Развитието на карста в Пирин е свързано с разпространението на докамбрийските мрамори върху територията на планината. Интензивната проява на неотектонски движения, химическият състав на мраморите, тяхната напуканост и голямата сума на валежите са предпоставили развитието на значителен брой предимно вертикални пещери. Пещери се срещат и в подножието на Пирин, около карстовите извори Язо и Истока край гр. Разлог и между селата Илинденци и Плоски като те са образувани в брекчо-конгломерати с варовикова спойка.

Според районирането на пещерите в България (Попов, 1976) пещерите в Пиринпопадатв т.нар. Вихренско-Синанишки пещерен район (402), който обхваща площ от 57,2 км 2 и може да бъде поделен на два подрайона - Вихренски и Синанишки. В резултат на проведените от българските пещерняци дългогодишни експедиции и проучвания, до сега в посочения район са проучени и картотекирани общо над 100пропасти и пропастни пещери.

Синанишкия пещерен подрайон е свързан с разпространението на тясна ивица мрамори между т.нар. Вълчи рид и връх Синаница. Обхваща основно С-СЗ склон на вр. Шаралия. Пещерите са разположени в границата между 1650 и 1800 м н.в. Имат естествен произход, но пресичат рудни жили, поради което са описани от геолозите като средновековни пещерни рудници. Не са правени специализирани археологически проучвания, с оглед изясняване на проблема.

В този интересен пещерен район по-големи пещери са: Пропастната пещера"Алко" с дълбочина –130м идължина 671м, "Шаралийската" с дължина 420м и денивелаця – 76 м, "Римската" с дължина 293м и денивелация – 35м, "Руйковата" с дължина 182м и денивелация – 38 м,Саксонската пещера с дължина 119 м и денивелация – 32 м.

През годините клубни члевнове основно посещават интересната пещера Шаралийската и извършват проучвания в района на мраморните кариери над село Илинденци.

Използвани данни от:

- Синанишки подрайон - Национален парк пирин план за управление

- База данни за пещерите в Българиа- Сайта на Хинко