За поредна година курсът на клуба щеше да картира пещера без карта в ГКПБ. В същност това беше трета поред година и практиката се затвърждаваше като традиция. За втора поред избрахме това да стане в трънския край. Причината –къща близо до дупката и любезна домакиня, която щеше да ни заведе-Мими от курса. Каква ли щеше да е пещерата. Това май най-много мен ме вълнуваше. Решеното беше приведено в действие. Случи се и поредната неразбория с участниците в проявата. Алексей не можеше да дойде по здравословни причини и останахме обичайните водачи аз и Венци.