Отново е есен и по традиция в средата на месец септември започва новият ни курс за пещерняци. Въпреки, че не направихме масирана реклама на 17 ти септември за първата среща в клубното помещение се появиха за записването трима кандидат курсисти и още двама направо щяха да дойдат за първата практика на Лакатник. Петима курсисти е едно добро начало.
Направихме си организацията за практиката. Сутринта на 21-ви септември, Жоро Ненчев мина през клуба и взе приготвения инвентар. Имахме среща с курсистите и останалите от клуба в 10 часа на Лакатник. Времето беше топло и слънчево. За тази практика се събрахме от клуба; аз и Жоро Ненчев (инструктори), Славея, Дидо, Коко, Борис и курсистите; Екатерина, Ахилина, Станислав, Васко и Макс.
Преди да започнем преобличането за влизане в пещера, Жоро Ненчев направи на курсистите лекция на място относно екипировката която използваме при проникване в пещери и пропасти. Получи се много добре. Облякохме се и поехме към входа на Темната дупка. Слънцето напече яко, а на входа на пещерата беше хладно и приятно. Жоро събра курсистите и им обясни за мерките за безопасност при влизане в пещера. Дадохме на Яни контролно време и поехме по предначертания маршрут. Направихме кратка почивка под „Чатала“ за да ни свикнат очите с тъмнината. След това по обичайния маршрут през „Пясъчника“ и „Пръскалото“. Имаше много малко вода и се ходеше спокойно. На „Индианеца“ Славея, Коко и Дидо се отделиха от основната група и влязоха срещу течението на реката към „Мрачните езера“. Направихме кратка почивка. За някои от курсистите това беше първо влизане толкова на вътре в пещера. Събрахме се с останалите и продължихме с проникването. Попътно показахме някои първични и вторични пещерни образувания, поговорихме си за образуването на пещерата, нейните обитатели и изследването и. Така достигнахме до крайната точка на маршрута- езерото „Пепи“. От там навътре ще се влиза на някоя от следващите практики. Славея, Дидо и Коко отидоха да разглеждат „Мрачни езера“ от към „Бояджовите пукнатини“, а ние с курсистите към поехме към изхода. Преди „Разцепения дирек“ отново се събрахме всички. Там мястото е идеално за преминаване на определени пасажи на „класика“. Жоро накара курсистите някои от тези по-сложни преминавания да ги прeодоляват по няколко пъти за да свикнат, една доста добра и работеща практика. От там минахме през „Булеварда“ и „Шерифската стая“ и излязохме на „Чатала“. Там всички курсисти и не само си обухме пещерните седалки и закачени с ремъците на стоманеното въже преминахме този финален участък от пещерата преди изхода.
На вън беше слънчево и топло. Направихме си няколко снимки за спомен и доволни тръгнахме към колите. Решихме да не влизаме в Зиданка и да оставим проникването там с курсистите за някоя от следващите практики. С Дидо и Коко влязохме в изворът „Житолюб“ до сифона. Славея направи един обход в долината на преливника на извора и попадна на място между камъните от което се усеща силно и хладно въздушно течение и си го набеляза за копане.
Началото беше обещаващо. Започваме с лекциите, а следващата практика отново ще е на Лакатник, но не в пещера, а ще тренираме ТЕВ (техника на единичното въже) на Алпийска поляна.
