Идеята я дадоха Стоян и Мими. По Великден да отидем на тяхната къща на Гинци и да се забавляваме там. Конкретна организация нямаше. Те разгласиха на хората, които дойдоха на сбирката в сряда и се разбрахме да се чуем допълнително. Повечето от курса казаха, че ще изкарат Великденските празници в семейна обстановка и официално практика на курсът нямаше да има. Дойде и въпросът какво ще правят тези, които дойдат. Щяхме да го мислим на място. 

Сутринта в събота минаха през Люлин да ме вземат и тримата плюс кучето Лейди отпрашихме посока Гинци. Папи-Сънхейтъра и Мими от курса ни бяха изпреварили. Събрахме се и настъпи разложение. Опънаха се дежурните палатки в двора на къщата-това в случай, че на някой му е топло вътре, Мими се зае с кухнята а аз реших да си поспя докато пристигнат другите. По едно време съвсем се разсъних-телефонът ми звънна поне 5 пъти а аз не се сетих да го изгася. Когато се събудех видях, че Папи-Себулба и Джо са пристигнали. Повъртяха се и тръгнаха към бившата хижа Малина, където техния клуб бил отседнал. Стоян и Мими от курса били отишли на пропастта Ямата на чуката докато съм спал. Пристигнаха Венци и Роджи също. С Мимата и Роджи решихме да се поразходим да видим „Обекта”, както и да снимам за базата данни входа на пропастта. Засякохме Стоян и Мими как се връщат, поогледахме „Обекта”, Мими сподели, че доста пръст е паднала вътре, и че има слягане на пръстта от североизточната част на въртопа. Повъртяхме се, качихме се до ямата, снимах и се прибрахме. 

Бяха пристигнали Веско с кучето си Беки, както и Яни и Деси с децата им. Вечерта изкарахме в празнична и много добра атмосфера на маса, а след полунощ настъпи и суматохата на борбата с великденски яйца и тъпчене с козунаци и най-вече край на мъките на спазващите пости.

На сутринта станах рано и посрещнах Елица. Докато се натуткаме стана обяд и времето отиваше на разваляне. Въпреки всичко се стегнахме за дупка. Аз, Деси и трите дами от курса Роджи, Мими и Елица. Стоян ни поведе по пряк (не чак толкова) път за Билин дол. За час бавно ходене бяхме на входа на пещерата Ел Сагуаро. Пуснахме канап за самоосигоровка и бързо нахлухме, а Стоян хукна към къщата гонен от идващата буря и светкавици. 

Бях забравил колко красива но и тясна в началото пещера е Ел Сагуаро или както повечето я знаехме като Ненаименованата в Билин дол. Един тесняк едвам не ме отказа, но след това излязохме в красивите части и залисани от интересни преминавания по меандри, красоти и снимане неусетно стигнахме големите обеми и след това дънните части. Хапнахме шоколадови бисквити, поради липсата на шоколад и поехме обратно. Поснимах доволно и още повече се поизмъчих на теснотиите. Локвите в тесняците бая ни измокриха. На последния тесняк дори се позаклещих, и Мими ме дръпна за да излезна. Саме на едно се надявах на вън да не вали и да не трещи. 

Желанието ми беше изпълнено посрещна ни почти ясно време, доста свежо и хладно. Часът беше само 20.10. Навреме бяхме. Тръгнахме полупреоблечени към дома. В гората ни посрещна и нощта. В къщата ни чакаха с нетърпение, дори се изненадаха от ранното ни прибиране. 

Докато сме били в дупката останалите поработили яко на „Обекта”. Вечерта го изкарахме релаксиращо. А на другия ден мързеливо за тези, които се поизгърчиха в пещерата. Времето беше променливо и по обяд заваля проливно. Другите, предвождани от Яни и Стоян още сутринта поработили и извадили доста големи камъни от „Обекта”. Перспективата е на лице. Отделно местни жители им казали за нова дупка, която ще се провери в скоро време. 

Настана и време за чистене е подреждане на къщата и в дъждовните пориви една по една колите с хората тръгнаха към София. Последни тръгнахме домакините ни Стоян и Мими, аз и Елица. А забравих и кучето Лейди, за която също май ходенето беше вълнуващо приключение и спа през целият път. Когато заспах вечерта и аз ая изморен сънувах района на Гинци, невероятната природа и нови и красиви пещери...