Извадка от маршрутна библиотека „Хижа Люляка“
ПЕЩЕРИ ПО ДОЛИНАТА НА КРИВА РЕКА
Беледие хан 1965 год. Пещерняците от нашето дружество от няколко години посещават системно района, в който сега е построена хижата, Няколисто малки пещери и скалите са прекрасен обект за обучаване на нови кадри и през октоиври 1965 год. Тук бяха опънати палатките на лагера за курса по пещернячество. Тук младите туристи от дружеството правиха първите си стъпки в областта на алпинизма и пещерното дело.
Проучвания в Мала планина част от Западна Стара планина
Първите проучвания от членове на клуба са направени в района на с. Беледие хан по долината на Крива река. Белидие хан е населено място, което не е отбелязано като село в регистрите. Административно попада в община Костинброд и е причислено към близкото село Градец, намиращо се на около 2км на изток, отвъд вр. Люляка. Географски района попада в Мала планина, която се явява южна предпланина на Стара планина. Описваният район заема площ от около 6кв.км. Границите му са вр. Дедова глава (на СЗ), венецът Малата скала (на СИ) и по течението на р.Крива до м.Джурин кладенец, където е х.Люляка. Думата "беледие" е с турски произход и означава "градски съвет", т.е. името се превежда като "ханът на градския съвет". Вероятно променило се за благозвучност на изговора, в по- ново време се среща все по- често като "белидие". Това е и официалното име по настоящем. Населеното място се намира на 18- тия километър от околовръстния път на София по Ломско шосе (номер 81- София- Петрохан- Берковица- Монтана- Лом). С шосето го свързва отклонение надясно (север), явяващо се стар участък от шосе номер 81. На мястото на отклонението има друго (на ляво идвайки от София), което на юг отива към гр. Сливница. От София удобен автобусен транспорт има от гара "София- север" (за Годеч и Вършец) и от автостанция "Връбница" (за Драгоман през Мало Малово и за Чибаовци) . Ако се пътува с автобус, за Белидие хан може да се слезе или на споменатия разклон на шосе 81 или на спирка "Белидие хан", която е на около 250м след разклона в посока Петрохан. Ако се ползват лични автомобили по асфалтов път до х.Люляка се спестява ходенето пеша от Белидие хан до хижата. По разделението на Вл. Попов (1958г) Белидие хан е част от 205-ти карстов район, в който са открити около 30 пещери, от които най- голяма и известна е "Темната дупка" при с. Беренде извор. В района пещерите са значително по- малки (най- голяма засега е "Гълъбарника"- 90м). Местният ерозионен базис се явява р.Крива, която води началото си от югозападното подножие на вр. Церия (1234м). Недалеч от хижата нейните води понират при маловодие. Надолу по течението на реката до моста на шосето за с. Градец също се наблюдават карстови явления, а има и открита пещера на изток, отвъд моста. Комбинацията на екипирани скални отвеси и малки, леснодостъпни пещери с разнообразна морфология правят от Белидие хан едно изключително удобно място за обучение на млади спелеолози. Хижа Люляка и широките привходни части на пещерите Хайдушката, Гълъбарника, Въртешката и Терзийската дават възможност за прояви в рамките на няколко дни. Проблем е питейната вода, но каптажа при хижата въпреки малкия дебит решава този проблем почти напълно. Пещерите открити за момента около Белидие хан са съсредоточени в четири района- връх Дедова глава, хижа "Люляка", местностите (венците) "Стените" и "Малата скала".
Момчил Цветанов ПК "Прилеп 1962" София.
Допълнения: Константин Стоичков.