Правейки ретроспекция на изследванията и картираните пещери в страната от членовете на пещерен клуб „Хеликтит“ (в миналото „Иван Вазов“) може ясно да се види, че през всичките години от развитието му една от основните цели на клуба е била проучването на пещерите в страната. През последните години, търсейки в Главната картотека на пещерите в България материали постъпили от пещерния клуб, доста често се натъквам на интересни карти от „старото време“, които сякаш бяха потънали в небитието. Така в клубната попаднаха карти отразяващи проучванията на близки и далечни райони, но впечатление прави и схематичността с която нашите предци са изследвали район след район. Най-интересната находка е първата карта на пещерата Кенова дупка при гара Бов направена от Димитър Иланджиев още през 1960-та година. Дали авторът погрешно и изписал годината на проучване или още тогава се е зараждала идеята за пещерния клуб никой не може да каже. Безспорен обаче е фактът, че през всичките 50 години от съществуването на клуба поколенията пещерняци преминали през него са проучили и документирали близо 400 пещери и пропасти в страната. Много от тях се плод на систематичният подход но проучване, който е приложен например при изследванията около с. Карлуково.
 
С тази статия ще се опитам да направя, хронология пещерните проучвания по по години и райони с надеждата да дам по-голяма прегледност и яснота за изследователския ентусиазъм. Не случайно и в основата си ПК „Хеликтит“ е клуб на изследователи. Активната експедециона дейност започва веднага след основаването на пещерния клуб през 1963 г. Клубните членовете обаче са слабо теоретически и практически подготвени, което налага участието им курс за значката „Пещерняк“. През 1964 г. Ив. Кирилов завършва курса за младши инструктори по пещерно и става първия член на клуба с такава квалификация. През 1964 г. Представители на клуба за първи път взимат участие в Републиканския сбор край с. Карлуково, а така също и в редица прояви на Понора, Парниците, Хайдушката пропаст, района на с. Карлуково. През същата година са проведени няколко експедиции в района на с. Търговище – Белоградчишко, където бива открита и картирана, най-дълбоката за тогава пещера в България –Яме-3 (-307 м). В периода 1964-1966 г. изследвания на пещери се провеждат основно в района на селата Търговище, Върбово и Репляна. Двигатели на тази дейност са пещерняците Димитър Иланджиев, Иван Кирилов, Георги Арнаудов. От това време датират и първите по-големи открития на клуба. Темната дупка при село Търговище - дължина 276 метра, Яме 3, пропастната пещера Шамак при село Комщица -дължина 170 метра и дълбочина – 50 метра. За отбелязване е, че Димитър Иланджиев е откривател на Змейова Дупка над село Бистрец-Врачанско, първи прави изследвания в пещерата Понора при село Чирен и изследва Балабановите пещери при село Комщица. По това време обаче избухва и скандала свързан с определянето на дълбочината на пропастната пещера Яме 3. Интересното в случая е, че и до ден днешен тази мистерия не е разбулена. Проучена е и Хайдушката пропаст в близост до гр. Берковица. По предложение на пещерния клуб, през 1967 г. се подема инициатива за строеж на заслон край с. Беледие хан.
 
Така постепенно благодарение на ентусиазма на клубните членове, заслона се превръща в малка уютна хижа с името „Люляка“ и която дълги години служи за база за тренировки. Проучени са и малките пещери в района на хижата. През 1969 г. клубът се заема с изследването на района на Златна Панега. С помощта на ветерана в пещерното дело и един от основателите на Българско- то пещерно дружество инж. Павел Петров пещерняците работят близо година в района, но биват открити само две малки галерии, едната от които с дължина 20 м завършваща с малко езеро. След 1970-та година изследванията на пещери са пренасочени Предбалкана и по-точно към района на селата Ъглен, Бежаново, Садовец, Тученица, Пелишат, Бохот, Бресте и Хлевене. Тук най-много пещери са проучени по поречието на река Вит при село Ъглен. По-дълги и интересни пещери проучени от този период са; Очилата при село Ъглен- дължина 350 метра, Разбитица при село Тученица – дължина 145 метра, Гинината дупка при село Садовец – дължина 501 метра и др. За първи път е обърнато внимание и на пещерите в Краището където са проучени пещери в землищата на селата Горно Раково, Горна врабча и Смиров дол. По това време след изследователите се открояват имената на Христо Цветков, Ангел Трайков, Стоян Иванов, Чавдар Недялков и др. Освен в гореспоменатите райони проучвания се извършват и край село Камен бряг (Вървището), село Васильово (Мечата дупка), село Люти брод (Двуетажната пещера), село Превала (Янина чука) и др. Един от големите успехи през този период е и проучването на пропастта „Благова яма“ край Етрополе. В средата на 70-те години започва период на застой и упадък на клуба. Той остава без квалифицирани пещерняци.
 
През 1975 г. при проява край с. Комщица, вследствие на трагичен инцидент в „Граничарската“ пропаст загива клубния член Янчо Маноилов. Следва разследване, съдебен процес, присъди, което на практика спира дейността на клуба. Тогавашният секретар на клуба– Николай Петров и Георги Георгиев – отговорник по учебно спортната дейност правят множество опити да възстановят клуба, но все безуспешни. Смъртният случай от 1975 г. слага траен черен отпечатък върху името на пещерния клуб към Туристическо дружество „Иван Вазов“.
 
След този период основен район за проучване става Карлуковския карстов район, който и до ден днешен е основно място за проучване и където традиционно клубът провежда пролетния и есенния лагер сбор. Активната изследователска дейност на клуба се възстановява в периода 1982 – 1983 г. Картирани са множество пещери и пропасти. Прекартирана е пещерата Седларката, вследствие, на което дължината й бива ревизирана на 1100 м. Детайлно са проучени и картирани пещерите край село Карлуково в местностите „Пладнището“, „Паволското“, „Задънен дол“, „Стубленски дол“ и много пещери в района на „Глигора“ и „Провъртеника“. Клубът открива и продължение в пещерата Задъненка, с което нейната дължина достига 1150 м. През 1990 г. бива открита и „Стублешка яма І“ (-72 м; 562 м), която след дългогодишна работа става една от големите и може би най-интересната пещера в района. Започва усилена работа за преодоляване на стеснението на дъното на пропастната пещера Банковица зад което се чува вода.
 
Постепенно започва да се развива и научна дейност. Завършилите висшето си обра- зование в МГУ „Св. Иван Рилски“ клубни членове – Ивайло Иванов и Кирил Данаилов инициират създаване на пещерна секция към МГУ. Съвместно с нея и катедрите „Хидро-инженерна геология“ и „Геофизика“ ( гл. ас. К. Спасов и гл. ас. П. Стефанов) клуба провежда редица научни изследвания. През 1987 г. са проведени геофизични изследвания на кухини в района на с. Карлуково – местността „Пладнището“, а през 1988 г. се провеждат геофизични сеизмични изследвания на пещерата „Водната“ край с. Церово за влиянието на близката кариера на пещерата. Същата година в рамките на републиканската експедиция „Бресте – Чудна“ се провеждат индикаторни опити в карстовия извор край с. Габаре. Всички изследвания са публикувани и докладвани на различни научни конференции по проблемите на карста и спелеологията.
 
През 1991 г. са картирани са пещери и в района на селата; Превала, Дряново, Струпец, Филиповци, Оплетня, Кунино, Камено поле, Забел, Ботуня, Бов, Сушица, Миланово, Губислав и др. Само в района на с. Карлуково са проучени и документирани 45 пещери и пропасти. Водещите изследователи от това време са; Кирил Данаилов Веселин Мустаков, Румяна Мустакова, Боян Трантеев, Миладин Соколов, Ивайло Иванов, Димитър Дишовски, Николай Свещаров, Димитър Лефтеров, Илия Вашев, К. Георгиев (Коце Лавината), Ганчо Славов, Свилен Делчев, Яни Макулев и др. Направена е нова карта на пещерата Ямките при село Раянци с дължина 358 метра и денивелация от -66 метра. След 1999-та година става смяна на поколенията в клуба. Въпреки това приоритетите не се променят коренно. Съвместно с пещерняците от ПК „Черни връх“ София започва прекартиране и доизследване на една от най-дългите пещери в България – “Темната дупка“ при гара Лакатник, като за първи път прилага компютърно картиране с теодолит на пещерен обект. Координатори на този проект са инж. Ясен Вучков ПК „Черни връх“ София и инж. Кирил Данаилов. След 2000-та година Алексей Жалов поема инициатива съвместно с по-младите членове на клуба се започват системни изследвания на пещери в редица райони; Клокотиш-Равненското плато, Милановското плато, Трънско, както и в района на село Карлуково.
 
През 2000-та година е кар- тирана и изследвана съвместно с пещерняци от СПК „Академик“ София Черепишката (Студената) пещера при гара Черепиш с дължина 632 метра. Отново клубни членове стават едни от стожерите на изследването на карста в циркус “Бански Суходол“, Северен Пирин и планината “Славянка“. Съвместно с пещерняци от ПК „Витоша“ София и СПК „Академик“ София. Направен е пробив в пропастната система Бански суходол №9-11 и е достигната дълбочина от -125 метра. Пещерата е прекартирана детайлно. Започва детайлното изследване на пиринския циркус Бански суходол. Същевременно продължават и изследванията в района на гара Черепиш, където клубни членове картират над 20 пещери и пропасти. В Бегличкия дял на Врачанската планина са открити и картирани 23 нови пещери. През 2002 г. Алексей Жалов, Константин Стоичков и Магдалена Стаменова откриват пещера в района на „Желенски дол“ край с. Церово, която бива наречена с романтичното име „Говорът на водата“. След множество прониквания през водни галерии и отвеси с водопади клубните членове достигат денивелация от около –70 м, с дължина на галериите над 1000 метра, което превръща пещерата в една от най-сложната в района. В планината „Славянка“ е проучена и картирана водната пропастна пещера „Комарница“, дълга 130 метра при денивелация от -56 метра.
 
В края на 2004 година се правят две много важни открития, които също така ще останат в “писаната история“ на клуба и на пещерното дело у нас. Първо е в карлуковската пещера Банковица, където след дългогодишно „ходене по мъките“ най-сетне е преодоляна теснината на дъното й. Тесняка преминава Живко Петров като, след него се натъкна на водна галерия с полусифони. Голямото откритие е направено и в лакатнишката Темна дупка. То също е плод на дългогодишни усилия. След преминаването на траверс на височина, за който е накован висящ парапет, Христо Стоянов и Живко Петров се натъкват на неизследвани и дълги нови части на пещерата. Започна картирането и детайлното изследване на новооткрития участък, който е с дължина над 1000 метра и в него се намират невероятни пещерни красоти във вид на сталактити, хеликтити и арагонитни кристали. Тези открития, системната работа на клуба във всички аспекти на спелеологията както и приносът му към нейното развитие и популяризирането са осмислени чрез връчването на клуба с отличието „Клуб на годината“ на Българската федерация по спелеология От този период на време основни изследователи на пещери и пропасти са; Живко Петров, Константин Стоичков, Алексей Жалов, Константин Касабов, Веселин Дробенов, Кирил Дикански, Милен Кръстев, Павлин Димитров, Петър Константинов, Любен Маринов, Катерина Богачева, Иван Петров, Илина Каменова, Христо Христов и др.
 
След кратък застой и отлив на членове на клуба след 2005-та година щафетата за търсене и изследване на големи пещери и пропасти се поема Яни Макулев. Открити са нови части в пропастната пещера Яворец над с. Зверино. След картирането й денивелацията и става -151 метра. Паралелно с това започва детайлното преглеждане и документиране на пещери в района на гара Лакатник. Освен множеството пещери без карти, които са картирани основно в Петренски дол, е направена и нова и детайлна карта на Свинската дупка с дължина 362 метра. Клубни членове оглавяват прекартирането на Бориковската пещера при село Бориково с дължина 470 метра. Правят се изследвания и в района на селата Илинденци, Миланово, Оплетня, Зелени град, Врабча и др. В клуба влизат много нови хора. Част от тях изкарват националните квалификационни курсове за картиране и научно-приложни методи. Това вдига нивото и квалификацията на клубните членове и те на свой ред поемат доста изследвания в свои ръце. Направен е и пробив във врачанската пещера Мижишница, където Яни Макулев, Христо Стоянов, Павлин Димитров и Стоян Петков от Сдружение „МОЕРПА“ достигат денивелация над -200 метра. Клубни членове провеждат първия задочен курс по картиране в резултат, на който е направена актуална карта на пещерата Душника край село Искрец с дължина 827 метра. Отново клубни членове се включват в прекартирането на пещерата Колкина дупка в която са намерени нови части и дълбочината и рязко нараства (след 2012 -та година надвишава -280 метра). Открити и документирани са две вулкански пещери в източните Родопи, както и първата и единствена за сега пропаст изцяло в лед в пиринския циркус Бански суходол. Открития се правят и в района на гара Черепиш, където пещерата Трифалосната надминава 200 метра дължина и е доказано, че е в система със съседната пещера Езерото в която също са намерени много нови участъци. В близост до село Миланово е открита и картирана интересната водна пропастна пещера Семова яма дълбока – 58 метра, както и пропастта „Хеликтит 2006“ в района на Барките в Стрешерския дял на Врачанската планина дълбока 60.20 метра. Започва и детайлното изследване на пещерите в община Драгоман, както и продължава изследването на пещери в Трънско. Провеждат се и редица изследвания в района на: Крачимир, Стакевци, Праужда, Малко Търново, Ракитово и др. Картирана е и Сухата пещера при гр. Велинград с дължина 185 метра. Клубни членове се включват в изследването и документирането на скални манастири в южната периферия на Шуменското плато. След усилена работа в пещерата Банковица, са картирани около 3000-метра нови части, а там има още недокументирани галерии. В пропастната система Бански суходол №9-11 е направен нов пробив и е достигната дълбочина над 300 метра (понастоящем – 356 м), като картирането на новите части основно е дело на Здравка Попова, Мирослава Рударска, Венцислав Иванов и Антон Генков от ПК „Черни връх“ София. Картирана е и Шаманската пещера при село Карлуково с дължина над 400 метра, където основни картировачи са Иван Петров и Цветелина Валерианова. Открити са нови части и в Диневата пещера при село Гинци. Дейно се включват в изследването Яни Макулев, Живко Петров, Стоян Брашнаров, Константин Стоичков. Картировката на Диневата пещера е дело на Мирослава Христова, като дължината на пещерата в момента надвишава 600 метра.
 
Клубни членове участват в проекта „Микробно разнообразие на пещерата Магура“. В проекта е залегнало прекартиране на пещерата и съставяне на 3-мерен модел. В рамките на проекта, ръководен от Михаил Хаджитодоров, пещерата е прекартирана и са открити нови части, като дължината и достига 3435 метра. В картировката участват клубните членове; Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Иван Петров, Мирослава Рударска, Мария Брашнарова, Стоян Брашнаров, Здравка Попова, Венцислав Иванов, Десислава Макулева, Яни Макулев и Антон Генков от ПК „Черни връх“. Полигона в пещерата е направен посредством тотална станция благодарение на инж. Кирил Данаилов и Николай Свещаров. В рамките на съставянето на план са управление на Деветашката пещера клубни членове под ръководството на инж. Кирил Данаилов съставиха 3-мерен модел на входната й зала, която се явява най-голямата по площ и обем пещерна зала в България.
 
Клубни членове започват и леководолазни пещерни проучвания. Водещ в това начинание е Иван Алексиев, който прави премиерно гмуркане в сифона на пещерата Врелото при село Крачимир. По-късно там се гмурка и Трифон Василев като край на сифона не е достигнат. Трифон Василев гмурка крайния сифон на пещерата Лепеница при Ракитово и намира продължение много перспективно продължение. Следват нови негови гмуркания в Езерото при село Бресте и в Албания. Яни Макулев изкарва курсове за пещерни гмуркания в Юкатан-Мексико и добива нужните квалификации. Членове на членове на клуба започват документирането и на не карстови пещери и изцяло спелестологични (изкуствено прокопани галерии) обекти. Но из следването на карстовите пещери остава да бъде приоритетно. В тази насока за постоянна бъдеща и предстояща работа са набелязани много различни райони (Понор планина, Дупнивръшкия дял на западна Стара планина, Предбалкана, Родопите и Пирин). Почти няма седмица в активния сезон когато не се правят проучвателни ходения в различни райони или приоритетни обекти за изследване. В клуба има тенденция да се правят систематични изследвания. Въпреки, че понякога нещата не стават с темпото което ни се иска, има последователност и приемственост, което е едно от найважните неща един изследователски клуб да се развива.
 
Автор: Константин Стоичков