12.3.2023г.
Посетихме „новите части“ на Зиданка в състав Коста, Стан, Георги Ненчев, Таня Бокчева и Радослав Стражаков

Посещението бе с основна цел почистване на дъното от камъни. В 12:00 проникнахме в пещерата, в 12:15 бяхме в новите части. Показахме на Таня и Радо новите зали и те дейно се включиха в почистването. Започнахме с преподреждане на камъните под „арматурите“. След това направихме жива верига от „кабината“ за изнасяне на камъни и глина през тесняците до първата същинска заличка – „арматурите“. Подавахме си прониквачки пълни с кал и ситни камъни, по-едри и отделни късове извън торби. Със стегнат труд групата не след дълго разчисти дъното и започнахме да вадим нови камъни, за да може да се работи в „кабината“. Извадихме някои от новите камъни до „арматурите“ и вече в нишата преди „кабината“ човек може спокойно да се обърне и да работи. Това направи частите и по-безопасни. Извадихме също няколко хлабави камъка от „телевизорите“, останали от преди. Разчистването продължава. Излязохме от пещерата в 17:30.

1. групичката (без Коста - зад обектива)
2. теснякът "Телевизорите" в актуалното му състояние
3. инвентарът после

снимки - Коста

31 Март (ден 1) 

в състав Коста и аз, посетихме Зиданка. Тръгнахме в 8:30 и в 11:00 бяхме на дупката. Чистихме дъното от камъни, извадихме всички изкопани преди камъни от Кабината и я направихме широка и удобна за преминаване. Теснотията там възпрепятстваше продължаването напред. Всички камъни изнасяхме с прониквачка или един по един чак до Арматурите, през тесняците, тъй като нямаше по-близко място за складиране. Излязохме от дупката в 17:00.

1 Април (ден 2) 

в състав Никола, Славея и аз. Пак посетихме Зиданка. Тръгнахме в 9:00 от София и към 11:00 влязохме в Зиданка. Контролно време - 19:00. Пъхнахме се през старите части, S-образния тесняк, арматурите и разпънахме торбите там. Захванахме се да доизваждаме камъните и глината от дъното на тесняка с жива верига от три позиции. Първият стоеше на дъното и пълнеше торбата и я прибутваше над себе си. Вторият я носеше от входа на Кабината през завоя и телевизорите. Третият я поемаше при телевизорите и я изсипваше на Арматурите. Почти без почивки влачехме торби и за 4 часа изгребахме всичко от дъното. Никола и Славея настървено влачеха камъни и глина. Аз се опитвах да изсипя прониквачка, пълна с глина, и глината не излизаше без бой. Направихме нова масичка под Арматурите и продължихме да разширяваме дъното, където едно вертикално ребро (камък) заграждаше продължението на пътя. След няколкочасова схватка счупихме камъка и го изнесохме навън на 5-6 торби. Часът беше 18:00. Аз бях на дъното и успях да премина в следваща нова ниша. Там в пода имаше два отвеса, единият тесен(непроходим) а другият за въже, и една тясна фурна. Останаха на дъното два по-едри камъка за счупване и изнасяне. Разбрахме се да ги счупим, Никола да огледа и да си ходим. Поблъсках ги и остана да се изнесат парчетата. Излязох до Арматурите, а Никола влезе да огледа. Със Славея започнахме да обсъждаме олимпиадите по генно инженерство докато Никола се пъхаше напред из тесняците към дъното. Минаха около 15 минути, но той не се върна. Извикахме, но нямаше отговор. Леко се притеснихме, аз тръгнах след него към Кабината. Стигнах до дъното. Нямаше и следа от Никола. Извиках на самото дъно силно “Никола, ПАУ” и в далечина се чу приглушено пау. През фурната в новата ниша на дъното се видя светлината на Никола. Беше на 5-6 метра навътре. Каза - има обемни нови части. Славея се пъхна след него и започнаха да оглеждат откритието. Аз се помъчих, но не успях да мина стеснение във фурната и ги гледах оттам (сгънат на ер малък) как се разхождат прави в далечината.
Те се разходиха вътре, казаха че има две обемни зали, кален голям отвес и комин и се чува река. Контролното ни време вече бе изтекло, заизлизахме по бързата процедура. Излязохме в 19:30. Хапнахме в ресторанта за да отпразнуваме откритието. Не беше първоаприлска шега!

2 Април (ден 3) 

в 9:00 се събрахме на клуба Живко, Катя, Никола и аз. С влака се присъедини Славея. В 11:00 влязохме в Зиданка. Първа задача беше да се разшири теснякът във фурната на дъното. Камъните не се наложи да ги влачим нагоре из тесняците,с Никола ги прехвърлихме в първата нова зала. Всички бяхме със затаен дъх и запленени от новите части. Огледахме първата зала. Блокажна, калцирал таван с един едър къс висящ от тавана. Подът е от едър блокаж също, но глинест и с пролуки към обширно долно ниво (-3м) покрито с глина. През пролука в далечния край на залата се попада в следваща зала, далеч по-драматична. Наклонена гигантска диаклаза в основна скала. Цялата обсипана с глина. Чува се ясно как шурти вода. В тавана - 6м широк комин с едри кални натеци, продължава но трябва да се катери. В пода - ниша изпада в кален отвес - класика (осигурява се с въже) на -7м има снежнобял водопад с калцит и синтрово езерце. Живко, Никола и Славея се пъхнаха там и я проучиха. Водата идва “от нищото” и си отива в тясна диаклаза. Трябва да се допроучва. Отделно в основната зала има кален отвес с видима дълбочина -9м и диаклазата продължава напред поне 15м. В далечния край на дъното на този отвес се вижда отвор с размери 2х2м към следващ отвес надолу. При хвърляне камък дрънчи вътре на обем, т.е. Пещерата продължава. Донесох бормашина, но забравих подходящата бургия и не успяхме да осигурим и спуснем този голям отвес, както и първите кални класики в първата зала. Останаха за следващия път. Към 17:00 излязохме от пещерата.

Нови Части в Зиданка! (8-9.4.2023)

Ден 1 (Събота)

Тръгнахме от София в събота около 9:30 в състав: Коста, Славея, Жоро Ненчев, Симеон и аз. Бяхме се натоварили с доста багаж, за да правим проникване в по-вертикалните части на новото дъно на Зиданка.В 11:30 влязохме и в 12:00 бяхме на дъното.

Разделихме се на две групи и се захванахме с планираните дейности.

  Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.

  Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.

  Групата на водопада приключи доста по-рано от нас и започна да “скучае”. Подхвърлих на Славея идеята да си направим равно място за багажа, за да не се изсипва в отвесите. Не след дълго тя се бе заела сериозно с това и изкопа широка маса в глинения склон. Сложихме там яденето и машините. Мястото веднага стана най-посещаваното (със задръстване!) и калта пред него стана истинско прасище. Нарекохме го - Ресторантът на Славея.

  Мони и Славея започнаха да оглеждат блокажа и да проверяват комините. Мони изкачи големия комин и каза, че задънва в глина. Проверяваха разни цепки в тавана на блокажа. По едно време Мони извика, че е открил нещо и изчезна някъде в тавана. След 10-тина минути се чу вик “Галерия 6 на 6 метра! Идвайте!”. Един по един спелеолозите за заизкачваха през класиката и новооткрития (втори за Зиданка) S-образен тесняк. Славея извика “Лелее, зала 15 на 15 метра”.

  Тук е моментът да напомня, че Зиданка от 2016г насам се асоциира с кални трудни блокажни тесняци, където се лази по корем и възможността човек да клекне или да се изправи е рядкост. Където тесняци в които двама човека могат да се разминат ги наричахме “зали”. Основна тема за спорове по време на копането на тесняците беше къде да се складират камъните, и тъй като никога нямаше място ги влачехме с торби с жива верига, често над 10м разстояние. Дори и за преминаване, 400 метра стари части са за под 10 минути, а 30 метра тесняци до залите се минават за 30 минути. И където срещнахме най-големия си враг - телевизорите*. Много хора бяха зачеркнали тази пещера като безперспективна. Никой не очакваше и не можеше да повярва, че в Зиданка има обемни зали.

   Вече всички бяха в новата зала. Аз си бях на дъното. Дойде Коста и ме повика. Аз се бях зарил леко с камъни и не бързах да излизам, знаейки че сме за два дни и няма зор. Новата зала - красива, удивителна, обемна. С много образувания. Отгоре над главата ми се чуваше ликуване. Аз си седях долу в калта и с усмивка си копаех с теслата…

   Времето за деня изтече и трябваше да се насочваме към изхода. Оставихме доста от багажа на дъното, и екипирано за да може на следващия ден да се картира. Излязохме в 20:00.
През целия път водихме дискусия накъде отиват новите части, като аз бях абсолютно убеден, че ни връщат наобратно към Житолюб, а не продължават към заветната Трапезария. Коста смяташе (правилно), че са само напред.

Нощувахме в къща за гости срещу Темната. Хапнахме приятни гозби. Разгледахме снимките и се дивихме на красотата на новата зала. Мони я именува “Косю Касабов”, на спелео-другар и личен ментор, който вече не е сред нас.

   Мони се прибра към София. Останалите вързахме челниците и телефоните и батериите да се зареждат. Къщата беше топла и уютна. В 21:00 бях дълбоко заспал. 

Ден 2 - неделя
    Събудихме се в 9:00 и пихме кафе и черен чай. Гумата на джипа беше спукана и хижарят ни услужи с компресор - напомпахме я. Закусихме на магазинчето, където имаше народна музика и момичета в народни носии (беше Цветница). От София пристигнаха Явор и Симона и ни чакана на Бъбрека. Облякохме мокрите и кални от предишния ден дрехи и около 11:30 бяхме пак на дъното на Зиданка. Този ден бяхме с три основни цели: да разширим S-образния тесняк до зала Косю Касабов, да се вземат биологични проби от вода и кал в залата и да я картираме и привържем към досегашната картировка на Зиданка.

   Оживи се ресторантът на Славея. Пълно с хора и всички правят нещо.
  Жоро, Славея и аз се заловихме да разширяваме S-образния тесняк. След известно блъскане стана удобен за преминаване. 

Аз още не можех да повярвам, че като излязат камъни за вадене имаме къде да ги слагаме! Явор, Симона и Славея вече бяха горе в зала Косю Касабов. Мушнах се и аз през тесняка и след мен - останалите. През няколко кални ниши попаднахме в същинската зала. Тя започва с глинена част.

Пред нас - прасище. След него - красиви синтрови езера и огромен натек, върху който от тавана се излива водопадче. Водата тече от натека, през езерцата и вляво - в кална бездна. Таванът - висок над 10м и монолитен. Част от синтровите езера са се образували във въздуха като тераси и под тях зеят ниши от снежнобели камъчета. Зад синтровите красоти залата става възходяща. Подът и таванът - осеяни с красиви образувания. По стените - няколко гигантски драперии и безброй кремави дендрити. Най-горе се открива разкошна гледка и цялата зала се вижда като на длан (изисква силен челник).

   Тук е моментът да спомена, че тази зала е заобиколена с кални прасища и е снежно бяла. Безкрайно важно е тя да бъде опазена. Обособихме един единствен маршрут, който ще бъде маркиран и обозначен. Образуванията са изключително чисти и крехки и всяка една стъпка или длан си личи върху тях. Молим всички, които посещават залата да следват само утъпкания път, предварително да почистят обувките си от кал и да положат усилия да запазим залата красива. 

   В дъното на залата има низходящ тесен меандър с два сталактона. 

Явор и Симона направиха пътека от камъни през прасището и съоръжение за изстъргване на калта от ботушите. С Коста и Славея картирахме цялата зала. Излезе над 50м дълга. Останалите извадиха доста багаж и излязоха от дупката. Явор, Симона и Жоро се прибраха към София. Спуснахме се в калната фуния на дъното, картирахме я и я разекипирахме. Славея излезе последна и ни чакаше отвън, а ние с Коста лазихме в тесняците с тежка торба, Disto и телефон в ръка и картирахме антена. Целта бе да привържем картировката на новите зали към картата на Зиданка. Така и направихме. Коста беляза точките със син лак на блеснулки, който ни упои с ужасната си миризма. В 19:45 излязохме от дупката. Потеглихме към София и обсъждахме откритието. Гледахме снимките. Осъзнах, че съм грешал за посоката и че сме попаднали между Зиданка-Трапезария и Напречна галерия. Хипотизирахме отдавна, че там би имало голям обем. Дънната диаклаза сочи към Трапезария, а теснякът със сталактоните - към Напречна. Не мирясахме докато не паркирахме колата. Коста извади лаптопа и насложихме картировката върху старата карта. Пасна точно. Беше велико! 25м ни делят от дъното на Трапезария и 50м от Напречна галерия.

12.04.2023

Посетихме пещерата в състав Коста, Славея, Георги, Ясен и аз. Тръгнахме от София в 19:30 и влязохме вътре в 22:30. По пътя младежите събираха клечки за опъване на ленти в новата зала. Славея, Георги и Ясен заминаха към зала Косю Касабов за да обезопасят и маркират залата с ленти. Няколко часа по-късно се завърнаха победоносно, бяха оградили опасната козирка на първото прасище. 

  Коста и аз картирахме тесняка от Арматурите до първата блокажна зала. Почти пълно го картирахме, остана малко за после. В теснотията и калотията имаше доста йога докато постигнем желания резултат. Излязоха и неточности от антената от миналия път, които коригирахме. Повечето точки си личаха, но Коста ги маркира по-силно, този път с червен лак. Излязохме от пещерата в 02:30.

Пещернячка в естествения си хабитат! Снимка - Георги

На 17.4.2023г посетихме Зиданка в състав: Коста, Никола, Ируш, Славея, Живко и аз. 
Влязохме в пещерата в 12:30 със следните цели - да се дообезопасят красотите в зала Косю Касабов, да се докартират тесняците от Кабината към новите части и да се потърси продължение (покрай слонските крака, в посока Напречна галерия).

Приготовления. Снимка - Стан

Ние с Коста се захванахме с картировката, а останалите се качиха в залата да обезопасяват. Взеха инструментите от Арматурите и ги пренесоха на новия фронтови лагер - Ресторантът на Славея. Картирахме около три часа, като успяхме да се спуснем на долни нива в първата блокажна зала след кабината и да ги изкартираме. Намерихме перспективни пролуки долу в блокажа. 

1. Вход към долното ниво в блокажната зала. 2. Коста се показа от тавана. Снимки - Стан

Беше по-сложен и интересен, отколкото изглежда отгоре. Смятам, че се получи добре на картата. После продължихме нагоре и се присъединихме към основната група в зала Косю Касабов. Коста веднага се залови да реди камъни в прасището и да оформя чиста пътека с цел опазване на красивите синтри от калта на преминаващите.

Някой бе ходил през седмицата и окалял доста видимо останалите синтри, които се опитваме да запазим. Поставиха ленти на още места, оформяйки пътека и опазвайки и глинените пирамиди.

Ограничителни ленти на второто прасище. Снимка - Стан
Аз се присъединих към Живко и започнахме да млатим с теслите дънния тесняк в посока Напречна Галерия. През тясната цепка се виждаше, че има метри продължение напред.

Не ни достигаха инструменти и пратихме Славея и Никола до колата (през цялата пещера) да донесат по списък инвентар. Върнаха се след час запъхтени. А ние тъкмо минути преди това бяхме успяли да преборим камъка. Бяхме в новата зала "Победа". Дълга около 12м и широка 3, с множество красоти, натеци, цевички и стари синтрови езера.

1. Живко е в зала “Победа” 2. Залата. Снимки - Стан

Никола качи един комин с натеци и намери горно тясно ниво, което не допроходихме. Славея качи един много тесен комин, който нагоре отваря в камина от кален блокаж. Успя да го картира, задънва на 6м нагоре. Славея и аз разкопахме една цепка в пода на залата, откъдето изглежда духа.

1. Коминът на Никола. 2. Коминът на Славея (и тя картира вътре на камина). Снимки - Стан

Долу между кални натеци отваря тясна, но дълбока над 2м цепка, в която изглежда че водата от залата се е изливала. Пробвахме с бормашината и се оказа, че под натеците има блокажни късове. А самите натеци бяха меки, с консистенция на мокър тебешир и дебели около 30см.

Залата доста се замъгли от запъхтяните дъхове на хората и "изгонихме" почти всички за да може да се картира. Последен излязох аз, карта в ръка. Бяха изнесли багажа и чакаха долу. Взех последната торба и заедно с другите излязох от пещерата. Излязохме около 20:00. 

Нова картировка в първата блокажна зала.

На 22.04.2023г. посетихме Зиданка в състав Явор, Симона и аз. Влязохме в пещерата в 10:30, със Симона картирахме Ресторанта на Славея и зала Анастасия. Явор екипира прага на залата със стълба и се залови да кове комина над ресторанта. Нарочихме тесняци в Зала Анастасия за разкопаване на следващия ден. Излязохме от пещерата в 16:30.

На 23.04.2023г посетихме Зиданка в състав Славея, аз, Мария Златкова и Тони Брадата. Влязохме в пещерата в 11:00.Мария и Тони разгледаха новите части и снимаха зала Косю Касабов. Славея и аз разкопахме първия перспективен тесняк, в най-левия край на залата. Влязохме около 3м навътре, където срещнахме ново стеснение от глина и камъни. Не духаше. Продължихме с проникване в диаклазата непосредствено до водопада. Разширихме я и Тони се напъха от другата страна в заличка. Оттам се откри нагоре отвес (обратно към ресторанта), както и надолу праг 3м по пътя на водата. Там един камък препречва пътя и галерията продължава стръмно надолу. За допроучване и много мокро. Излязохме от пещерата в 16:30.

На 30.4.2023г посетихме Зиданка в състав Явор, Славея, Тони Брадата, аз и Сашо Лазаров. Влязохме в пещерата в 11:00. Славея и Сашо разгледаха новите части и снимаха зала Косю Касабов. Останалите се отправихме към диаклазата вдясно от водопада в зала Анастасия. Водата за щастие беше около три пъти по-малко от предишния път. След малко мъки разширихме теснячето в диаклазата и попаднахме в заличката с пързалката по пътя на водата. Оттам надолу пречеше едно ребро от блокажен къс. Дупчихме го и го блъскахме с теслата докато не се предаде.  Напред се отвори прагче с низходящ тесняк. Набихме закрепване и с един широк багажен ремък за придържане се спуснахме в неизвестното.

 След около 5м силно наклонена напред диаклаза с тесняк се изпада в тясно синтрово езерце. Тони пробва да премине напред, но бе твърде тясно и каската му се заклещи гадно. Разкопахме пътя напред и от тесняка се изпада около 1м надолу в нещо като заличка с глинен под и комини нагоре. В пода на залата има две дупки. В дъното е глинен въртоп, който изглежда доста тегав за разкопаване. В близката страна (и където отива водата) е измито непроходимо (15см широко) отвесче. Започнахме да си проправяме път надолу по него, но бяхме абсолютно мокри и започнахме да мръзнем. Отправихме се навън. През това време Явор беше проучил другия път на водата в зала Анастасия, бе се наврял в сифона и бе отклонил пътя на водата с глинен бент. За съжаление там сифонът изглежда много тесен.

На излизане срещнахме Цецо Остромски, който разглеждаше тесняците в района на Арматурите.  Излязохме от пещерата в 17:00.