Швейцария

Пещерите образувани в ледници се наричат Молини. С ехния произход и образуване се занимава глациоспелеологията и има термени глациокарст. През 2006 година двама члена ан клуба Любен Маринов и Камен Стефчев посетиха пещери в ледника Зеермат в Швейцария.

Показани са от 1 до 2 от общо 2 резултата

На Европейския спелеофорум в Швейцария 2012

„Какво? Швейцария ли?“ написа някога Алеко, за да ни покаже, че българската природа по хубост не отстъпва на онази чуждата, но ако имаш желание и очи да я обозреш. Обаче ние, трима българи, решихме да видим що за чудо е Швейцария, пък после да правим сравнения. Повод за това даде участието ни в поредната годишна среща на европейските спелеолози, наречена гордо „Евроспелеофорум“. Тази година той беше в рамките на ХIII - ия национален конгрес на швейцарската спелеожка асоциация, който се проведе от 29 септември до 1 октомври в Моутатал, кантон Швиц.

Една тиха разходка в Швейцария 2006

С Камен си взехме билет за влака, което не беше най-умното решение, но нищо друго не вървеше на датите, които ни трябваха. Трътката ни изпрати на влака с един MP3 плеър и две бири от два литра. Влакът закъсня на границата със Сърбия /което е нормално/ и естествено изпуснахме връзката в Белград. Там трябваше да останем за нощта, та поне разгледахме града. На сутринта ядохме плескавици и потеглихме… Влиза по едно време стюарда и вика:
Пичове Любляна устройва ли ви?
К’ва Любляна бе, пич – казваме ние – Какво стана с Виена?
Е ми, сърбите нещо пак са се объркали…

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.