Българското участие в 14 Международен конгрес по спелеология в Каламос, Атина. (21.08-02.09.2005)

В Гърция заминахме с два микробуса и две коли общо 16 души българи. Почти всички бяхме пещерняци, но пътуването само на М. Стаменова, П. Берон, Тр. Даалиев, Я. Шопов и А. Жалов целеше участие в 14-тия международен конгрес по спелеология. Останалите си бяха бръкнали в джоба за да прекарат няколко дни в Гърция, кой за почивка, кой да видят нейната природа и исторически забележителности. 

В малкото курортно градче, отстоящо на 50-тина километра северозападно от Атина и разположено на брега на Егейско море, пристигнахме на 21 септември по обед. След съответното разузнаване, не без трудности, открихме конгресният център (хотел Делфин), където ние конгресмените се регистрирахме и взехме полагаемите ни се материали. После изкачихме баира, за да се настаним в къмпинг КОРЕЛКО – възможно най- евтиното място за нощувка, което се предлагаше наоколо (5 Евро на палатка за нощ ). Къмпингът отстоеше на 3-4 км от центъра на мероприятието, но организаторите бяха осигурили автобус, който да превозва участниците до там и обратно по обявен график. 

Вечерта се състоя приемното парти по време, на което се срещнах със стари приятели, а покрай П. Берон имах щастието да се запозная със световно известни спелеолози, за които само бях чувал. 

Конгресната програма беше съсредоточена на две места – залите на хотел Делфин и фоайето и залата в хотел Каламос отстоящи един от друг на неколкостотин метра. По-заможните участници нощуваха в хотелите, а такива като нас в къмпинга. Фоайетата на двата хотела бяха предложили площ за разкриване на щандове на национални спелеоложки организации и клубове участващи със свои представители в конгреса. В хотел Делфин се намираха масите на колегите от Франция, Швейцария и САЩ, където освен десетките изложени книги и списания, човек можеше да види, а и да си купи различни картички, плакати, сувенири, СD-та с филми и какво ли още не. Каламос беше мястото на италианците, чехите и словаците, както на двете гръцки национални спелеоложки асоциации и някой от местните клубове. Ние разбира се, нямахме щанд, но и да имахме едва ли можехме да предложим нещо особено още повече, че всички нашенски материали, с което разполагахме бяха на родния ни, неразбираем за света, език. Все така успяхме да подарим, а и да разменим срещу някоя друга книга, българските издания които носехме. Като редовен участник в списването на изданието на Международния спелеоложки съюз (ЮИС) "Speleological Alstracts" (Библиографски указател на световната спелеология) получих последните му два тома за 2002 и 2003-2004 години. Така библиотеката на БФСп се сдоби с някои нови списания и книги.

Официалното откриване на конгреса се състоя на следващия ден. След съответните формалности, бяха направени две чудесни презентации. Първата от тях бе на президента на ЮИС бразилецът Айртон Либегалини и проследяваше пътя на развитие на Съюза от неговото основаване през 1965 г. в гр.Постойна, Словения до днес. Втората също беше посрещната с интерес. Тя бе направена от американските колеги и постави на вниманието на всички кандидатурата на САЩ за следващия, 15 световен конгрес по спелеология. 

Още след обед конгресът навлезе в обичайния си основна фаза - провеждането на научната сесия. Заявените, месеци по-рано доклади, бяха разпределени в следните тематични секции: Спелеогенеза и еволюция на карстовите водоносни хоризонти, геология, хидрогеология и геморфология; Архелогоия и палеонтология в пещерите, изкуство и антропология; Екипировка и техники за изследване; Минералогия на пещерите; Изследване на пещерите и изследователска етика; Биоспелеология; Ледени пещери и карст в полярните райони; Физикохимия и геохимия; Обучение по спелеология; Палео карст и спелеохронология; Опазване и минаджмент на благоустроените пещери; Пещерно спасяване; Спелеотерапия; Спелеология и развитие на туризмам Псевдокарст, изкуствени кухини и библиография; Големи пещери; Информатика; История на спелеологията; Записи в образуванията за природни промени в миналото; Палеоклиматични реконструкции от карстовите седименти; Стабилни изотопи и елементи за трасиране на палеоклиматични записи; Подземна климатология и хидрология. В програмата бяха включени за докладване общо 231 доклада и за излагане 49 постера. Поради това, че някой от заявилите участие спелеолози, по една или друга причина, не успяха да пристигнат изнасянето на докладите им отпадна. 

В научната сесия участвахме М. Стаменова , А. Жалов и Я. Шопов като първите двама представихме следните два доклада "Резултати от Българо-албанските спелеоложки проучвания в Албания в периода 1991-2004 година" и "Исторически данни за карстовите феномени в провинция Македония, Гърция (ХVІІ- ХХ в.)". Я. Шопов представи няколко доклада. П. Берон председателства заседанията на научните сесии по биоспелеология. 

Българските участници участваха и в работата на Комисиите на ЮИС по: Библиография (А. Жалов), Обучение (А. Жалов), Спасяване (зам.председател на комисията Тр. Даалиев), Физико химия и хидрогеология на карста (председател на комисията Я. Шопов). Членовете на комисиите гласуваха съответните ръководства и за щастие нашите представители запазиха позициите си. 

В рамките на конгреса, по наша инициатива, се проведе срещата членовете и кандидат-членовете на Балканския спелеоложки съюз. А.Жалов - генерален секретар на съюза направи кратък отчет на дейността на съюза от неговото основаване през септември 2002 до август 2005. Беше отчетено, че в резултат на усилията на генералния секретар, в Сърбия е създадена национална спелеоложка федерация, а страната беше приета за член на ЮИС. Участниците изслушаха и направения финансов отчет. Радостен бе факта, че на срещата присъстваха и представители на Съюза на турските спелеолози, които заявиха, че ще се приобщят към Балканската структура. 

Във вечерните часове усилено вървяха презентации на видеофилми и диапрожекции, като най-впечатляващи бяха 3-D прожекциите на А .Еавис. С голям интерес бе посрещнат филма на международния тим САVEX, за тяхната експедиция в Крубер през 2004 г. По-късно ние се започнахме лично и разговаряхме с Денис Провалов и Юри Жарков от същия тим по повод предстоящото участие на българи в експедицията "Крубер-2005". 

Лично аз успях да се запозная и с Йозев Зимелс от клуб "Подолие"-Тернопол, Украйна; Митя Преловсек от Словения; Микеле Сивели от редакционната колегия на списание "Спелеология" Италия, Франко Гмерлизза от Клуб Алпино Италиано - Триест, с които направих различни договорки за съвместни проекти! 

Конгресната програма предвиждаше и културни мероприятия. Едно от тях беше представление на фолклорна група. Под звука на позната нам музика трупата облечена в познати носии изтанцува няколко хора. Все едно че си бяхме у дома. Попитахме една позната какви са хората, а тя ни отговори - гръцки. На същия въпрос друг наш гръцки приятел отговори, ами това са си български танци. Както и да е. Последва импровизирано парти в столовата (на открито) на къмпинга. Всеки си носеше нещо национално - италианците грапа, румънците цуйка, ние гроздова. Организаторите предложиха по две шишчета и чаша бяло вино. Стана весело! Колегите от Ливан инициираха международен песенен фестивал. Представители на всяка държава се качваха на масата и изпълняваха национална песен. Ние българите бяхме отсрамени от М. Стаменова, която чудесно изпята родопска песен заслужи овациите и поздравленията на множеството. Купона продължи до към 3 през нощта. 

В рамките на културната програма бе предвидена и еднодневна екскурзия в района на гр.Триполис който е почти в средата на Пелопонес. Тук за пореден път пролича слабата организация на конгреса. След като бяхме изминали 200 км трябваше да се отбием от главния път в посока понорната пещера Нестани. Да, да, ама не! Оказа се, че пътят натам е тесен и калпав и автобусите не могат да преминат. После гледахме някакви не впечатляващите руини. Сякаш за да се реваншират, организаторите ни заведоха в един ресторант, където кмета на Триролис даде обилен обед на около 300-те участници в екскурзията. Последва нова глупост - посещението от всички тези хора на пещерата Капсиа. 

Тя се намира на 14 км от града. Дължината й е 600 м, а площа и е 6 500 м2 . Много е красива, а същевременно крие останки от човешки кости от античността (4-5 век след Христа). Недоглеждането на организаторите идваше и от това, че обекта беше в процес на благоустрояване. Вътре имаше работници, кофражи, жици и всякакви други строителни щуротии. Времето напредна много и организаторите шкартираха част от програмата, защото връщането назад не беше кратко, въпреки прекрасните пътища. 

Неусетно конгресът дойде своя край. В заключителната час трябваше да състои изборът на ново ръководство на ЮИС, а това пряко ни засягаше, защото бяхме предложили П. Берон - председател на нашата федерация за член на бюрото на ЮИС. Първото гласуване беше благоприятно за нас, но след балотажът нашия кандидат отпадна от състезанието. За нов председател на Международния спелелоложки съюз бе избран Анди Ейвис от Великобритания, за зам.председатели Павел Босак (Чехия) и Александър Климчук (Украйна), а за генерален секретар (всъщност най-функционалната фигура в бюрото) ливанецът Фади Надер. В последствие делегатите на конгреса (всяка страна членка на ЮИС има по един делегат и един подгласник) единодушно гласуваха мястото на следващия 15 световен конгрес по спелеология (12-19 юли 2009 г.) - гр.Кервил, Тексас, САЩ. 

Веднага след официалното закриване всички българи освен М. Стаменова и А .Жалов потеглиха за България. На следващия ден последните двама отпътувахме за град Кардица, за да посетим нашия добър приятел Ламброс Макростериос. В рамките на гостуването си посетихме пещерата Kudunotripes (Камбанови (Звънчеви) дупки), която всъщност представлява един невероятен разлом (подобен на т.н. Пукалци край с.Реселец). На няколко места той е прекъснат от срутвания, които пък от своя страна разделят образувалите се в дълбочина "пропасти". Проникнах в един от образувалите се отвори и събрах малко пещерна фауна за Националния природонаучен музей. След два дни посетихме известните манастирски комплекси Метеора, а после и праисторическата пещера Teopetra (Божи камък) с останки от палеолита от преди 50 хил.години. Голям вход въвеждащ към полусветла зала. 

По време на престоя си в Кардица оказахме логистична подкрепа на Л. Макростериос във връзка с организацията на сбора на гръцките спелеолози, на който той щеше да бъде домакин през месец октомври тази година. 

 

Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.