Проучватели в областта на археологията в карста на България от края на 19 век до края на Втората световна война
А. Жалов, М. Стаменова

 RESEARCHERS IN SPHERE OF THE KARST ARCHAEOLOGY IN BULGARIA (END OF 19 C. - END OF SECOND WORLD WAR

( In memoriam )
А. Jalov, М. Staмеnоvа
 
Speleo club "Heliktite", Sofia
 
Резюме
 

Работата представя някои малко известни факти и данни за първите проучватели в областта на археологията в карста в България през разглеждания период. Сред тях се открояват имената на К. и Х. Шкорпил, Стефан Юринич, Р. Попов, Ил. Стоянов, Г. Бончев, В. Миков, както и редица български учители, които са едни от първите учени и ентусиасти, положили научните основи на археологическото проучване в карста у нас.

 
 
Abstract
 

The artickle presents some little known facts and data about the first researchesrs in the sphrere of archaeology in the kasrt in Bulgaria in the period end of 19th c.-end of Second World War. Among them are K. and H. Skorpil, Stefah Yurinich, R. Popov, Il. Stoyanov, V. Mikov, as well as some Bulgarian teachers, who are among the first scolars and enthusiasts, who put the scientific foundation of the archaeological study of the karst in Bulgaria.

 

KEY WORDS: archaeology, karst, history of speleology, Bulgaria.

 

Краят на 19-ти и особено началото на ХХ век бележи засилен интерес от страна на българските учени към карста и пещерите. Още в този първи етап от своето развитие, изследванията на пещерите в България се очертават като комплексни и представляват интерес за много науки – геология, зоология, ботаника, археология, етнография. Първите проучватели (българи и чужденци, работещи в България) провеждат множество изследвания, които поставят основата за понататъшни и разширени проучвания на вече посочените науки и на други области на научното познание, обособили се по-късно. Сред първите проучвания се очертават археологическите разкопки – дело не само на археолози, но и на геолози, зоолози, както и на известен брой гимназиални учители. Настоящата работа ще се опита да представи накратко делото на тези пионери, чрез които съвременната археология за пръв път се докосва до света на пещерите и започва да ги използва като извори за разкриване на културата от миналото от различни епохи.

 

Специалисти изследователи на археологията в българския карст

Карел Шкорпил - Роден на 15 май 1859 г. в гр.Високе Мито,Чехия, починал на 10 март 1944 г. Погребан в Плиска. Завършва гимназия в гр.Пардубице. След това следва едновременно в Карловия университет и във Висшето техническо училище в Прага и се дипломира през 1881 г. През следващата година е назначен за първостепенен учител в Пловдив, където преподава по геометрия и геометрично чертане, алгебра, физика и рисуване. Покрай учителството си в Пловдив започва да изучава археологическите паметници на Южна България. В този период започва да се преквалифицира като историк и археолог. В тази връзка се премества в сливенската мъжка гимназия [1886-1888]. В следващия период през годините 1888-1890 и от 1894 до 1915, е учител във Варненската мъжка гимназия, а междувременно и в Русенската и Великотърновската мъжки гимназии. След пенсионирането си през 1915 г. става директор на Археологическия музей в гр. Варна и изпълнява тази длъжност до края на живота си. Докато е директор той не изоставя учителската си професия и преподава география и дескриптивна геометрия в Морското училище, а по-късно преподава краснопис в средното търговско училище във Варна. По време на 33-годишното си учителстване, а и по-късно, Карел Шкорпил развива невероятна по обем научно-изследователска работа, която по всеобхватност и значение е далеч по-голяма от тази на много други учени. Библиографията на научните му трудове и статии съдържа 142 заглавия, 30 от които са на чужди езици. К. Шкорпил е сред първите изследователи на карста и на археологическите останки в него. По време на проучванията си в България, братята Шкорпил се натъкват на десетки изкуствени или полуизкуствени пещерни обители, което става причина още в края на XIX век да бъде въведен в научно обръщение термина "скални монашески обители". Най-съществен принос към археологическите проучвания в карста имат проучванията на именно тези обекти. К. Шкорпил документира, описва и научно коментира скално-пещерните църкви и манастири по поречието на Ломовете [- изследвани през 1887, 1892 и 1912 г. по поръчение на Археологическата комисия за откриване и опазване на старините в България към Народния Музей в София], Южна Добруджа [съсредоточени по Черноморския бряг и р.Суха, ] и Шумен. Резултатите от направените проучвания са отразени в много от издадените от него книги и статии. Както е известно К. Шкорпил и брат му Херменгилд Шкорпил (1858-1923) имат съществен принос за проучването на българския карст от физико-географска гледна точка [Кираджиев,1993].

 

Стефан Юринич Роден на 3 ноември 1855 г в с. Петровина, Хърватска, починал на 27 февруари 1947 в Хърватска. Завършил е естествена история в университета в Загреб. Поканен по поръка на Георги Златарски от МНП да работи в България. Учител в Лом и Габрово, преподавател по зоология в Софийския университет, декан на Физико-математическия факултет, а през 1912 г. е ректор на Софийския университет. Стефан Юринич като учител в Априловската гимназия в Габрово прави разкопките в п-рата "Полички" с ученици. Провежда множество експедиции в страната за изучаване на българската фауна. Един от първите изследователи на българските пещери. През 1891 г. публикува труда “Пещерата “Поличка” при Дряновския манастир “Св. Архангел Михаил”, където дава резултатите от своите проучвания на културата на първобитния човек там. Описва множеството открити фрагменти от глинени съдове, каменни, кремъчни и костени оръдия и оръжия и кости от различни видове домашни и диви животни. Неговият принос за изследването на пещерите и за образователното дело в България е особено ценен, защото той е сред първите подобни изследователи. [Пенев, Петров,1988]

Рафаил Попов Роден на 14/26 август 1876 г. в гр.Велико Търново, починал на 15 август 1940 г. в София. Завършва гимназия в родния си град и през 1896 г. започва следването си във Висшето педагогическо училище [Соф.университет] със специалност естествени науки. Още като студент провежда през 1899 и 1900 г. разкопки в пещерите Духлатата и Малката край Търново с което полага началото на систематечното археоложко проучване на пещерите в България. Завършва висшето си образование през 1901 г. През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Като такъв на 3 октомври 1901 започва разкопките по Беляковските пещери и Мадарските п-ри, които завършва през 1909 г. През същата година е командирован в Народния музей-София, след което е изпратен на 2-годишна специализация в Берлин. През 1911 година се завръща в страната.

 

Придобитите от Р. Попов знания и натрупан опит се материализират в следващите години, когато той последователно провежда редовни археологически разкопки в повече от 20 български пещери. В резултат на разкопките в пещерата Темната дупка, Карлуково, пръв доказва наличието на палеозитна култура на Балканския полуостров.Приносите му към организирането, развитието и популяризирането на спелеологията и археологията в у нас определят Р.Попов като една от емблематичните фигури на българската спелелогия и археология [Буреш,1940].

 

Георги Бончев Роден на 6 август 1866 г. в Жеравна, починал на 1955 г. в София. Името му има своето заслужено място сред основоположниците на геологията в България, предимно в минералогията и петрографията. Бончев е един от многото българи, които получават образование в чужбина, след което се завръщат, за да служат на страната си. Завършил е с докторат в Загреб [тогава Австро-Унгария], преподавател в Софийския университет и ръководител на катедрата по минералогия е петрография от 1905 до 1955 г. Има значими научни достижения, които намират израз в многобройни негови трудове. (Кираджиев, 1993). През септември 1899 г., в продължение на три дена, Г. Бончев провежда сондажни разкопки в пещерата. Открити са фрагменти от глинени съдове, кремъчни ламели, кости и зъби от животни. Авторът на разкопките публикува резултатите от разкопките в статията си "Пещерата "Топля" до с. Г. Желязна" [Бончев,1900] [Георгиев,1966].

 

Илия Стоянов - Роден на 25 април [ст.ст.] 1875 г. в Габрово, починал на 17 февруари 1920 г. в София. Завършил гимназия в Габрово през 1894 г., следвал естествена история във Висшето училище в София [Соф.университет]. Завършил през 1898 г. От същата година до смъртта си е асистент към катедра минералогия и петрография при Софийския университет. Специализира минералогия и петрография в Париж от 1908-1911 г., доктор на Парижкия университет от 1912 г., член на Българското природо-изпитателно дружество. С указ от 27 януари 1919 г. е назначен за редовен доцент в катедрата, но е починал преди да встъпи в длъжност. Основният и единствен принос на И.Стоянов към спелеологията, са ръководените от него археологически проучвания и разкопки на пещерата "Топля" при с. Г.Желязна, Ловешка обл. през 1900 г. Впоследствие, резултатите от тях са публикувани в Периодическо списание в обширна статия под заглавие “Принос към предисторията на България. Пещерата "Топля" при с. Голяма Желязна". По същество, работата отразява първото за времето си комплексно изследване на пещера, чиято основна насоченост е археологическа. Един внимателен преглед на публикацията дава основание да се предположи, че И. Стоянов е първият изследовател, който е приложил стратиграфския метод при разкопки в пещери [Панайотов,1988].

 

Васил Миков Роден на 4 септември 1891 г в с. Ябланица, Ловешко, починал на 13 август 1970 г. в София. Учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет. Започва да се интересува от археология от най-ранна възраст. В продължение на 56 години [1914-1970] работи в областта на археологията, историята, музейното дело, краеведството, географията и топографията, фолклора и топонимията. Един от изтъкнатите изследователи със сериозни и последователни интереси в археологическото изследване на пещерите като първостепенен извор за праисторическите епохи. След като В. Миков постъпва в НАМ в София през 1922 г, той разширява изследванията в пещерите. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера, а работи също така и на много други обекти. Както самият той отбелязва:

 

“Обходил съм почти всички пещери, обитавани от човека през палеолита, неолита, енеолита, бронзовата и по-късни епохи. В някои от тях съм правил разкопки и проучвания – Кунино [1922 г.], Андъка [1924 г], Карлуково [1926 г.], Деветашката пещера [1927 и 1950 г], Ловешките пещери [1927 г], пещерите при Кърпачево [1929 г], Рабишката пещера [1929 г], Долни Лом [1929 г] и пр. В Деветашката пещера открих извънредно интересни материали от много епохи, а в Рабишката пещера установих, че рисунките в една от галериите, правени с прилепски тор, са от две доста отдалечени една от друга епохи. По-старите са от самото начало на халщата, а новите са рисувани в края на 19 век” [Николов, 1999].

 

В. Миков извършва огромна събирателска и изследователска дейност, при което допринася за изясняването на множество въпроси, “свързани с историята, бита и културата на племената и народите, обитавали нашите земи през вековете”. Неговото име заема важно и заслужено място в редовете не само на археолозите, но и на първите изследователи на пещерите у нас. Има над 240 научни и научнопопулярни трудове, награждаван е неколкократно с различни обществени и държавни отличия [грамота, златна значка, орден “Кирил и Методий” 3 и 1-ва степен, орден “Марин Дринов”] [Николов,1999].

 

Борис Дякович Роден през 1868 г. в Болград, Бесарабия , починал през м. януари 1937 г. Завършва класическа гимназия в София и Пловдив. Завършва Сорбоната, където изучава история и главно археология. През 1901 заема поста директор на Пловдивската наподна библиотека. През 1910 г. основава народния музей в Пловдив, който за един къс период от време заема едно от първите места сред музеите в страната. Работи главно върху изследването на културата на древна Тракия. Приносът му към спелеологията му е скромен и се състои в проучването и описването на тракийското светилище в пещерата Царна, при с. Новосел, Пловдивско [Дякович,1905].

 

Вацлав Добруски Роден на 11 август 1858 г. в гр.Хержманоув Местец, Чехия, починал на 26 декември 1916 г. в Прага. Завършва Философския факултет на Пражкия университет, където задълбочено изучава старогръцки и латински език. След завършване на висшето си образование получава покана да работи в България. От 1880 до 1886 е учител по латински в Пловдивската областна реална гимназия. В този период започва проучванията си върху историята на древна Тракия и българската епиграфика. В периода 1886-1893 учителства в София. От 1893 до 1910 г. е директор на Народния музей в София. През първото десетилетие на 20 век, под негово ръководство започва провеждането на първите организирани археологически разкопки в страната. Приносът му към спелеологията се състои главно с това, че непосредствено е ръководил археологическите разкопки [1903-1906] на асклепиона при карстовия извор Глава Панега край с.Златна Панега, Ловешка обл. По-късно резултатите за тракийското светилище биват публикувани. [Пенев,Петров,1988]

 

Гарил Кацаров Роден на 4 октомври 1874 г. в. Копривщица, починал през 1958 г. Завършва класическа филология и стара история с докторат в Лайпциг, специализира в Берлин. Повече от 40 години е доцент и професор по антична история и археология на източните и класическите народи в СУ "Кл.Охридски". Най-значими научни постижения има в областта на древната история на Тракия и Македония. Заслугите към спелеологията се изразяват основно в проучванията на пещерния манастир Св. Тодор в землището на с.Еникьой, Ксантийско (сега в Гърция) през 1918 г., отразени в [Кацаров,1924] както и публикацията му относно светилищата на нимфите в България [Кацаров,1925]. През 1921 г. Г.Кацаров обръща внимание върху наслагите в Деветашката пещера, в резултат на което в последствие В. Миков започва разкопките там [Миков, Джамбазов,1960].

 

Богдан Филов - Роден през 1883 г. в Стара Загора, починал през 1945 г. в София. При присъединяването на територии с българско население в хода на Балканските войни [1912-1913] и Първата световна война [1915-1918] под ръководството на известния български археолог се провеждат няколко комплексни научни експедиции в рамките, на които се направени частични проучвания на 3 пещери: край с. Правища, Драмско и Трянопол, Дедеагачко [сега Гърция] и Бунар Хисар [Турция]. В публикуваният по повод третата експедиция отчет, се съобщава, че някой от пещерите край Б. Хисар "са били приспособявани за църкви, в една имаше издълбани в свода големи кръстове. Близо до нея се намираха цяла редица килии със самостоятелни ходове"[Филов,1993].

Ролята на българското учителство за археологическото проучване на пещерите в страната.

Сред първите изследователи на пещерите, които всеотдайно и с голям ентусиазъм се залавят с проучването на археологията в карста, са няколко български учители:

 

Йото Динов - учител от с.Гложене. През 1909 г. посещава пещерата "Моровица" и открива зъб от пещ.мечка. Съобщава за находката си на М. Койчев - директор на Тетевенската прогимназия [Тетевенско трикласно училище]. През 1910 г. двамата заедно предприемат разкопки в пещерата, където намират фрагменти от гтлинени съдове, оръдия от кост и рог, кремъчни аргефакти, хромели, меден връх от стрела и кости от животни. За намереното съобщават на уредника на Народния музей Р.Попов. Младият и енергичен учител взима дейно участие в проведените през 1912 г. от Р.Попов редовни разкопки в пещерата. [Миков,1936].

 

Михаил Койчев - учител, Директор на Тетевенската прогимназия. През лятото на 1898 г. Койчев посещава пещерата "Топля" край с.Г.Желязна. След като вижда, че по повърхността на наслагите се наблюдават керамични фрагменти и кремъчни артефакти, наема работници и на следващия ден започва разкопки в предверието й. В резултат на това са открити две кремъчни оръдия, едно от камък, плоска костена игла, чирепи от непечена глина, глинени съдове. Немереното навежда Койчев на мисълта, че пещерата е била обитавана от човека , поради което решава да уведоми за находките д-р Г. Бончев. В последствие, Койчев взема дейно участие в проучването на пещерата Моровица [Миков,1936].

 

Васил Атанасов и Лазар Филков - учители от Видинската гимназия. 

 

През 1924 г В.Атанасов предприема сондажни разкопки в пещерата Миризливка край гара Орешец. По-късно той показва откритите материали на Л.Филков, след което двамата решават да продължат работата съвместно и правят това през 1929 и 1930 г. В резултат на начинанието биват намерени много животински кости, които авторите на разкопките предоставят на Р.Попов. През 1931 г. Р.Попов подпомогнат от В.Атанасов и други видински учители провежда редовни разкопки в пещерата. [Попов,1933]. Л.Филков е един от хората, които първи са обърнали внимание и са направили опит за тълкуване и датиране на монохромната скална живопис в пещерата Магура. [Филков,1929].

 

Михаил х Неделчев - учител пенсионер от Ловешката гимназия. Съгласно непубликувани материали в Окръжния музей в Ловеч е правил сондажни разкопки на различни места в Деветашката пещера [Миков и Джамбазов,1960].

 

Гено Иванов - учител по история в Ловешката гимназия. Инициира и заедно с ученици участва в провеждането на сондажни разкопки в Деветашката пещера през есента на 1927 г. [Миков и Джамбазов,1960].

 

Други съпричастни към археологическите проучвания в карста

 

Никола Петков - чиновник в телеграфо-пощенската станция в София.

 

През 1920 и 1922 г. провежда сондажни разкопки в пещерата Меча дупка край гр. Клисура. В резултат на тях са намерени глинени фрагменти от съдове, кремъчен връх на стрела и животински кости [Миков,1936].

 

В долната таблица са представени хронологично, някои от археологическите проучвания в карста в разглеждания период:

 
Археологически проучвания и разкопки от 1891 до Втората св.война
 
Година/и/
Име на пещерата, селище
 Изследвали
1891

П. Полички, Дряново

Ст. Юринич
1898
1899
1900
 
Топля , Г. Желязна
М.Койчев,
Г. Бончев, 
Ил. Стоянов
1901,1905,1909

М.пещера,Г.пещера,Харловата, Манастирската,с.Беляковец

Р. Попов
1903
Г.пещера,М.Пещера,с.Мадара
Р. Попов
1906,1907,1908

Царската пещера, Голяма лисца ,с.Беляковец,

Р. Попов
1909
Моровица,с.Гложене
Й. Динов
1909

Малката пещера (Търново)

Р. Попов
1906,1907,1908
Малка.Лисца,Беляковец
Р. Попов
1912
Моровица,с.Гложене
Р. Попов
 
1920

Чердженица,Зиданка,Хайдушката-Карлуково; Маркови дупки,гр. Сестримо , Попин пчелин, Беляковец

 
Р. Попов
1922

Меча дупка,гр.Клисура

Н. Петков
1922
Провъртенка,с.Кунино
В. Миков
1924
Миризливка,с.Орешец
В.Атанасов,
Л.Филков
1924

Драганчовица,с.Гложене; Музикалната;

Еменската пещера
В. Миков
Р. Попов
1925/1926

Темната дупка,с.Карлуково

Р. Попов
1925
Аверковица,с.Карлуково
В. Миков
1926
Голямата Микренска, с.Микре; Свинската,

с.Карлуково;Задната дупка, с.Дупляк; Табашката пещера, гр. Ловеч

 
В. Миков
1927

Магурата,с.Рабиша;Попови печ,с. Върбово; Лепенишки печ,гр.Белоградчик;Дупката с.Пролазница, Деветашка,с. Деветаки; Имамова дупка,с.Ягодина; Табашката пещера

 
В. Миков
1928

Темната дупка,с.Търговище; Футьовска , Хлевенска,с.Хлевене; Лъженска, с.Чавдарци; Магурата, с.Рабиша, Крумови порти,Шумен

В. Миков
 
Р. Попов
1929

Лъженска(Мандрата),с.Чавдарци; Сухи печ,

с. Долни Лом; Драшанската п-ра, с.Драшан

В. Миков
 
 
 
1929-1930
 
Миризливка,с.Орешец
В.Атанасов,
Л. Филков
 
1929-1931

Голямата пещера при с. Мадара, Миризливка, г.Орешец

Р. Попов
1932

Сухи печ,Д.Лом, Драшанската п-ра

В. Миков
1937-1938

Пещера Бачо Киро при Дряновския манастир

Р. Попов
 
1938

Момина пещера при с. Цинга

М. Гарод,
Р. Попов
1942

Хайдушката пещера при с. Девенци

В. Миков
 

Така представено, първоначалното археологическо проучване на пещерите у нас се очертава като дейност, в която са се включили много и различни учени и общественици, предимно учители. Независимо от по-късните поправки [или дори отрицанията] на тогава постигнатите резултати, делото на първопроходците на археологията в карста по българските земи заслужава да бъде запомнено.

 

 

Литература:

Буреш, И.(1940) Рафаил Попов неговия живот и научна дейност.- Известия на Българското пещерно дружество,II, С.1940.

Георгиев,Г.(1966) Акад.проф.д-р Георги Бончев.-Природа и знание ,6 , 1966.

Годишник на Пловдивската народна библиотека за 1935-1936 г. Държавна печатница, С. 1937.

Джамбазов, Н. (1958) Пещерите в България, ДИ “Наука и изкуство”, С., 1958.

Кацаров, Г.(1925) Няколко бележки за монастиря св.Тодор, при Бадома.-Български турист,6:109-110.

Кацаров,Г(1925) Светилища на нимфите в България.- Български турист ,6:107-108.

Кираджиев, Св. (1993) География на видните българи, Издателство на БАН, С. 1993.

Миков,В.,Н.Джамбазов(1960)Деветашката пещера.-Изд. БАН , С.1960.

Миков, В.(1936) Проучване следите от първобитния човек в нашите пещери.-Известия на Българското пещерно дружество, I, С.1926.

Николов, В.( 1999) Автобиография на Васил Миков, бивш старши научен сътрудник в Археологическия институ и музей при БАН”, - В: Старини, Издателство “Агато”, С. 1999, 2, 91-94.

Панайотов,Ф и др.(1988) Алманах на Софийския университет 1888-1928 г., УИ”Кл.Охридски”, С.1988.

Пенев, А.,П.Петров (съст.) (1988) Чужденци – просветни дейци в България, ДИ “Народна просвета”, С. 1988.

Попов,Р.(1936) Фосилни и субфосилни животински оснатки в изследваните до сега пещери на България.- Известия на Българското пещерно дружество, I, С.1926.

Филов,Б.(1993) Пътуване из Тракия,Родопите и Македония 1912-1916.- УИ"Кл.Охридски",С.1993.