Изследвния в Понорски пещерен район 204

Понор планина, какво се знае за там?

Обща характеристика:

Понор планина е обособена самостоятелна част от Западна Стара планина, оградена от изток от р.Искър, на запад от шосето София–Петрохан, на север от р.Пробойница и билото на рида Козница, а на юг от р.Козле и р.Искрецка. Общата й площ е 280 км?. Тя е слабо населена, като повечето села са разположени в периферията й.

Релефът на района е планински, като надморската височина се изменя от 430 м при р.Искър до 1500 м.н.в. на север. В окрайните части са характерни стръмни склонове и отвесни откоси (венци). Стръмни са и склоновете на р.Брезенска и каньона Вранево. В останалата си част Понор планина е с хълмисто-платовиден релеф, осеян с множество карстови форми. В северната част на планината са се образували няколко слепи долини, завършващи с понори, чиито дъна са запълнени с алувиялен и пролувиален материал. В сравнение с други карстови райони тук се наблюдават малко кари и карни полета. Големи кари има западно от с.Заноге, с дълбочина повече от метър. Разстителността е слаба, главно тревиста, с букови гори на места и насаждения от иглолистни в окрайнините.

За района е характерна слаборазчленена речна мрежа, като освен реките по границата му, през него протичат р.Брезенска, с непостоянен отток, р.Скакля, Зимевишка и Заножка . Реките, които се спускат от билото на Козница при навлизане в карстовото плато понират. Бабина речка, извираща от юрските скали в района, също губи водите си след 3км повърхностен път. След интензивни валежи и при топене на снеговете в редица дерета се появяват временни потоци. Главен отводнител за района се явяват малкото на брой карстови извори по периферията на варовиците. Водите се дренират като цяло от р.Искър.

Отваряйки картата на България и гледайки пещерните райони в близост до столицата няма начин да не ни направи впечатление районът на Понор планина. Поглеждайки характеристиките му може да се твърди, че там има потенциал да се открият едни от най-дългите и дълбоки пещерни системи в страната.

Дълги години районът е бил притегателна за много изследователи и клубове. Проведени са десетки експедиции проучени са множество пещери, но все така планината крие своята тайна и не е щедра към изследователите и. Основни изследователи в тази част на Стара планина са пещерняците от СПК „Академик” София и ПК „Еделвайс” София. Още през 1915-та година излиза монографията на Жеко Радев, Карстови форми в Западна Стара планина, един и до сега ненадминат труд. Научни доклади и статии за района през годините пишат също така Панайот Нейковски, Мария Златкова, Владимир Попов, Алексей Бендерев и др.

През 2000 година, едно от първите места на които извършихме изследвания беше районът на село Церово. Там Константин Касабов намери нова пропастна пещера разкопавана от иманяри. Изследването и картирането и доведе до повишен интерес от страна на клубните членове към района и щателното му разглеждане, последваха няколко още открития. К.К.С, беше първата пещера картирана самостоятелно от новото поколение пещерняци в клуба. Последва и първото голямо откритие пещерата Говора на водата. Изследванията не секнаха, а по-късно беше основан и пещерен клуб в Церово- "Под ръбъ".

Нов етап в изследването на района даде една инициатива на Яни Макулев, който заедно с пещерняците от ПК „Под ръба” Церово, продължиха и развиха изследванията в пропастната пещера Колкина дупка. Тя понастоящем е най-дълбоката и дълга пещера в България с дължина на галериите над 19 километра и денивелация - 540 метра.

В изследването и картирането се включиха на разлочни етапи и пещерняци от клуба. Същто така пещерняци от клуба разчистиха пътя за безопасно проникване в пропастната пещера Каците, една от интересните и перспективни пещери в района с дълбочина над 200 м. Това даде предпоставка пещерняците от ПК „Искър” София на базата на това „разчистване” да направят експедиция през 2010-та година. Някъде по това време и доста от членовете на клуба се включиха в картирането на пещерата Душника над искрец, която е основен преливник на Искрецкия карстов извор и е със сигурност част от огромната пещерна система, която се намира в планината.

През годините съм скитал из Понора както обичаме да наричаме района, но до сега не се бях спирал по-детайлно там. През 2010-та Андрей Христов пещерняк от ПК „Еделвайс” София ме покани да направим няколко теренни обхода в които чрез наблюдения се опитахме да систематизираме малко повече информация. Дъллгите обяснения едва ли вършат работа в случая когато не си видял Искрецкия извор или слепите долини наричани от хората Магарещници. За това се отдадохме на съвсем целенасочени ходения с цел изследване и търсене на нови пещери и пропасти.

Бяха извършени и открития в пещерата Диневата пещ в раьона на село Гинци.

Показани са от 1 до 10 от общо 26 резултата

"Под камъка 2" или теренен обход в района на Ранова махала 2022

Надпис. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Поли и Емо в пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

27,03.2022г.

К. Стоичков, П. Русинова, Е. Ангелов.

Теренен обход в района на Ранова махала. Локализиране на нови обекти и картиране на нова пещера. с. Заноге.

Така се стекоха обстоятелствата, че в края на март имах почивен ден. Останалите активни от клуба тръгнаха с Академици на пещера, на мене не ми се ходеше на далеч обаче. Исках да си почина малко от сгъстения напоследък пещерен график. Разбрахме се с Поли и Емо да се засечем на Лакатник и да се поразходим. На къде, още не бяхме решили.

Прикачен файл	Размер
Карта на пещерата	1.14 MB

Клубен курс „Картиране на пещери и пропасти“ 2014 картирането на Феникса

Клубен курс „Картиране на пещери и пропасти“ 2014

Лятна буря на „Говора на водата” 2013

Водопада в пещерата. Автор: Цветелина Валерианова ПК "Хеликтит" София.

Роджи под водопада в пещерата. Водопада в пещерата. Автор: Цветелина Валерианова ПК "Хеликтит" София.

Веднага след Албанската експедиция решихме да направим едно ходене до Говора на водата. Пещерата е доста интересна и все тъй непосещавана. Също така и позарязана от нас от гледна точка докартиране. В клуба се навиха Цвети, Венци и Роджи. Те тръгнаха и от петък вечерта. На няколко пъти се чухме пи телефона за да им кажа как да намерят пътя до дупката. После обяснимо изчезнаха от обхват. Обхвата при пещерата и в района е много лош или въобще няма такъв. Аз нямаше как да тръгна в петъка и за това в събота сутринта хванах влака за Церово.

Колкина дупка, картиране в зала "2ри януари" 2013

Автор: Живко Петров.

Колкина Дупка 2013

Автор: Яни Макулев

02.01.13 г.-телефона звъни-поглеждам: Себулба (Павлин Димитров). Вдигам-: Алооо, к“во стаа Яни, ходи ли ти се на нови части?

-Е,брат питаш ли? Вътре съм,естествено...каквото е необходимо!

Диневата пещ 2012

Автор: Мирослава Христова.

Дъжд над Гинци 2012

Живко и Мими отводняват езеро в Диневата пещ.

Бяхме решили предварително за четирите празнични дни да отидем на Гинци и да се отдадем на ръчкане, ходене по дупки и спокойствие. Доста хора се навиха и се отвори перспективата да си спретнем една „мини експедиция”. Базата разбирасе щеше да е къщата на Мими и Стоян, а в обширния двор можеше да се опънат доста палатки. Така за да подготвят обстановката Стоян и Мими заминаха още на 23-ти сряда. Вечерта на клуб с Веско, Мими и Ася подготвихме инвентара и картировачните.

Едно откритие , което все още е „тайна” Диневата пещ 2011

Автор: Яни Макулев

Около „Петрохан” 23-ти юли 2011

В петъка се разбрахме с Андрей пак да се поразходим из Понор планина.

Нова пещера на Понор планина: 24-ти юли 2011

Усилията ни вложени във „въртопясване” и теренни обходи най-сетне се увенчаха с успех. В неделния ден към Понор планина се запътихме Аз, Яни, Юли Глушков (Змията) и Ники Орлов. Компания ни правеха Виктория и дъщеричката на Юли- Калина. Попътно минахме през Церово и от Киро взехме малко стоманени планки и карабинери.