Проучване, картиране и прекартиране на пещери, пропасти и изкуствени подземни обекти в община Ботевград

Общи геолого-морфоложки данни за района:

Ботевградският район включва североизточната част на Софийската област и граничи с Монтанска и Ловешка области. Той заема територия от 681,6 км². Физикогеографски границите му определят реките Искър и Малък Иискър, както и Софийското, Камарското и Саранското поле.

Към района спадат следните орографски единици- Ботевградската котловина, различни части от Ботевградския предбалкан, дялове на Стара планина („Ржана“, „Голяма планина“, „Мургаш“, „Етрополска планина“, „Било“, „Гола глава“ и „Лакавишки рид“). Морфоложките граници на тези орографски единици са ясно изразени и следват сложни напречни и надлъжни тектонски линии.

Геоложкият строеж и тектониката са изразени в твърде разнообразни по състав и възраст скални комплекси изграждащи горепосочените котловини и планински дялове.

Ботевградската котловина почти изцяло е изградена от гранодиорити и гранодиоритови профирити, като е запълнена с млади неоген-кватернерни наслаги, представени от пролувиални, алувиални, алувиално-пролувиални и други типове. Гранодиоритите изграждат и значителни площи от купола на „Ржана“ и веригата на „Голяма планина“, разпростират се и на места в „Мургаш“ и „Било“. Широко разпространение в ботевградския край имат скалите на палеозойския нискометаморфен комплекс (диабаз-филитоидна формация)- различни видове шисти, кварцити, филити и лиски. Те се разкриват както в зоната на старопланинските дялове така и в Ботевградския Предбалкан. Интрузивните- гранодиорити и метаморфните- диабаз-филитоидна формация, скални комплекси изграждат ядката на Ботевградския антиклинорий-крупна тектонска структура, която изгражда почти изцяло Западна Стара планина и Запазния Предбалкан. Тази ядка е много силно тектонски усложнена- налице са първоразредни разломни структури, възседи, навлаци, разседи, отседи. По такъв голям, млад разсед- така наречения Драгойбалкански разлом, в най-младо геоложко време пропада и се образува Ботевградската котловина. В по-голямата си част ядрото на антиклинория е навлечено или възседнало северното си бедро, което изгражда по тези места Ботевградския Предбалкан. За това мезозойските скални комплекси (триас, юра, креда), представени от различни видове варовици и пясъчници, много често идват в обратен стратиграфски ред.

Мезозойски седиментни скали изграждат и най-високите части на „Ржана“, част от билото и голяма част от „Етрополска планина“.

Геоморфоложкото развитие на Ботевградския Предбалкан и на старопланинските дялове е свързано с развитието на цялата старопланинска верига, с тектонски стадии на вертикално издигане и на относителен покой с въздействието на външните земни сили. Обширните заравнености по билата и склоновете по оградните планински масиви на Ботевградската котловина са образувани през стадиите на относително тектонско затишие. Стъпаловидното (етажното) разпространение на тези заравнености е отражение на цикличното редуване между стадиите на издигане и покой. В „Ллакавишки рид“ и „Гола глава“-зоната на Предбалкана поред Т. Ненов са разкрити следи от три заравнени повърхнини.

Издигането на старопланинската верига през кватернера допринася за дълбокото всичане на речната мрежа за извайването на живописните речни долини, проломи, клисури, теснини и речни тераси.

Според извършените районирания на карста от геоморфоложка гледна точка (Делчев, 1979г; Попов 1982г.) пещерите в землищата на населените места в община Ботевград попадат в два пещерни района; № 203 – „Врачански пещерен район“ и № 207 „Панежки пещерен район“.

Пещери и пропасти са проучени в землищата на селата; Липница, Новачане, Скравена, Трудовец, Врачеш и Боженица. От гореизброените, само пещерите и пропастите намиращи се в землището на село Липница попадат в югоизточния край на район №203. Останалите се отнасят изцяло към район №207, който се простира между поречията на реките Вит, Панега, Батулска и Ябланишка. Той е изграден в дебели до 450м варовици. Тук са известни няколко големи пещери и пропасти: "Моровица" с дължина 3,250м и дълбочина -105м и "Партизанската" с дълбочина -107м при с.Гложене, "Бездънният пчелин" с дълбочина -105м, "Ясенски облик" с дълбочина -104м и "Нановица" с дълбочина 101м край гр.Ябланица. Край с Златна Панега се намира и единият от трите най-големи карстови извори в България - "Глава Панега", чийто максимален дебит достига 20 000 l/sec.

Най-дългата пещера в района е "Водната пещ" при с.Липница, Ботевградско с дължина 1,027м с денивелация от + 50м.

В района има потенциал и сведения, както за откриването на нови пещери и пропасти, така и за намиране на продължения в някои от известните и изследваните през годините. Съществуват множество изкуствени пещери и ниши-скални обители, гробни камери, стари миннопроучвателни галерии, резервоари за вода и водохващания, които също са предмет на изследване от пещерняците и спелестолозите (отделен клон на спелеологията третиращ изкуствените подземни обекти).

2. История на проучването:

В района са проучени над 100 пещери и пропасти. Първи проучвания извършват пещерняците от пещерен клуб „Еделвайс“ София. Те картират някои от известните и голями пещери в периода 1963-1966 година. Проучванията и картирането на пещерите извършват; Ангелина Петкова, Веселин Гяуров, Р. Захариев, К. Кирчев, К. Соколов.

Най-много пещери са проучени от Ботевградския клуб „Бисер“. Основните изледвания са извършени за доста по-дълъг и интензивен период 1971-1988 година, обхващащ цели 18 години. Районът за проучване е разделен на 10 подрайона и пещерите са номерирани по собствена номерация.В изследването и картирането се включват множество пещерняци от клуба; Цветко Цветков, инж. Васил Нанковски, Йордан Бенчев, Благовест Орлов, Георги Райновски, Цвятко Николов, Васил Туевски, Никола Близнаков, Димитър Вълков, Тихомир Съйков, Иво Танев, Татяна Василева, Таня Иванова Нитова, Георги Кацаров, И. Йорданов, М. Вълкова, П. Жеков, Цв. Жеков, П. Йорданов, Г. Недялков, Т. Здравков, Ив. Петров, П. Петров, Кр. Василев, Д. Динков, Н. Барбушев, П. Леков, П .Петрушев, Т. Здравков, Н. Недкова, М. Маринов, Г. Димитров, В. Бояджиев, В. Василев, Р. Димитров, Ат Василев, Ив. Маринов, М. Марков, Ив. Янков, Цв. Навущанов, Р. Спасов.

Проведени са няколко Републикански пещерни експедиции по време на които проучване и картиране на пещерите са извършени от пещерняците членуващи в клубовете:

„Рафаил Попов“ Плевен; Тодор Троански, П. Илиева, М. Михайлов, А. Ковачев;
„Студенец“ Плевен; Борислав Гарев, Мария Нойкова;
„Академик“ София – инж. Мария Златкова;
"Черни връх" София; Захари Дечев, П. Петров, М. Нейкова.

Последните систематични проучвания са отново дело на пещерняците от „Еделвайс“ София в периода 1991-1995 година, когато инж Иван Алексиев прави модел за 3D моделиране на „Водната пещ“ при село Липница.

Натрупаният през годините на проучвания картен материал постъпва в Главната картотека на пещерите в България към Българската Федерация по Спелеология. Спрямо изискванията на Картотеката освен карти, там са предадени описания, Фишове А и Б със специализирана информация за обектите, както и снимков материал. Оригиналните карти остават в картотеката на пещерния клуб и след спиране на дейността на клуба вероятно в личните архиви на някои от пещерняците.

Материалите са поместени в две книжки издадени от пещерен клуб „Бисер“ Ботевград:

Атлас на пещерите картирани от пещерен клуб „Бисер“, при Туристическо дружество „Венец“ Ботевград 1963-1983- инж.Васил Нанковски 1983;
"Пещери и пропасти в община Ботевград" - инж.Васил Нанковски 2008.

Крепост „Урвич“:

Крепостта Боженишки урвич се намира на около 4 километра от село Боженица. Самото село отстои на около 20 километра от Ботевград по пътя за Враца – от село Новачене (след Скравена) се хваща отбивката вдясно за Липница – Боженица. Предвижването от София до село Боженица с кола по магистрала Хемус отнема малко повече от час.

В самото село няма много табели за крепостта. На влизане в село Боженица трябва да се завие надясно в посока центъра на селото и по-точно пощата. От пощата се поема по успоредната на сградата улица към реката. След това трябва да се пресече реката, а след него започва асфалтов път към крепостта. Пътят е дълъг около 4 километра и е с множество завоит. Този път свършва пред общинска почивна станция “Урвич”(сграда в жълто с двор и басейн) и до хубаво място за пикник в гората. Мястото е оборудвано с беседки, чешма и естрада, тоалетни. Там трябва да се остави колата и да се поеме по изградената към крепостта алея.

Крепостта Боженишки урвич е разположена на върха на висок хълм. Затова алеята към крепостта се изкачва нагоре и е на места доста стръмна. Преходът е около 20-30 минути в зависимост от темпото.

Пещерите и нишите разположени в и около крепостта са образувани и издълбани в пясъчници – (долен Апт). Те не са с големи размери, някои от тях са естествени пещери и ниши, други са вторично обработени и доиздълбани в различни исторически периоди. Изобилстват скалните надписи в и около пещерите.

Крепостта става известна на научните среди през зимата на 1918–1919 г., когато под корените на вековен явор в местността Градището е разкрит уникален средновековен писмен паметник със заветните думи на управителя на Софийско севаст Огнян. Първи разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев. Той разчита надписа така:

„

Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.

“

Според изследователите със своята изключителност, както с историческото, така и със филологическото си значение, Боженишкият надпис на севаст Огнян обогатява „каменния архив“ на средновековна България. Вътрешната крепостна стена е дълга 200 м и е с широчина на места 2,70 м, външната стена е с височина 4 – 6 м и е с четири контрафорса, цитаделата е с площ 80 м², а площта на цялото укрепление е 1600 м². Интересна е дълбоката 10 метра измазана с хоросан щерна за вода с воден слой от 4 метра, а така също и параклиса, издълбан в скала във вътрешността на крепостта.

Махала „Урвич“, местност „Под камъка“:

Махала „Урвич“, отстои на около 5 километра югоизточно от село Боженица.От селото се поема по пътя за крепостта „Урвич“. От пощата се поема по успоредната на сградата улица към реката. След това трябва да се пресече реката, а след него започва асфалтов път към крепостта. Пътят е дълъг около 4 километра и е с множество завоит. Този път свършва пред общинска почивна станция “Урвич”(сграда в жълто с двор и басейн) и до хубаво място за пикник в гората. Мястото е оборудвано с беседки, чешма и естрада, тоалетни. От там се хваща черен път в лошо състояние, по който се движим на югоизток и след като около километър се пресича долината и се достигат едни от къщите на махалата разположени в непосредствена близост до високи, сктъполовидни скални венци.

Махала „Мурта“, местност „Ловната хижа“

Махала „Мурта“, отстои на около километър и половина 1.500 метра, североизточно от село Боженица. От селото се поема в източна посока по реновиран асвалтов път който след километър и половина свършва край къщите на махалата. От там в източна посока се отдля черен път, който води до разклон. В източна посока се отделя пътека,която води до катерачните турове и пещерите „Мурта“ 1, 2 и Х. В северна посока продължава черен път от който се отделя пътека за района на пещерите „Мандрата“ и „Свинарника“. Пещерите са трудни за откриване. Образувани са в аптски пясъчници. Част от тях са по-скоро естествени ниши използвани в момента за обежища, главно на Лисици и пещери които са били обитавани,; „Мандрата“ и „Свинарника“. В тях се откриват следи от обитаване, жлебове в стените, свода и пода за монтиране на врата и издълбавания за дървени греди в пода и свода, стари зидове, петроглифи-кръстове, керамика. Те отстоят съответно ва 2.100 метра и 2.400 метра от центъра на село Боженица.

Село „Липница“, махала „Преславица“, местност „Ругьовата падина“.

Пещерите и пропастите намиращи се в землището на село Липница попадат в югоизточния край на район №203. Най-дългата пещера в района е "Водната пещ" при село Липница, Ботевградско с дължина 1,027метра с денивелация от + 50метра.

За да се достигне до пещерите разположени в горепосочените местности от село Новачене (след Скравена) се хваща отбивката вдясно за Липница – Боженица. След като се изминат 4 километра по асвалта, след остър десен завой има отбивка на пътя. В северна посока се отделя настлан дърварски, черен път. По него може да се премине още 350 метра и там се оставят превозните средства. До местността „Ругьовата падина“, където са разположени по-голямата част от пещерите може да се достигне по пътеката водеща до бившата хижа „Бисерка“ и „Водната пещ“. Пътеката следи долината, като веднъж се пресича реката и след това следва леко изкачване по западния склон до достигане на ново дере и ново изкачване, водещо до „Водната пещ“.Разстоянието от мястото за паркиране на коли до водната пещ е 1600 метра. Пещери се разкриват в близост до местносттите „Скочи вода“, „Калето“и махала „Преславица“.