Експедицията, проведена през септември 1996 г. На Шуменското плато привлече пещерняци от цялата страна. Представители от нашия клуб бяхме аз-Свилен Делчев и Катерина Колева. Целта на експедицията беше цялостно проучване и достигане (след толкова години) до края на безкрайно интересната пропастна пещера „Тайните понори“.
Изследване и посещение на пещери, пропасти и скални обители на Шуменското плато
Шуменски карстов район №107 (Според районирането на пещерите в България Вл.П о п о в, 1976).Вобхвата на този районса платата Шуменско и Фисек.
Шуменското плато е разположено в Североизточна България и е с дьговидно извита орогенна дъга на тъй наречената „куфарна дрьжка", с географски координати 26°18'- 27"02' и.г.д. ч 43С12'-43:20 с.г.д. Формираное структурно в края на палеогена и се намира между долините на р.Голяма Камчия и левия й приток р. Врана (от юг и югоизток); р. Новоселска (от северозапад) ляв приток на р. Пакоша, вливаща се в р. Врана; р. Мадара (от североизток) и десния и приток р. Стража (от север) с Лозевска река (от североизток). Източна граница на Шуменското плато е Теке дере. Тясната и дълбока седловина Терезията (384,6 м н.в.), разположена на северозапад между върховете Търновтабия (502 м н.в.) и Яньклък (464,5 м н.в.) свързва платото с конусообразното възвишение Фисека (420 м н.в.) В тези граници Шуменското плато заема площ 732 м'. От тази повърхност около 182 м'е окарстена. Горната част на платото има хълмисто-равнинен характер и е леко наклонено на югоизток и се очертава от изохипса 450 м. Най-високата му точка е разположена в северозападната му част - вр. Търновтабия (502 м н.в.), Средната относителна височина на платото над околните долинни понижения и полета е между 200 - 300 м от север и 350 • 400 м от юг. Има стръмни склонове, а релефа на окарстената част горе на платото е равнинен покрит с гора от бук, габър и дъб. Окарстената част заема централната източна част на платото. Същата е осеяна с по-големи и по-малки губилища на вода. Шуменското плато е изтеглено в посока изток - запад. На изток склоновете се надвесват над гр. Шумен, а от юг - към квартал Дивдядово и селата Хан Крум, Троица, Осмар и Кочево. Западно от платото е с, Черенча, а на север - селата Градище и Лозево.
Шуменското плато е изградено от кредни седиментни скали (Цанков, 1930; Маринов. 1934 и ар.) на места покрити от палеогенски и кватернерни езерно-блатни и речни отложения. В геоисторическото си развитие то се формира като плитка съставна синклинална структура. Тя е изградена от 11 карбонатно-силматни свити (Йолкичев, 1986.1987.1989). Шапката на платото е образувана от дебели 40 до 50 м органогенни варовици (горна креда), които имат бяп. бледожълт или сив цвят. Те са били подложени на интензивно окарстяване и са основен колектор на карстови води. Под тях лежат ценоман-туронски пясьчници и мергели (средна дебелина 20 - 30 м), които се явяват относителен водоупор на карстовите води. Пясъчниците лежат върху пъстра формация от мергели, пясъчници и варовици. Основата на платото представлява дебели над 500 м пластове от долнокредни мергели. Тя се явява регионален водоупор на цялото плато. Под нея залягат го р ноюрско-долнокредни карбонатни скали с различна степен на окарстеност и водонаситеност с карстови води с юрско-долнокреден произход. Тези скали от горния комплекс, обаче, нямат повърхностни разкрития в района и са достигнати само по сондажен път.
Най-забележителни тук са пещерата “Зандана” (2220 м.) и пропастната пещера“Тайните понори”(дълб. -115 м. и дълж. 1283 м.). В цялата му периферия и в обособените долинни склонове в скални разкрития са оформени десетки скални обители, които са изключително интересни и са с културно-историческа стойност.
През годините клубни членове се включват в различни експедиции за изследване и картиране на пещерите, пропастите и скалните обители на територията на Шуменското плато. Провеждат се няколко прониквания в пропастната пещера “Тайните понори”, пещерата „Находка 13“ и др.
Литература:
- Скални манастири по „Шуменското плато”. Дирекция Национален парк „Шуменско плато”. Шумен 2001 г.
- Ангелова Д, П. Стефанов, А. Бендерев. 1999 г. Неотектоника и геодинамично развитие на „Шуменското плато”- сборник резюмета от юбилена научна конференция „50 години системно и кондиционно геоложко картиране” България -25-26.1999.София,5
- Йолкичев,Н. 1989. Стратиграфия на епиконтиненталния тип горна креда б България. Изд. Соф Унив. „Св. Кл. Охридски” София 184.
- М. Мирчева, З. Илиев- 40 години пещерен клуб в град Шумен. 1961-2001.
Показани са от 1 до 1 от общо 1 резултата