Там, където река Искър напуска пазвите на Стара планина и навлиза в Предбалканската област, стихиите са образували един забележителен по своята красота природен обект.

Слизайки на гара Черепиш, посетителят попада сред приказен пейзаж от издигащи се отвесно шеметни скали, скални кукли и хребети. В масива зеят множество входове на пещери, а под яркото слънце белите скали на Черепишките скали сякаш светят със собствена светлина.

Районът около Черепишкият манастир отдавна е привлякъл вниманието на спелеолозите. Там са проведени множество клубни експедиции и са проучени повече от 130 пещери. В известен период от време в Черепиш се е провеждал Великденският сбор на пещерняческото братство.

Живко Петров.

През годините, този район стана един от основните в който пещерняците от клуба извършваха проучвания. Картирани бяха множество пещери, като в челото на списъка е и най-дългата пещера в района "Студената" или известна повече с името си "Черепишката" с дължина на галериите 632 м. Проучена съвместно с приятелите ни от СПК "Академик" София и ПК "Витоша" София.

Проучванията продължават с интересната пещера "Камината", на която е съставена и първата A CAD (електронна) карта на пещера в страната.

Последват участия в няколко "Национални експедиции" за които идеята беше наша, а организацията на Пламен Петков от врачанският клуб "Стрешеро". Картирани са интересни пещери; "Себулбина дупка", "Гърнето", "Хеликтитската", "Високите порти", "Църната дупка" и много други.

Направени са и няколко изцяло клубни експедиции и откритията следват, в пещерата Езерото са открити нови части, открита е и изключително интересната пещера "Трифалосната", както и нови части в пропастната пещера "Ямата в Козлодер падина".

Черепишкия район е един от най-интересните в който сме извършвали изследвания и съм сме сигурни, че тепърва там предстоят сериозни открития.

Константин Стоичков.