Самотворски дол се намира недалеч от гара Лакатник и село Губислав. Той е десен приток на река „Петра“. Не далеч от водослива на двата дола в местността „Ругьовата падина“ има красив каскаден бигорен водопад, в близост са „Академишките скали“, има и няколко пещери с неголеми размери.
От няколко години обаче се забелязва усилена иманярска дейност в дола в близост до водопада. Иманярите освен, че са разкопали и разрушили красивия карстов кът са оставили след себе си стотици отпадъци. Светльо и Дани от клуба бяха решили да отидат и да почистят това което им е по силите. Речено, сторено....
20.01.2024г.
Със Светльо слязохме на гара Лакатник към 9:30 часа и след бърза разходка до магазина направо потеглихме към „пещерата“. Решихме да минем по заобиколния път за да видя каде се намира и да запомня пътя.
Тръгнахме по патеката за „Вражите дупки“, но се отделихме по пътеката, която се изкачва над скалите посока „Самотворски дол“ и започнахме да се предвижваме към дупката. По някое време започнахме да се движим през гората докато на края стигнахме от към горната част на скалите („Академишки“ сред пещерната общност, а по народно му „Ругьовата мелина“) след леко слизане по "пътеката" представляваща стъпчици в скалата и след няколко леки, но плашещи подхлъзвания стигнахме до мястото на вандалщината.
Между два естествени входа на пещери е изкъртен изкуствен, сякаш някой бе отрязал триъгално парче пица с размерите на лека кола. Изкуствения вход се свързваше с естествена вертикална част на пещерата формирйаки плашеща шахта далбока около 12-13 метра. Светльо без да губи време влезе в горния естествен вход пред който изродите си бяха навързали хамак, направен от някакъв дебел маркуч. Веднага Светльо започна да вади от вътре главно празни и пълни туби с вода и всевъзможни пластмаси и други гадости. Аз започнах да ги изсипвам и мачкам. За десетина минути се напълниха почти два чувала с дребни и не толкова дребни боклуци а купчината от туби започна да добива внушителни размери.
Събрахме каквото извадихме от малкия вход и го преместихме пред изкуствения. Слязохме до долния вход и след лека пързалка влязохме в малка зала 6-7 метра широка и около 1.50 метра висока. Посрещнаха ни чували с пръст и един доста голям и стар вентилатор. До вентилатора през малка дупка се стига до дъното на шахтата която продължаваше ощте 3-4 метра надолу. На дъното се бе събрала около метър вода и Светльо при предишно си ходене бе оставил дълъг прът в случай че падне животинка да има нещто по което да се покатери. (Дупката е естествен капан за вякакви диви животни!!!) Аз заех позиция до дъното на шахтата а Светльо започна да подава чувалите с идеята та понапълним дупката. След 12 изненадващо тежки чувала се образува хубаво островче в едната половина на дъното, поне като падне животинка няма да се удави. Решихме че при следващо ходене ще нахвърляме още пръст.
Дойде време да видим ситуацията около пещерата. Малко се поозорих с излизането тъй като беше доста хлъзгаво, но се оправих и се насочихме към близкия водопад на 30 метра от ляво. Около водопадчето имаше още 20 туби с вода и естествено дребни боклуци навсякаде. Върхът на тортата беше пластмасово маркуче което дори бяха зазидали към по-горно вирче на водопада. След като изсипахме и смачкахме тубите и събрахме боклуците, с кирката която носехме махнахме зидчето и сякаш водопада светна. Продължихме 50 метра надолу при втората и по-красива част на водопада където явно е било мястото за лагер на шайката негодници.... кенчета и горена пластмаса повечето зарити под купчини с пръст. Бяхме възмутени от гледката но след известно време събиране на повърхностния и изравяне на скрития боклук бяхме събрали още два чувала "имане".
Вече наближаваше 16 часа и решихме да събираме и да се ориентираме към тръгване след кратка почивка установихме че сме събрали доста и ни озари мисълта, че слизането надолу няма да е много приятна. Навързахме по-голямата част от „съкровището“ на голям прът, а тубите на два големи "гердана"(4-5 чувала-120 литра). тръгнахме към другата част на скалата където Светльо намери леко подозрителна "патека" надолу през скалите, а надолу се отваряше тясна патека през гората към реката. Поозорихме се от началото но на кратки курсове свалихме всичко през скалите останалото вече беше лесно, дори по пътя след като минахме през реката по главната патека видяхме двойка туристи които ни предложиха да вземат част от „имането“. След бързи благодарности от наша страна им оставихме два чувала до патеката зада ги вземат навръщане от разходката си. Със Светльо лека полека се придвижихме до пътя и контейнера. Мисята ни бе успешна и с удовлетворение в сърцата ни се насочихме към гарата.
Извод-Трябва да има закон който прави обстрелването на иманярска сган напълно легално!!!
Даниел Вълчев.
