Ден 1 (Събота)
Тръгнахме от София в събота около 9:30 в състав: Коста, Славея, Жоро Ненчев, Симеон и аз. Бяхме се натоварили с доста багаж, за да правим проникване в по-вертикалните части на новото дъно на Зиданка.В 11:30 влязохме и в 12:00 бяхме на дъното.
Разделихме се на две групи и се захванахме с планираните дейности.
Старото дъно и началото на тесняците.
Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.
Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.
Групата на водопада приключи доста по-рано от нас и започна да “скучае”. Подхвърлих на Славея идеята да си направим равно място за багажа, за да не се изсипва в отвесите. Не след дълго тя се бе заела сериозно с това и изкопа широка маса в глинения склон. Сложихме там яденето и машините. Мястото веднага стана най-посещаваното (със задръстване!) и калта пред него стана истинско прасище. Нарекохме го - Ресторантът на Славея.
Компания на ресторанта. Снимка - Стан
Мони и Славея започнаха да оглеждат блокажа и да проверяват комините. Мони изкачи големия комин и каза, че задънва в глина. Проверяваха разни цепки в тавана на блокажа. По едно време Мони извика, че е открил нещо и изчезна някъде в тавана. След 10-тина минути се чу вик “Галерия 6 на 6 метра! Идвайте!”. Един по един спелеолозите за заизкачваха през класиката и новооткрития (втори за Зиданка) S-образен тесняк. Славея извика “Лелее, зала 15 на 15 метра”.
Тук е моментът да напомня, че Зиданка от 2016г насам се асоциира с кални трудни блокажни тесняци, където се лази по корем и възможността човек да клекне или да се изправи е рядкост. Където тесняци в които двама човека могат да се разминат ги наричахме “зали”. Основна тема за спорове по време на копането на тесняците беше къде да се складират камъните, и тъй като никога нямаше място ги влачехме с торби с жива верига, често над 10м разстояние. Дори и за преминаване, 400 метра стари части са за под 10 минути, а 30 метра тесняци до залите се минават за 30 минути. И където срещнахме най-големия си враг - телевизорите*. Много хора бяха зачеркнали тази пещера като безперспективна. Никой не очакваше и не можеше да повярва, че в Зиданка има обемни зали.
Вече всички бяха в новата зала. Аз си бях на дъното. Дойде Коста и ме повика. Аз се бях зарил леко с камъни и не бързах да излизам, знаейки че сме за два дни и няма зор. Новата зала - красива, удивителна, обемна. С много образувания. Отгоре над главата ми се чуваше ликуване. Аз си седях долу в калта и с усмивка си копаех с теслата…
Времето за деня изтече и трябваше да се насочваме към изхода. Оставихме доста от багажа на дъното, и екипирано за да може на следващия ден да се картира. Излязохме в 20:00.
През целия път водихме дискусия накъде отиват новите части, като аз бях абсолютно убеден, че ни връщат наобратно към Житолюб, а не продължават към заветната Трапезария. Коста смяташе (правилно), че са само напред.
Красоти на дъното. Снимка - Стан
Нощувахме в къща за гости срещу Темната. Хапнахме приятни гозби. Разгледахме снимките и се дивихме на красотата на новата зала. Мони я именува “Косю Касабов”, на спелео-другар и личен ментор, който вече не е сред нас.
Мони се прибра към София. Останалите вързахме челниците и телефоните и батериите да се зареждат. Къщата беше топла и уютна. В 21:00 бях дълбоко заспал.
Неделно утро на Лакатнишки скали, Снимка - Стан
Ден 2 - неделя
Събудихме се в 9:00 и пихме кафе и черен чай. Гумата на джипа беше спукана и хижарят ни услужи с компресор - напомпахме я. Закусихме на магазинчето, където имаше народна музика и момичета в народни носии (беше Цветница). От София пристигнаха Явор и Симона и ни чакана на Бъбрека. Облякохме мокрите и кални от предишния ден дрехи и около 11:30 бяхме пак на дъното на Зиданка. Този ден бяхме с три основни цели: да разширим S-образния тесняк до зала Косю Касабов, да се вземат биологични проби от вода и кал в залата и да я картираме и привържем към досегашната картировка на Зиданка.
Оживи се ресторантът на Славея. Пълно с хора и всички правят нещо.
Жоро, Славея и аз се заловихме да разширяваме S-образния тесняк. След известно блъскане стана удобен за преминаване.
Вторият S-образен тесняк, пътят към дъното. Снимка - Стан
Аз още не можех да повярвам, че като излязат камъни за вадене имаме къде да ги слагаме! Явор, Симона и Славея вече бяха горе в зала Косю Касабов. Мушнах се и аз през тесняка и след мен - останалите. През няколко кални ниши попаднахме в същинската зала. Тя започва с глинена част.
Картиране на зала Косю Касабов. Снимка -
Пред нас - прасище. След него - красиви синтрови езера и огромен натек, върху който от тавана се излива водопадче. Водата тече от натека, през езерцата и вляво - в кална бездна. Таванът - висок над 10м и монолитен. Част от синтровите езера са се образували във въздуха като тераси и под тях зеят ниши от снежнобели камъчета. Зад синтровите красоти залата става възходяща. Подът и таванът - осеяни с красиви образувания. По стените - няколко гигантски драперии и безброй кремави дендрити. Най-горе се открива разкошна гледка и цялата зала се вижда като на длан (изисква силен челник).
Зала Косю Касабов
Тук е моментът да спомена, че тази зала е заобиколена с кални прасища и е снежно бяла. Безкрайно важно е тя да бъде опазена. Обособихме един единствен маршрут, който ще бъде маркиран и обозначен. Образуванията са изключително чисти и крехки и всяка една стъпка или длан си личи върху тях. Молим всички, които посещават залата да следват само утъпкания път, предварително да почистят обувките си от кал и да положат усилия да запазим залата красива.
В дъното на залата има низходящ тесен меандър с два сталактона.
Новото дъно на пещерата, два сталактона. Снимка - Стан
Явор и Симона направиха пътека от камъни през прасището и съоръжение за изстъргване на калта от ботушите. С Коста и Славея картирахме цялата зала. Излезе над 50м дълга. Останалите извадиха доста багаж и излязоха от дупката. Явор, Симона и Жоро се прибраха към София. Спуснахме се в калната фуния на дъното, картирахме я и я разекипирахме. Славея излезе последна и ни чакаше отвън, а ние с Коста лазихме в тесняците с тежка торба, Disto и телефон в ръка и картирахме антена. Целта бе да привържем картировката на новите зали към картата на Зиданка. Така и направихме. Коста беляза точките със син лак на блеснулки, който ни упои с ужасната си миризма. В 19:45 излязохме от дупката. Потеглихме към София и обсъждахме откритието. Гледахме снимките. Осъзнах, че съм грешал за посоката и че сме попаднали между Зиданка-Трапезария и Напречна галерия. Хипотизирахме отдавна, че там би имало голям обем. Дънната диаклаза сочи към Трапезария, а теснякът със сталактоните - към Напречна. Не мирясахме докато не паркирахме колата. Коста извади лаптопа и насложихме картировката върху старата карта. Пасна точно. Беше велико! 25м ни делят от дъното на Трапезария и 50м от Напречна галерия.
* телевизорите са камъни с размер на телевизор “Респром”, които представляват ситен лабилен блокаж, който при премахване на един камък го запълва с друг от тавана. Първо невъзможно, после изключително неприятно и опасно бе пминаването под тях.
Ето и два разказа на очевидци по темата:
Явор - Компания за Зиданка
След няколко годишна пещерна почти пауза, реших да се завърна „на терен“.
За добро или зло случи се така, че в продължение на някоя и друга година се пришивах от време навреме към компанията на Коста и Стан. Я за някое картиране в Темна, я за сглабяне на някой парапет. Всеки път в различен между клубен формат.
Когато голямата ми дъщеря Мони реши да се включи по активно в пещернясването, някак естествено дойде и присъединяването към тази компания.
Разбира се от години познавахме Зиданка.
Че кой не знае тази сивакаво- прашна сравнително скучна пещера.
Известна с това, че е близо до Темна, че отпред е удобно за екипиране, като не ни се ходи до Алпийска, че туристите я ползват чат-пат за тоалетна.
А, да… и малка групичка ентусиасти, убедени, че тя е една и съща система със Темната дупка, поради някакви мъгляви хидро - геологични принципи ръчкат, чукат, копат из некви блокажи.
Щури хора, разбира се. Плачат си да им падне некое паве на главите.
Странно, но някак си компанията на тези щури и ентусиазирани хора допадна на Мони и след някоя и друга разходка из Зиданка и Темна до Трапезарията, ето ни и нас към Групата на Шаро.
Признавам си, че съм по-скоро в ролята на свидетел на Йехова, отколкото пряк участник в дейността на групата.
Признавам си също така че смятам пробива на блокажа и достигането на Залата за Откритието на годината.
Благодарение най-вече на упоритостта на Стан. Извинявам се, че пропускам други имена.
Залата...Описания ще има. Снимки също.
Скоро и стада от пещерняци ще се заточат нагоре.
Ще цъкат, ще щракат, ще се дивят, ще се катерят по синтрите, след като са минали през прасището.
Ще калят.
И тава е и най-голямата ми загриженост.
Как да опазим тази красота?
Горчивият опит ми подсказва, колко трудна, колко невъзможна задача е това.
Ще направим всичко възможно. Ленти, табели…измислил съм вариант как да позачистим това което вече окаляхме…
Струва ми се мисия обречена, но все се надявам.
Славея - Спелео Философии
Голямото откритие – очакваният или неочакван успех, при придобиването му буди смесени чувства – смес от екстаз и тревога. Тръпката при стъпването на място, на което друг човек не е бил е непреодолима. Но защо тревога? Причините могат да бъдат много, но в случая, както предполагам и след някои големи научни открития – какво е бъдещето на откритието, как ще бъде „използвано“ то, как ще изглежда след време? Тревога будят и други, за по-голямата част от хората привидно смешни и егоцентрични въпроси – чие име ще се споменава във възка с откритията, дали нечии огромни усилия ще останат незапомнени и непризнати. Тези въпроси няма как да не вълнуват изследователите, вложили в откритието часове, дни, понякога дори години.
Когато през 2013г. Фенг Жанг за пръв път адаптира CRISPR (бактериална имунна система) за геномно редактиране, постига огромен успех. Дали предполага, че след няколко години в Китай ще се родят първите бебета с редактиран с „неговата“ технология геном и какъв скандал ще избухне?
Когато нобеловата награда за химия през 2020г. се връчва за адаптирането на CRISPR за целите на геномното редактиране на Дженифър Даудна и Емануел Шарпентие как ли са се почувствали учените, на чиито открития са стъпили те, и които навярно е трябвало да споделят наградата с тях?
Смешно е да съпоставим откриването на 700 метра от пещера с научно откритие от калибъра на CRISPR. Човек извън пещерните среди би си помислил, че пещерата все пак се намира в скалния масив въпреки откривателите си, какво пък толкова голямо значение има, кой е стигнал пръв до „новите и“ галерии и как го е направил? Драмите на спелеолога са безкрайно странни за някой от широката публика. И все пак, някои хора биха разбрали паралела между скандала покрай нобеловата награда за химия през 2020г. и новите части на Зиданка, доскоро считана от мнозинството за „кенефа до Темната Дупка“. Ще е хубаво и синтровите езерца да си останат бели и красиви както и да не се раждат генетично модифицирани бебета.
Спелеологията никога няма да бъде просто хоби.
За предисторията на откритията и дневници от Зиданка може да прочетете тук:
Web дизайн разработка PHristoff, Copyright © 2016 Всички права запазени.