Белоградчишкият пещерен район (201) има площ 72 кв.км. Той обхваща моноклиналните ридове: Връщка чука, Магурата, билото на Широка планина, Веренишкото бърдо и Пъстрината, които представляват остатъци от дълбоко денудираното и разкъсано на малки части северно бедро на дългия 120 километра Белоградчишки антиклинорий. На запад антиклинорият започва с Раяновската антиклинала, като на изток завършва с Пъстринишката хорст-антиклинала.
Тези моноклинални ридове са изградени в средно и горнотриаски, юрски (лиас, догер, малм) и долно-кредии (аптски) варовици.

В този карстов район са проучени редица пещери, между които най-дълга е благоустроената пещера Магура с дължина над (3500 м), входът на която е на югозападния склон на уединената височина Рабишка могила.

Салашкият пещерен район (202) е тясно свързан с разпространението на карбонатните скали в дългата около 90 км, потъваща на изток Салашка синклинала. оформена между Белоградчишката и Верковската антиклинала. Тя е асиметрично развита, със северно по-полегато и южно по-стръмно бедро. Нагънатото й южно бедро е същевременно северно бедро на Берковската аитиклинала, където е образувана малката Еловишка антиклинала. В по -високите части се разкриват средно- и горнотриаски варовици, а ниските части на синклииалата са изпълнени от юрски и долнокредии варовици. Салашиият карстов р айои има площ 196,5 кв. им. В него са проучени десетки пещери.

Райониране на карста в България Владимир Попов.

Веднага след създаването на пещерният клуб към туристическото дружество „Иван Вазов“- София започва и проучването на пещери в северозападна България и района около град Белоградчик.

През 1964 година са проучени пещери и пропасти в района на гр. Берковица, с. Каменна Рикса и с. Търговище, като най-дългата, проучена и картирана пещерата е Темната дупка в землището на с. Търговище. По това време е извършено откритие в пропастната пещера Яме 3 при село Търговище, като екипът на Димитър Иланджиев и Георги Арнаудов достигат в пещерата дълбочина над 300 метра. На по-късен етап това откритие е оспорено и до ден днешен не е потвърдено дали съществува. В пещерата има сипеи описани още от първооткривателите. Картата съвпада до – 50 метра с картите правени по-късно. През 90-те години експедиция потвърждава за дървени баражи в сипеите и възможността откритието да е било направено, но за да се потвърди, трябва да се изградят нови баражи на сипеите и да се разчисти стеснението на достигнатото дъно от камъни.

Следващата 1966 година е доста богата на открития и изследвания в района на селата: Върбово, Репляна, Превала и Пролазница. Проучени са 12 нови пещери.

В по-ново време клубът участва в проект свързан с микробното разнообразие в пещерата Магура и за запазването на уникалните рисунки там, по време на който пещерата е прекартирана и е изготвен 3D модел на карта на пещерата, както и са проведени две експедиции в района на с. Стакевци, като са картирани няколко малки пещери, извършени са теренни обходи и Иван Алексиев (Морския), гмурка сифона на пещерата Врелото при село Стакевци/село Крачимир. Установена е връзка между първият сифон в пещерата и крайното езеро. По-късно Трифон Василев и неговият водолазен инструктор гмуркат отново сифона, продължават след последната точка където е достигнал Иван Алексиев и не достигат край на сифона, като дават сведения, че сифона е голям и вероятно доста дълъг.

Константин Стоичков ПК „Хеликтит“ София.