Измина една тъжна и изпълнена с премеждия година от както ни напусна нашият приятел Петър Христов!
 
Пепи загина при трагичен нещастен случай във водите на река Искър край град Мездра.
 
Времето се изнизва бързо и оставя ярки дири. Пепи често споделяше с мен вижданията си за нещата наоколо, за хората и разбира се за клубът, като общество. Част от тези възгледи успяха да намерят почва и макар и бавничко всички интересни идеи на Пепи ще се реализират. Няма как да е обратното защото всичко което той имаше като идеи носеше позитивизъм и енергия.

Както всяка есен през последните години, така и тази решихме да направим курс за пещерняци. На 17-ти септември в клубното помещение дойдоха желаещите да карат курса. Ентусиазъм не липсваше и сред клубните членове. Когато започва нов курс, някак си нещата в клуба придобиват малко по жив характер.
 
Така в събота 22.09. пред клуба се събрахме; Яни, Живко, аз, Милен и Кайо. Както и курсистите; Сия, Криси, Хрис, Ради, Рая, Кари, Боби и Жоро. Калин, Силвето и Ив още от предния ден бяха на Лакатник и ни очакваха във „Вила Лакатник”.
 

Още като разбрах за идеята да идем на Пирин и си викам, що пък не. В доста по-добра форма съм, ще отида да помогна, ще си пробвам силите, пък и с готини хора. Какво може да се обърка!? След седмици на многократни уговорки, телефонни разговори, писане на отчети и всякакви приготовления, част от които доста досадни… Най-после настъпи часът на заминаване и петимата хубавци се запътихме към Пирина и опита ни да намерим нови части или поне да потвърдим наличието на такива от миналогодишни експедиции в 9-11ката.