Българи на 8-мия годишен сбор на гръцките пещерняци “Кедрос - Кардица’2005” и след него

Тази година Ламброс Макростериос, председател на пещерния клуб в Кардица, Гърция (възпитаник и член на ПК “Хеликтит”- София) бе домакин на 8-мия годишен сбор на гръцките спелеолози. Ние спелеолозите от “Хеликтит” знаехме за това още от пролетта, но по-късно последва и официална покана. Същевременно Ламброс покани и колеги от софийския пещерен клуб Кейвинг. Ето че дойде средата на октомври и застягахме дисагите. 

На 25-ти четирима хеликтитци (М. Стаменова, В. Дробенов, К. Стоичков и А. Жалов) взехме нощният влак за Солун и пътешествието започна. Рано сутринта бяхме в столицата на провинция Македония и след кратък престой се прекачихме на влака за Палеофарсала, където сменихме возилото за Кардица. Цената на ж.п билета (отиване и връщане) по този маршрут е 86 лева. На гарата ни чакаше Тими - братът на Ламброс, който без да се бави ни откара до една почивна станция край минералните бани на с.Смоково, където беше осигурена безплатна нощувка за участниците в сбора. Настанихме се и полегнахме за да починем от уморителното пътуване. Вечерта, покрай хапването на сандвичи и бирата, си побъбрихме дружески със солунските пещернячки Анастасия и Ники и отново потънахме в царството на Морфей. 

Една от мисиите ни беше да помогнем на нашия приятел Ламбро да организира сбора. Така получихме и първата си задача - да екипираме подхода за влизане, през горния вход, на пещерата Каймакя - една от най-интересните пещери край Кардица. Тими подкара Нивата на югозапад от Кардица, където през сутрешната мараня прозираха контурите на планината Аграфа - част от веригата на Южен Пинд. След като заобиколихме от запад езерото Пластира, се отклонихме от главния път в посока селцето Нераида. Щом стигнахме селото поехме по черния планински път към хижите на скиорите и ловците от района на Кардица. Малко преди тях се отклонихме отново, и когато превалихме поредното билце край нас се разкри верига голи назъбени скалисти върхове, островръхи била наподобяващи пиринското конче разделени от дълбоки V-образни долини. Напред се въздигаше пирамидата на връх Вучикаки ( 2152 м.н.в.), в чието подножие се намираха двата входа на пещерата Каймакя, чийто долен етаж изследвахме с Ламбро още през 2003 г. Сведение за наличието на тази пещера бяхме получили от туристите на Кардица. Те ни бяха казали, че двата входа са разположени един над друг в скален венец. От долния изтичала подземна река. След дълго търсене намерихме долният вход и прониквайки в галерията достигнахме до сифон. После дълго търсихме горния отвор, но уви. В последствие Ламбро го беше намерил. Същевременно той беше отвел леководолази в пещерата, а те бяха преминали сифона установявайки, че зад него има галерия завършваща с комин водещ към галериите достъпни през горният й вход. За достигането му беше необходимо да достигнем наклонената тревна тераса над скалния венец, от където да подходим към отвора. След като избрахме най-удобното място, с изпълнението на задачата се зае Веско. Той се спусна по склона и достигайки една много тясна тревна тераса изгради дълъг хоризонтален парапет. В края му се наложи забиването на два спита, откъдето започна 15- метрово спускане към входът. Времето беше напреднало, така че нямаше време за проникване. Тръгнахме си доволни - подхода към горния вход беше осигурен за проникване от участниците в сбора, които желаеха да посетят пещерата. 

Прибрахме се в Смоково в очакване на най-важното събитие за деня - рожденият ден на нашия приятел Ламбро. Празненството беше прекрасно. Барбекюто и богатата почерпка бяха чудесен фон за контакти между нас българите и стари приятели пещерняци от цяла Гърция. Ние не забравихме да поздравим рожденика и да му връчим една съвсем нова (и то пълна догоре) прониквачна торба с подаръци и разбира се всичките “Made in Bulgaria”. 

Сутринта на 28 октомври станахме трудно, но нямаше как, денят ни предлагаше поредното предизвикателство - да организираме за първи път в Гърция състезание за бързо изкачване по въже. Местните условия бяха съвсем скромни - мост с височина 10 метра, но така или иначе искахме да опитаме да направим шоу. Отидохме на моста с Веско, препасахме се и пред любопитните погледи на местните и преминаващи по моста коли с пещерняци пуснахме две успоредни въжето. Докато правехме това Коста, Анастасия и Ники бяха отскочили до едно близко село със задачата да разчистят един въртоп с надеждата да попаднат в подлежаща пропаст! Това бе сторено, но въпросния обект се оказа дълбок само 8-9 м. Към 5 след обед край моста започнаха да се събират хора от селото и пещерняци от сбора. Желаещи да участват в състезанието бяха 10-12 пещернячки и пещерняци. Под възгласите и дюдюканията на множеството те стартираха по двойки като почти всички използваха крачен самохват и ластик (или въженце) за изнасяне на водещия самохват. Най-доброто постигнато време беше 9 сек. Всички явно бяха доволни от зрелището! Ние също се изкефихме - все пак идеята си беше наша. 

Вечерта се състоя откриването на 8-мата годишна среща на гръцките пещерняци. Центърът на събитието бе в гимназията в с.Кедрос - красива триетажна сграда в центъра с прекрасно спортно игрище с тартанова настилка до нея безвъзмездно предоставена на организаторите от местната управа. Партерният етаж разполага с просторна конферентна зала, а коридорите дават възможност за инсталиране на щанд маси на всеки присъстващ на срещата клуб. Освен рекламни материали (фланелки и шапки на клуба, значки, дипляни, настолни календари за отминаващата и идващата година) колегите бяха експонирали фотоси отразяващи клубната дейност, карти на пещери и постери. Имаше и специален щанд, където хората от района бяха изложили местни специалитети (сладка, напитки, бродерии и др.). След като срещата бе открита и кметът и организаторите приветстваха участниците, започна изнасянето на доклади и информации свързани с различни страни от дейността на клубовете. Краят на първата сесия бе увенчан с представянето (от Костас Адамамопулос) на гръцкото участие в лятната експедиция на клуб CAVEX в пропастта Крубер (Абхазия) с прожекция на видео кадри отразяващи хода на проявата. Вечерта приключи в ресторанта в с.Смоково, където разговорите на тема спелеология продължиха в неформална обстановка. 

В съботният ден изнасянето на доклади продължи. Продължи да вали дъждът, който начена през нощта. Това обаче не стресна онези участници в срещата, които бяха дошли да влязат и в някоя и друга тукашна дупка. Една група се отправи към Каймакя, друга към интересната Кодунотрипа, трета към пропастта в с.Трапсими, а ние се насочихме край пещерата Гаки край с.Карица. Щом асфалта свърши, двата джипа запъплиха по горския път в склона на масива. Скоро спряхме, нарамихме раниците и поехме срещу течението на малък поток. После възвихме вляво по ясно очертана стръмна пътека, която ни изкачи високо над рекичката. Спряхме, без да виждаме входа на пещерата. Той беше в склона под нас и с оглед безопасното му достигане трябваше да пуснем въже. Така и стана. Пещерата не почти хоризонтална с две-три разклонения и не по-дълга от 150 м. Поради населяващата я голяма прилепна колония, големи участъци от нея бяха покрити с дебел пласт прилепно гуано. Образувания не липсваха. Завършваше със силно наклонена галерия, в чийто край имаше сифон. Никос Мицакис от клуб “Селас”- беше правил безуспешен опит да го премине. Нашата група разгледа пещерата и направи някоя и друга снимка. Веско и аз обаче насочихме вниманието си към събирането на пещерна фауна и за щастие открихме интересни видове животинки - бръмбър, псевдоскорпион, мокрици. Какви точно са те ще разберем след определянето им от специалистите от Националния природонаучен музей и Института по зоология при БАН. 

Времето напредна и тръгнахме обратно. Ламброс трябваше да посрещне другата българска група, която беше на път към Кардица, а М. Стаменова и аз да се подготвим за представянето на докладите ни във вечерната сесия на срещата. Нашите момчета Ж. Влайков, Р. Паскалев и Л. Цеков от Кейвинг клуб и А. Янев от СПК “Академик”-София повече от час ни бяха чакали в Кардица. След като ги настанихме в базата край Смоково се отправихме към Кедрос. Там срещата вървеше под пълна пара. Най-сетне дойде и нашия ред. Магда “поведе хорото” с нашия доклад “Исторически данни за карстовите феномени в провинция Македония, Гърция - ХVІІ - ХХ век”. Това беше преработен и допълнен вариант на доклада, който изнесохме на 14-тия международен конгрес по спелеология в Каламос, Гърция през август т.г, който отново предизвика голям интерес. Още по-впечатляващ ефект постигна вторият наш материал: “Исторически преглед на сътрудничеството между българските и гръцките спелеолози”, който отразява периодът от последните 40 години. Аплаузите подсказаха, че сме попаднали право в целта и част от мисията ни да спомогнем за развитието на българо-гръцките връзки е изпълнена. Сесията приключи и се простъпи към официалното закриване. Представителите на двете гръцки национални спелеложки организации (Гръцка федерация по спелеология и Гръцка спелеоложка асоциация) и присъстващите клубове поздравиха домакините на срещата в лицето на спелеоклуба в Кардица S-OK и клуб FOS - Атина за прекрасната организация и създадените условия за работа и развлечения. Изказаха се и хора от отговорните фактори - Министерството на културата (Дирекция по палеоатротополигия и спелеология), кметството и т.н. Беше обявено класирането и бяха отличени участниците от състезанието по бързо изкачване по въже. По-късно бяха връчени грамоти за най-съществено спортна изява на годината (проникването в Крубер), най-голямо пещерно откритие на годината, най-добър постер и други пещерняшки изяви. Сред поощрените бяхме Магда и аз. Получихме един малък компас, вероятно защото правилно се бяхме ориентирали в обстановката. Моят добър приятел Петрос Романас от клуб Аетос, Атина обяви на всеослушание, че предстои подписването на договор за приятелство и сътрудничество между неговия клуб, ПК “Хеликтит”- София и клуб СОК - Кардица, което беше посрещнато много възторжено от публиката. Съвсем по нашенски срещата приключи в ресторанта в близкото с.Трапсими. Впрочем кметът, който даваше вечеря за участниците в срещата беше осигурил два ресторанта, защото един едва ли можеше да побере всичките 180 участници в срещата. Виното и фолклорния състав пораздвижиха и без друго темпераментните гръцки колеги. Начена се хоро. Досущ като нашенското, но що се отнася до стъпките различно - 8 крачки напред и две назад. Не изтърпяхме на изкушението и се хванахме и ние Магда, Веско и аз. Съвсем зачервихме бузите, челата се изпотиха, хвърлихме по някоя излишна дреха. Една гъркиня, впечатлена от нашата игра извика “Вива Булгария”, после ми тикна една лъжичка с ръчел в устата сякаш да ме подсили. Минаваше полунощ и въпреки желанието се до останем трябваше да тръгваме към Смоково, защото бяхме зависими от водачите на превозните средства. 

В неделя почти цяла сутрин се мотахме безцелно насам-натам. В това време гръцките колеги провеждаха кръгла маса по проблеми на спелеологията, гласуваха кой да бъде организатор-домакин на следващата годишна среща. Провеждаха и срещи на отделни работни комисии - въобще бидейки заедно хората не си губеха времето безцелно. Рано следобед нещата приключиха и хората започнаха да се разотиват. Но не и ние. Предстоеше ни няколко дневна малко по-пещерна програма. Вечерта Ламброс, Коста, Анастасия и Ники направиха проникване в две от пропастчиците на системата Кодунотрипа, за да ги дезекипират, а Жоро направи това в 15 -метровият кладенец на пропастта в Трапсими. Тя бе една най-загадъчните, по местоположение дупка, която бяхме виждали. Намира се непосредствено зад вратата въвеждаща в двора на къщата. Отворът е циментиран и върху него лежи наподобяваща скара решетка. Вдигнеш ли решетката - влизаш в дупката, ако ли не - изтриваш калта от обувките си върху нея и продължаваш по стълбите към входната врата на дома! Тя започна на следващия ден - понеделник, когато отпътувахме с двата джипа и Пасата на Жорж към ловната база под връх Вучикаки - уредена от Ламбро. Тя ни предложи достатъчно добър уют, който бе подсилен от огъня в малката бумтяща камина. Ударихме го на вицове, а после съвсем по балкански на политика. Заедно с лафа вървеше и ципурото - гръцка гроздова с лек анасонов привкус.

Станахме сравнително свежи и след обичайното помотване поехме с двата джипа към Каймакя. Планът предвиждаше да се разделим на две групи - едната да направи познавателно проникване в горния етаж на пещерата (Лъчо, Радо, Веско и Коста), а другата (Жорж, Сашо и аз) да картира долният етаж от входа до комина. Всеки се зае със задачата си, но когато стана 1 часа ние излязохме, защото беше дошло време да се прибираме в България. Ламброс ни закара до гарата в Кардица, където след като му благодарихме за гостоприемството и всичко, което направи за нас, си казахме довиждане. Изминахме вече познатият път, анализирайки цялостното си пребиваване в Гърция. Бяхме единодушни - посещението ни тук беше приятно и ползотворно, а задачите които се бяхме поставили изпълнени. Взимайки пример от гръцките колеги, можем да се опитаме да организираме нашите сборове по подобен начин. Пък да видим какво ще се получи! Нашите другари останаха в хижата с амбициозна изследователска програма. Ето разказът на Жорж Влайков за това какво се случи по-нататък: 

Пещерата Каймакя е с два входа и е на две нива, които се свързват по между си чрез 10м. отвес. По средата на първия етаж се намира 18-20м. дълъг сифон който явно по това време на годината или заради дългата суша в района беше сух. Втория етаж завършва също със сифон който не е проучван. От пещерата беше картиран участък от около 150 м. като се очакваше общия сбор на галериите да достигне около 700м. Работният ден за част от екипа приключи към 11.00ч. тъй като първия отбор на експедицията, който бе дошъл няколко дена по-рано гонеше влак. На следващия ден докартирахме част от основната галерия на втория етаж (Сашо, Жорж, Радо и Лъчо). На 3 ноември сутринта Ламбро ни заведе до пещерата Гаки, след което отпраши да изпраща приятелката си на гарата. Ние успяхме да картираме цялата дупка, след което се прибрахме за малко в хижата и слязохме в Кардица. 

В петък 4 ноември сутринта бяхме в Кардица в офиса на Ламброс, където обработихме данните от двете пещери . След малка разходка из Кардица се прибрахме в хижата за да приготвим вечерята. На следващия ден Сашо, Радо и аз обходихме района около пещерата Каймакя, подредихме багажа и почистихме хижата. Към 13.00ч. се отправяме към стената на язовир Пластира, а от там към с.Заими, където живее Ламброс. Надвечер потеглихме към манастирите Метеора. По пътя алтернатора ни отново се повреди и се наложи да търсим помощ на бензиностанция в покрайнините на гр. Трикала . В крайна сметка извадихме един полуподходящ болт от оставено наблизо катастрофирало возило и благополучно продължихме нататък. Вечерта спахме на открито в близост до един от манастирите и се насладихме на нощната гледка. На 6 ноември, след ранно ставане и пиене на много чай и разглеждане на комплекса от невероятни манастири потеглихме към България. 

 

Резултати:

Експедицията работи на терен в продължение на 4 дена. За това време се обходи голяма част района с автомобил и пеш. Проверени бяха допълнително 4 обекта и бяха направени над 150 снимки (в пещерите). Бяха изследвани и картирани 2 пещери както следва:

пещ. Каймакя - картирани 700м; 

пещ. Гаки - изследвани и картирани 350м. 

 

Картите на пещерите Каймакя и Гаки, картирани с българско участие са изчертани на програма On Stantion и на паус. Снети са GPS координатите и на двата изследвани обекти, както са набелязани с GPS и други за разработване. 

 

Автори: Алексей Жалов и Жорж Влайков

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.