Планината Славянка се намира в югозападна България, южно от Пирин, на границата с Гърция. Северно от нея е разположен южният дял на Пирин, отделен чрез долината на р. Череша, извираща западно от Парилския проход. Южен Пирин и Славянка се свързват посредством Парилската седловина (1170 м.н.в.), през която минава път от с. Голешево до с. Парил (Гоцеделчевско). На изток граничи с пл. Стъргач (1270 м.н.в.), като връзката между тях е дълбока долина (Седловина), в която се намира с. Нова Ловча. На юг Славянка се свързва с пл. Църна гора (Черна гора-вр. Жълто Тяна 1653 м.н.в.) чрез седловина ”Пресеките” (≈1400 м.н.в.). Западните очертания на Славянка-Алиботуш се описват от Сенгелска планина (вр. Беш-1294 м.н.в.) и Петровска река. Славянка се съединява със Сенгелска планина при седловината Кали. Държавната граница на Република България минава по главния вододел.

Славянка-Алиботуш е малка, паралелно разположена планина с дължина около 20 км и ширина 10-12 км. Най-високият връх е Гоцев вр. - 2212 м.н.в.
 

Славянка е изградена от протерозойски метаморфозирани варовици и мрамори, което е причина теренът на планината да е типично карстов - често срещани са кари, понори, пропасти, ями, пещери и др. Mежду Гоцев вр. и вр. Шабран има два валога, по-големият от които се нарича “Сухото езеро” и е разположен на 2027 м.

Поради този си характер на релефа планината е бедна на повърхностно течащи води (безводна), но за сметка на това в подножието и има многобройни карстови извори, някои от които с дебит над 1000 л/с. По склоновете на Славянка също се срещат карстови извори, но със значително по-ограничен дебит.

С интересния си карстов релеф планината Славянка отдавна е привличала вниманието на хората, занимаващи се със спелеология. Но въпреки засиления интерес за извършване на изследователска дейност в района до момента все още не са били правени мащабни проучвания. Причината за това е сложният пропусквателен режим, налаган от граничните власти (по билото на планината минава държавната ни граница с Република Гърция). Трябва да се има предвид, че както планината, така и подстъпите към нея се намират зад граничните съоръжения. Това изисква специално разрешение от Н. С. Гранична полиция. Самите гранични власти много трудно разрешават пресичане и нощуване зад кльона. Това ограничава времето за работа. Освен това склоновете на планината имат голям наклон, по който пеша се стига до високите части на планината за около 4-5 часа.

Въпреки тези сложни комплексни проблеми през годините на територията на планината са проведени няколко експедиции, по време на които са изследвани и картирани около 20 пещери и пропасти. Повечето от тях са с незначителни размери, като най-интересна и дълбока е пропастта Гарваница-60 м, намираща се под м. Сухото езеро в подстъпа към Голям Гоцев връх-1212 м.

Досега проведени експедиции:

• 1972г.-експедиция на СПК “Академик” - София
• 1981г.-експедиция на СПК “Академик” - София
• 1983г.-експедиция на СПК “Академик” - София
• 1989г.-експедиция на спелеоклуба от гр. Сандански
• 1990г.-съвместна експедиция на СПК “Академик”, “Иван Буреш” СК “Планинец” - София.
• 2002г.-междуклубна експедиция на СПК “Академик”, ПК “Хеликтит” и ПК “Витоша” София.
• 2003г.-междуклубна експедиция на СПК “Академик”, ПК “Хеликтит” и ПК “Витоша” София.
• 2004г.-международна експедиция на СПК “Академик”, ПК “Хеликтит” София и ESE Thessaloniki.
• 2005 г.-международна експедиция на ESE Thessaloniki и СПК “Академик”, ПК “Хеликтит” София.
• 2006 г.-международна експедиция на СПК “Академик”, ПК “Хеликтит” София и ESE Thessaloniki.
• 2007г.-малка клубна експедиция на СПК “Академик” София.