Балканска спелео експедиция-Гърция, планина.Отрис, област Магнезия 12-20.07.2003

Заминахме на 11.07. вечерта по маршрута София-Солун-Лариса-Волос с влак. След дълго пътуване към 15 часа на 12 ти пристигнахме в гр.Волос от където ни поеха гръцките ни приятели (Костас Зупис, Якопос, Хераклес и Петрос). Базата за пребиваване беше в с.Пигади в непосредствена близост до с.Птелео, където пък бе щаба на експедицията (в местния общински салон). Българската група (единствената чуждестранна група в експедицията) бе в следния състав: Петър Берон, Алексей Жалов, Константин Стоичков, Константин Касабов, Любен Маринов, Живко Петров и Магдалена Стаменова.
Цел на експедицията бе изследването на планината Отрис. Досега в района бяха известни няколко пещери и пропасти изследвани от нашия приятел Костас. Най-забележителната от тези пещери е т.н. “Неро спиля” т.е. Водната пещера дълга над 1 км.
Експедицията протече добре като имаше непрекъснато текучество от страна на гръцките ни колеги. Българския екип работи в около 10 от общо 30 изследвани пещери. Обектите бяха обходени и картирани, бяха събрани екземпляри от пещерната фауна, натрупа се фото и видео материал.
 
Изследвани пещери:
 
Титано спиля –96 м., дъл. 90 м., с.Кофи.
Това е най-дълбоката пещера изследвана по време на експедицията. Представлява пропаст с ок. 43 метров входен отвес. На ок.15 я м. отвеса се отваря в камбана, като прониквача попада в грандиозна зала. Пода е покрит със скални блокове, има гигански сталагмити и красиви калцитни образувания и бисери. Тук бе открит почти запазен човешки скелет както и пушка. След залата следва сипей който отвежда до втория отвес (ок. 28 м.). Следва силно наклонена зала, която отвежда до два последователни прага (-1,50 и –4 м.), след преодоляването на които се стига до дъното на пропастта. Няма надежди за продължение.
Пропастта е спусната за първи път от Л. Маринов и картирана до “Голямата зала” от К. Стоичков,Л. Маринов и гръцки колеги Елени и Христос. При второ проникване тя е докартирана от К. Касабов и Ж. Петров. Изготвен е CADмодел на пропастта, който е предаден на експедиционния архив.
 
Тетра схома (Чуката) дълга над 500 м. –40 м., с.Вринена.
Пещерата представлява сложна система от четири клона в които се прониква през четири отделни входа. На най-ниското ниво кота –40 м. се достига водно огледало-множество пещерни езера с различна дълбочина. Релефа е разнообразен зали, галерии, тесняци, камини и отвеси. Пещерата изобилства с археологически находки (керамика, железен нож) и кости, сред които и човешки скелет.
През първия ден Ж. Петров, К. Касабов и Ламброс отвориха и достигнаха най ниската точка от вх.3, след което осъществи връзката с частите на вх.1 и 2. През останалото време на експедицията нашия екип изследва и картира по-голямата част от пещерата, както и инициира изготвянето на CADмодел.
 
 
Пурнаро спиля –60,52 м., дъл. 25,85 м., с.Кофи.
Пропастта започва с голям 43,85 м. Отвес. На дъното му има каменен сипей отвеждащ през тесняк до втори ок.11,43 м. отвес. След него пропастта задънва в наслаги.
Ж. Петров първи преодолява тесняка и втория отвес и достига дъното на пропастта. Същият ден тя е картирана от К. Касабов и Ж. Петров.
 
Кедро спиля –12 м., дъл. 14 м.,с.Кофи
Малка пропаст. Дъното е затрупано с камъни и наслаги.
Картата е съставена от Ж. Петров и К. Касабов.
 
Смокинята дъл. 47 м., + 7 м., с.Кофи
Хоризонтална пещера. Галерията и постепенно се снижава и стеснява и след преодоляването на малък плраг преминава в непреодолимо стеснение, където за да се продължи, трябва да се разкопават наслагите.
Пещерата е картирана от К. Стоичков,А. Жалов и М. Стаменова.
 
Светлата пещера дъл. 20м., + 1м., с.Кофи
Малка пещера с множество къси разклонения и два входа. Пещерата е картирана от К. Стоичков,А. Жалов и М. Стаменова.
 
Кокаля спила
В проучването участва А. Жалов, който намира керамика и каменно оръдие на труда.
 
Оркската пропаст –14 м.,с.Кокоти
Малка пропастчица завършваща с глинена тапа и образувания.
Картирана от К. Стоичков и Ж. Петров.
 
Дневник:
Магдалена Стаменова
 
10 юли 2003 г.
тръгване от София – 23.00 ч с влака за Солун. Очаквания, вълнение (може би?!). дано да се оправдаят само добрите ни очаквания. Ако смятаме, че е добра поличба, че омазах раницата си с кучешки (!) лайнца на гарата – значи успехът предстои съвсем скоро! (Влакът е доста мръсен – нещо обикновено, за съжаление, за български влак!) Предстои ни дълго дънгъркане до Солун. Наздраве за успеха!
 
11 юли 2003 г.
дълго и досадно пътуване до Волос – уморени, недоспали и вкиснали от чакане по границите. За отбелязване е разликата в скоростта с която се движат гръцките влакове (имах чувството, че е над 100 км/ч!) и относителната им чистота (колко тъжно сравнение!). Както и да е, добрахме се до Волос, където ни поеха в ръцете си гръцките приятели – Костас, съпругата му Елени и двамата им сина, Яковос, Петрос... Настаниха ни в чудесно селце на брега на морето – Птелеон. Топнахме си дупенцата в Бяло море, разположихме се под сянката на маслините – трябва ни само малко почивчица и изобщо готови сме за подвизи по гръцките баири.
 
12 юли 2003г.
Първи ден – започнахме го с много суетня и желание за “големи работи”. Разделихме се на .... екипа – Живко, Косьо ....
Коста, Любе....
Костас Зупис, П. Берон, аз
и всеки екип пое към определения му обект. Алекси като най-умен (и най-подсечен, между нас казано) остана в базата.
Ние отидохме да картираме отдавна известна пещера (пещерата край Филаки) – 150 м хоризонтална относително суха пещера с няколко разклонения и стари образувания. Имаше доста “зузуня” – гръцката дума за “бръмбазлъци” и дребни буболечки – с една дума работа за всички нас. Имаше много прилепи в дупката – Берон хвана едни от тях, който зацвръча сърдито и показваше на всички острите си зъбки. Имах удоволствието да погледна отблизо това забележително същество, както и да го подържа – много особено усещане!
Групата на Коста и Любо откриха в планината Отис още първия ден голяма пропаст, с два отвеса, сипей и огромна зала. На дъното имало човешки скелет (веднага се наточихме да направим велико откритие на някой но праисторически човек!), пушка (!) и множество кости на животни.
Групата на Живко и Косьо, Ламброс, Димитрис и Катерини – в пещерата Чуката.
Вечерта нашите работиха карта на пещерите до 1 ч през нощта.
 
13 юли 2003г.
отново сме на линия (освен Алекси, който още страда!). Нашата група тръгна към Отис, към откритата предишния ден пещера и така се обединихме с групата на Коста и Любо. Влязоха всички, макар и с перипетии, освен мен (стар и вероятно непреодолим страх от пропасти), картирането продължи през целия ден и накрая остана още малко за утре.
Групата на Живко и Коста се похвалиха с нови части на пещерата и са си поиграли с камерата – вечерта гледахме направените от тях снимки.
 
14юли 2003г.
Денят на френската революция отбелязахме с картиране до припадък – в пещерата Чуката. Тя се намира недалеч от манастир Ксения, или нещо такова – много приятно място – чисто и подредено. Бяхме целият български екип и си заработихме както си знаем. В групата, в която бях (Живко, Любо и аз) попаднахме на части за картиране пълни с археология! Заснехме откритите предишните дни човешки кости, желязно острие (вероятно на нож), много керамика. Изобщо, убедихме се на практика, че в Гърция, където и да пипнеш в земята или под нея, винаги попадаш на археология. Тръгнахме си когато вече се стъмваше и пак остана много работа – пещерата изглежда минава 1 км обща дължина с ужасно прелетени галерии и все още никъде е не е стигнат край - вероятно ще я довършват гръцките колеги.
 
15 юли 2003г.
почивка – цял ден се належахме в лагера, (май имахме нужда от това), къпахме се в морето, прахме инвентар и себе си. Изобщо – малко отдих.
 
16 юли 2003г.
отново сме на “работа” в средата на горещото гръцко лято – решихме да продължим картирането Алекси, Ламброс, Коста и аз. Картирахме един от входовете на пещерата при Чуката, а група от гръцки колеги се захвана с картиране във вътрешността. После си направихме едно мазохистично упражнение Коста, Алекси и аз – в най-голямата жега отидохме на отсрещния баир да търсим дупка, посочена от местен овчар. Пълен ужас! Не съм предполагала, че субтропическата растителност е така ужасно бодлива! Отгоре на всичко се оказа, че дупката са я намерили преди нас гръцки колеги, които тъкмо излизаха от нея. Нищо особено на пръв поглед – развива се по тектонска пукнатина низходящо, тясна и прашна. Оказа се освен това, че сме забравили картировъчните принадлежности на съседния баир и това вече ни довърши. Сплескани от жега се домъкнахме обратно до дупката при Чуката, след което ни докараха в Птелеос.
Любо, Живко и Косьо отидоха да докартират останалото от новооткритата пропаст на Отис. Берон отиде с тях да събира планински “зузуня”.
Колко добре би ни се отразило някое студено питие ще проверим след малко на практика, като се доберем до лагера.
 
17 юли 2003г.
тръгваме отново към планината Отрис – Живко и Косьо – към две нови пропасти (- 55 м едната и – 10 другата). Ние – Коста, Алекси и аз тръгнахме към отвори, видяни преди това под пътя. Страшна жега и ужасни бодли! Пещерите малко ни разочароваха – хубави входове, като истински, но иначе нищо особено. Едната пещера се оказа дълга едва 43 м, но вероятно може да се продължи, ако се покопае. Другата – само 15 м, при това почти осветена. Затова пък се одрахме до насита и проляхме пот славно. Компенсация за положените усилия беше вечерното къпане в морето, след което всички се почувствахме поободрени. Отново е вечер, отново се натъркалваме отвън за да си починем преди последния ден на експедицията.
 
18 юли 2003г.
приготвяме карти и документация в “димархията” в центъра на селото.след това гръцките приятели ни водиха на богат обядо-вечеря в близкото село Ахилеон.
 
19 юли 2003г.
последен ден. Алекси, Берон и някои от гръцките приятели отиват на пещерата Кокаля спилия – близо до Птелеос. Сравнително интересна дупка (от брекча, според Алекси), с хоризонтални и вертикални части, с различни “зузуня” и много археология. Любо, Коста и Живко ходиха на пропастна пещера, доста далеч от лагера, но със сравнително скромна дълбочина – около – 17 м.
Косьо и аз вземаме участие в тренировъчна спасителна акция в пещерата Тетра Стома (бивша Чуката). Косьо даваше акъл, а аз като по-лека се нанесох в носилката – изобщо голям майтап. Гръцките приятели се отнесоха сериозно към задачата си и макар и бавно и с известни пропуски ме изнесоха жива и здрава на повърхността. Това си беше достижение, като имаме предвид, че това им беше първата подобна спасителна акция и че повечето участници бяха редови пещерняци, а не спасители. Все пак мисля, че биха имали голяма полза от по-детайлна обмяна на опит с нашите спасители.
Трябва да приготвим картите и документацията, да приберем инвентара и да пооправим циганията.
 
20юли 2003г.
Денят на Св. Илия посрещнахме с дооформяне на карти, с попълване на фишове и допълване на документацията и прочие експедиционни приключваници. Накрая къпане в Бяло море за довиждане и отиваме да приготвим циганията на багажа. Вечерта беше организирано тържествено приключване на експедицията в центъра на Птелеос – освен нашите хора, присъстваха димарха, представител на областната управа и местни хора (между тях и доста българи, работещи тук!) – речи, благодарности, размяна на адреси и обещания за нови експедиционни срещи. Дано! Както се казва – всичко е добре, щом свършва добре. Сега ни остава само дългия път към София в жежкото гръцко лято. Довиждане, гръцки приятели и до нови срещи!
Автор: Магдалена Стаменова

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.