Карстовият район около град Ракитово в Родопите е обект на пещерни изследвания, още преди да се основе местния клон на Първото пещерно дружество. На 28 юли 1925 е осъществено първото документирано пещерно проучване в пещерата Лепеница от уредника на Царската ентомологична станция Пенчо Дренски. През следващата година същият учен посещава пещерата повторно и я описва в публикацията си «Пещерата Лепаница и Лепанишката долина» в сп. “ Родопи” (год. V, бр.1,1926). На 2 август 1927 П. Дренски посещава пещерата за трети път заедно с Директора на царските природонаучни институти д-р Иван Буреш. На 19 март 1929 г. В периода 1930-1939 година активни проучвания извършват пещерняците от ракитовския клон на БПД. Те стопанисват по това време и пещерата Лепеница. Инж. Павел Петров лично съдейства за проучването и съставянето на планове на пещерите в района.

Изследвания извършват през годините и пещерняци от клубовете: "Еделвайс" София, Академик "София" и др. 

През 2007 година е основан пещерен клуб към ТД „Суткя“. По инициатива на Алексей Жалов и местни ракитовски пещерняци дейността се възобновява. Картират се и се изследват ежегодно пещери в района. Традиционна става експедицията „Terra Bessica“.

Постепенно наново е учреден местния клон към новосъздаденото Българско Пещерно Дружество.

В обучението на курсисти и в изследователската дейност активно се включват и членове на клуба. Трифон Василев преминава крайния сифон на Лепеница. След усилена работа по сваляне на нивото е намерено продължение въвВодната пещера при Тупаров чарк. Открити са няколко пропасти, картирана е Сухата пещера.

Велинградският пещерен район попада изцяло споредрайонирането на карстовите райони в България от Владимир Попов в 405-ти Велинградски пещерен район.

Той обхваща разпространението на мраморите на югоизток от Велинград. Най-голямата от няколкото известни пещери тук е триетажната водна пещера "Лепеница" при гр.Ракитово с дължина 1,525м.

Автор: Алексей Жалов