхвата и се заехме с качването на една крива класика за да спестим малко път. Преодоляхме пояс от клекове и излязохме на първите въртопи. Първо проверихме една известна, но затрупана със сняг и скален материал пещера. Тя е маркирана с метален триъгълник, но няма карта. Тим екипира и Petr, който единствен носеше екипировка за пещера се спуска няколко метра в нея да установи, че е плътно запушена със сняг. Не е перспективна и не се усеща въздушно течение. Проверихме и въртопите в близост. Реших да погледнем един необхождан участък и зарязах за по-късен етап едно местенце, което бяхме проверявали преди години. На това място има характерно и високо скално стъпало-венец. Много ясно си личи голяма разломна цепка по която става лесно изкачването. Представлява улей висок 20-30 метра запълнен със скален материал. Вижда, че тази пукнатина отива по посока въртопите, които проверихме преди това. Заизкачвахме се и установихме, че на много места се усеща студено въздушно течение между камъните и скалата. Набелязваме три перспективни обекта за разкопаване. На едно от набелязаните места Светльо извади доста камъни. Лесно е за работа. Изкачихме се на следващото заравнение и не се учудихме, че и там имаше въртопи. Групата се отклони в източна посока. Там се ситуира отдавна откритата и изследвана за последно през 2001 година, пещера БС N 18. Вързаха въже и Petrвлезе. Сподели, че дъното е тясно, но след разчистване може да се мине и се усеща силно и студено въздушно течение. Пещерата влиза в списъка с перспективните обекти за работа. Докато проверяваха дупката, се разходих наоколо и намерих една интересна просека в клековете по която се качих до един скален венец. В основата му има тесен вход. Светнах с челника и установих, че след входа леко разширява. На около 4 метра се вижда дъно, а хвърления камък тупа на обем. В този район намираме още няколко въртопа в които влязохме няколко метра между камъните. Установихме, че и те са перспективни, дори направихме подземна слухова връзка между два от тях. Минахме покрай пещерите БС N 8 и БС N 7. Снежната тапа на N БС 8 се е стопила доста и сега се намира на около 9 метра дълбочина от входа на пропастта. Вижда се голяма пролука между снежната тапа и скалата. Разгледахме и обектите на платото под входа на БС N 9-11. Привечер се качваме до входа на БС N 9-11.Petr си остави багажа. За останалите от групата това е първо качване в тази част на циркуса. Всеки си намери кътче и седна да съзерцава. От изток, запад и юг огромни скалисти масиви затварят циркуса. Особено от тази позиция „Църна могила“ се вижда като величествена и непристъпна стена. Съгласяваме се, че БС N 9-11 е една от пещерите от входа на която се открива спираща дъха гледка. В „Небесното царство“ сме, там където върхарите опират в облаците.
Слязохме по традиционния път за лагера под „Кончето“ и през циркусното възвишение. Мишо и Тери ни очакват в лагера с приготвена много вкусна вечеря.
 
Дъждовен ден или „учебна тревога“:
 
За този ден по прогноза го даваха дъждовно време с гръмотевици. Решихме да подготвим лагера за продължителен дъжд. Мишо и Тери отидоха да налеят вода, прибираме в землянката багаж, Светльо подготви безопасно укритие ако се развие гръмотевична буря. До обяд бяхме готови. Времето е облачно, но така и не заваля. В лагера настана безвремие, а ни очакваше теренна работа за която имахме не повече от ден и половина свободно време. Тим и Petr решиха да отидат за дърва под лагера и да проверят на голямата поляна „Обектът на Ицо“. На предната експедиция беше работено доста там. Върнаха се и казаха, че от обекта се усеща силно и студено въздушно течение. Не са работили, защото трябвало повечко хора за целта. Времето така и не се развали. Късния следобед не издържахме да стоим закотвени в лагера и с Petr и Светльо се качихме да проверим един обект в близост. Югозападно на около 80 метра над лагера се ситуира гигантско пропадане в склона. Огромни сипеи и снежник влизат в него. Още през 2018 година забелязахме, че в най-ниската част между снежната тапа и скалата има пролука и се усеща въздушно течение. Petr и Светльо слязоха да я проверят, а аз се смъкнах към лагера да си напиша „домашното“ за следващия ден за теренния обход. Не след дълго се върнаха и споделиха, че Petr е разкопал снега и е влязълв зала изпълнена с ледени образувания. Petr каза, че е добре да се качим и да я допроучим и картираме. Качихме се и започнахме картировка на въртопа. Към нас се присъедини и Тим да ни помага. Както споменах по-горе пещерата се разкрива в източната част на огромен въртоп със сипеи и снежник. След няколко метра пролазване през снежна тапа се попада в неголяма зала. Пода е покрит със сняг и големи камъни. Между камъните и дясната-южна стена има пролука. Усеща се силно и студено въздушно течение и хвърлен камък пада няколко метра. Petr направи множество снимки и сравнително бързо я картирахме. Маркирахме я и я заведохме под БС N 81 според номерацията на пещерите в циркус Бански суходол. Тим, макар и не облечен за пещера съшо успя да влезе и да я разгледа. Светльо също се качи при нас. Почти по тъмно слязохме в лагера, където Мишо и Тери ни очакваха с вкусна вечеря. До късно обсъждахме плана за следващия ден и показвах на лаптопа картата на БС N 9-11.
 
От БС N 9-11 до „Звездокрай“:
 
Станахме рано. Този ден Тим и Petr ще влизат в БС N 9-11. Закусихме и си приготвихме багажа. Светльо сподели, че ще остане в лагера да си почива, че го боли кракът. Мишо и Тери казаха, че ще са лагерна група. Подготвихме се и тръгнахме. Попътно показах входовете на разни пещери и обекти. Докато се преобличат проведох няколко разговора с конярите и служители на ПП „Пирин“. Оказа се, че сме забравили планките за входния отвес в лагера. На никой не му се слизаше да ги взима. Добре, че намерихме планки с които се опъва тентата за изнесения бивак до входа на БС N 9-11. Тим и Petr влязоха, като преди това оставиха контролно време. Така останах сам на терен. Съзерцавайки от високо терена по който щях да ходя набелязах едно скално възвишение на платото, което стърчеше като старинно светилище и се намира в близост до мястото на което щях да правя обход. Предния ден бях свалил всички карти с нанесени въртопи и пещери на телефона. Първата цел на обхода беше да проследя въртопната мрежа на повърхността и как спрямо нея се нанася БС N 9-11. Слязох в ниското и започнах издирването на въртоп N 112. Той беше и ключът към загадката. Не след дълго бях на него за да установя, че се намира в непосредствена близост до БС N 8. Защо е толкова ключов този обект, защото се намира на не повече от 50 метра от дънната част на БС N 9-11 и зала „Колкина“. Пукнатината може ясно да се проследи и на повърхността по скалните стъпала разположени южно от БС N 8. В тази пещера беше проникнато през годините до -56 метра покрай снежната тапа и скалата. Проследих и останалите въртопи, които се редяха в редици в северозападна посока. Те ме отведоха до входа на БС N 7. Следва скално стъпало и долина с въртопи, които са запушени с камъни и са безперспективни. Реших да проверя набелязаната от по-рано местност. Това е хълмисто районче, което рядко е обхождано и стои в страни от отъпканите маршрути в циркуса. Там регистрираните въртопи свършват и след тази местност има само склон, скали и клек. Отдавна наричам тази местност „Звездокрай“ (взето от цикъла за „Фондацията“ на Айзък Азимов). Какви ли изненади ме очакваха. Стигнах до последните регистрирани въртопи, разгледах ги и установих, че ако се работи в тях има вероятност да се влезе в нова пещера. Изкачих хълма и точно в подножието на стърчашата скала се откроява дълбок въртоп. Покрит е с големи камъни между които се слиза метър-два. Виждат се пролуки, усеща се силно въздушно течение и хвърления камък в пролуките пада доста. Има фронт да се разчиства и да се влезе. Смятах, че това е последния въртоп в местността но съм се лъгал. Огледах периферията на въртопа и проследих една пукнатина в североизточна посока, която ме отведе до едно миниатюрно въртопче. Реших да извадя няколко камъка, то пък взе, че духна от вътре. Запретнах ръкави и за около час разчистих добре. Още от входа започва добре оребрена основна скала. Оформя се широка вертикална преса. Хвърленият камък пада много и отеква в дълбочина на обем. След двучасово вадене на камъни реших да си почина. Точно тогава Тим и Petr излязоха от БС N 9-11. Чухме се по радиостанциите и те споделиха, че са стигнали само до пасажа преди „Наклонената галерия“. Оказало се, че отвесите са били разекипирани от предишната експедиция и нямало гайки за анкерите. Взели са проби от вода и налепи по стените от пещерата по проекта в който участва клуба към ФНИ КП-06-М61/8 „Нетуберкулозните микобактерии в пещерни биофилми и карстови реки в България и свързаните с тях инфекции“).Слязоха при мен, но бяха изморени и зазимихме обект „Звездокрай“ за следващата година. Решихме да слезем към лагера по кратката пътека през булевард „Бакалов“. По път минахме покрай БС N 57. Оказа се, че снежната тапа е доста стопена и може да се влезе 5-6 метра. Трябва да се копае сняг и да се вадят камъни. Минахме и през „Духалото“ под „Котешкия чал“. Все още си фучи яко въздушно течение от там. Последната пещера която проверихме беше БС N 42. В нея има ново срутване и в южната част се е отворила тясна галерия от която също така духа силно. За в бъдеще е добре да обърнем внимание и на този обект. Накрая вече доста изморени се смъкнахме в лагера, където до късно оправяхме багаж и се подготвихме за следващия ден в който щяхме да си слизаме. Мишо и Тери бяха направили описи на храната и материалите които щяхме да оставим за догодина. Последна нощ в планината.
 
Краят на пътешествието:
 
Станахме рано и започнахме опаковането на багажа. Събрахме инвентара, сгънахме голямата складова палатка. По обяд Шафи-коняра се качи с два коня. Обядвахме и натоварихме конете. Последни общи снимки и тръгнахме. Слизането беше плавно и без паднали коне и багаж. Късния следобед слязохме на „Пещерите“. Там ни чакаше Марин Николов от СПК „Академик“ София, който дойде от София да ни помогне с превоза на багаж. Отбиваме се през поста на НП „Пирин“ за да се обадим на инж. Петров, че експедицията е приключила успешно. По традиция сядаме в „Канчето“ да хапнем по нещо вкусно и да пием по бира-две. Вечерта закарахме целия инвентар и багаж в клуба с което тазгодишната експедиция приключва.
 
Резултати и препоръки за в бъдеще:
 
Въпреки, че експедицията беше представена и обявена предварително, така и не се събраха много желаещи. В крайна сметка заминахме петима клубни члена и госта от Чехия. Това е и първата експедиция в циркуса съставена само от клубни членове. В нея взеха участие- ПК “Хеликтит” София: Mихаил Хаджитодоров– Ръководител, Траяна Хаджитодорова,Константин Стоичков, Тим Браухле, Светлин Желязков и Czech Speleological Society: Petr (Shimon) Yanichek.
По време на експедицията наблюденията които извършихме бяха, че снежниците и снежните тапи в пещерите бяха значително повече стопени спрямо предните експедиции. За краткото време на пребиваване нямаше валежи и времето се задържа относително стабилно. Не бяха извършени предвидените преди експедицията подобрения по лагера и землянката. За тази дейност трябва да се отделят повече хора и трябва повече време. Най-належащо е да се оправи Землянката. В нея има две счупени греди и не е сигурно дали ще издържи и тази зима. Също така трябва да се помисли за нова конструкция на печката. Старата е доста корозирала и е на доизживяване. Благодарение на хората от дирекцията на НП „Пирин“ тази година успяхме да си намерим лесно коне. Трябва за следващи експедиции да се ушият нови денкове за багаж. При тазгодишното качване и сваляне на багажа с конете имаше поражения по багажа, скъсани торби и денкове и падал агрегат от самара на коня. Пътеката за циркуса беше разчистена и само на 2 места се наложи да се режат-премахват паднали по трасето дървета. На качване пътеката беше маркирана с ленти, които на връщане си ги прибрахме. Добре е да се подновят някои пирамидки по пътя към БС N 9-11. Проблем беше и ниската посещаемост на експедицията поради което голяма част от предвидените цели и задачи отпаднаха. Всичките тези организационни неуредици трябва да бъдат премахнати, както и трябва повече хора да се включат в организацията. Беше направено само едно влизане в пещерната система Бански суходол N 9-11. По време на проникването Petr (Shimon) Yanichek прави снимки в „Голямата ледена зала“. Не слизат до мястото което предварително набелязаха, защото по трасето имат разекипирани отвесни пасажи, като липсват гайки на анкерите на закрепванията. При следваща експедиция е задължително цялата пещера да се пренакове и екипира отново стационарно с подменени въжета.
Теренни обходи в циркуса бяха извършени от: Константин Стоичков, Тим Браухле, Светлин Желязков и Petr (Shimon) Yanichek. Бяха проверени няколко пещери и въртопи. Сред тях перспективни за работа са БС N 8, БС N 18, БС N 57, БС N 42. Бяха открити и маркирани няколко перспекривни обекти. От тях най-перспективен и отворен за влизане е обекта наименуван „Звездокрай“, където има потенциална възможност да се влезе в нова пещера. Беше разкопана снежната тапа на един от проверените обекти и се попадна в нова пещера, която беше картирана. Пещерата за сега е с неголеми размери (дължина 34 метра при денивелация от - 22 метъра), но има перспектива за продължение ако се разчистят големи камъни под които има продължение от което се усеща силно въздушно течение. Нейният пореден номер е БС N81.
Бяха извършени наблюдения по състоянието на различни обекти в циркуса и нивото на снежните им тапи: БС N 7 – 8 метра, БС N8 – 10 метра (2 метра по дълбока от предходни години), БС N9 – 8 метра (3 метра по дълбока от предходни години), БС N10 – 9 метра (6 метра по дълбока от предходни години), БС N10 А – 5 метра (5 метра по дълбока от предходни години),БС N57 - 5 метра (2 метра по дълбока от предходни години).
Беше проследена на повърхността чрез налагане на картата на топографията как се развива БС N9-11. Това би подпомогнало откриването на по-ниско разположени входове към системата и да се избегнат някои опасни и лабилни пасажи в пещерата, както и за по-бърз достъп до дънните части. От научната дейност бяха взети проби от БС N9-11от вода и налепи по стените от пещерата по проекта в който участва клуба към ФНИ КП-06-М61/8 „Нетуберкулозните микобактерии в пещерни биофилми и карстови реки в България и свързаните с тях инфекции“).
За работа на терен за следващи експедиции ще са необходими повече хора. За краткото време на пребиваване това беше и програмата максимум. Не бяха проверявани поради липса на време пещерите и пропастите в района на циркусното възвишение и района под „Кончето“. Като основни задачи за следващите експедиции ще трябва да са: Оправянето на лагера и землянката, пренаковаване и екипиране стационарно на БС N9-11. Пренасяне на подземния лагер в зала „Колкина“ (-400 м). Теренна работа и търсене на нискоразположени входове към пещерната система.
Специални благодарности към всички които подпомогнаха това начинание да се осъществи.