Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.
Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.