ВЕТРЕНА ДУПКА – ПОГАНОВО, СЪРБИЯ И КАЛОТИНСКА ТЕМНА – ДРАГОМАН 2012

В събота тръгнах към Сърбия с хората от „Под Ръбъ“ – Ефи, Марта, Бистра, Светли, Косьо и
Филип. Въпреки че малко се позабавихме с тръгването на границата, имахме късмет и отво риха пункт, през който минахме първи. По пътя объркахме отбивката – за Суково се хваща пътя, дори има табела „Погановски манастир“, а ние малко преди това минахме, но бързо се оправихме. Така някъде към четири часа бяхме в селото, където трябваше да си намерим някой, за да ни заведе до входа. Това беше малко проблемно, защото един дядка ни обеща човек за следващия ден, та всички почти се бяха навили да остане за тогава. Тогава късметът ни се усмихна отново и с Ефи намерихме един готин човек, който ни преведе нагоре. Хората в селото са много мили и дружелюбни. Пещерата се намира на дере, над което има пътека. За да се хване, се пресича двора на старото училище, зад него има къща с ливада, подминава се къщата и се изкачва до най-високата точка на ливадата, там в гората ясно се вижда началото на пътеката. Тя се движи над дерето, като от време на време малко се губи из тръните, но човек като знае, че това е неговото няма как да се обърка. След най-много двадесетина минути ходене, се стига до място, където пътеката слиза в дерето (малко преди това има пак едно такова място, затова човек може да се заблуди) - там е входът на пещерата. Той е голям и „вее като за световно“. Няма как да се обърка човек. Пещерата е моноканална, доста обемна и
има хубави образувания. Вътре си е като пътека, няма къде да се спънеш! На мен много ми хареса, защото е пълна с извивки и човек през цялото време почти усеща как водата е минавала оттам и е правила своите форми. Хубаво е да се влиза добре облечен, защото течението е голямо и може да настинат яйчници или други неща. Към края се стига до сифон с парапет, който при нас се беше отворил, но водата беше на нивото на планките. Зад него има една малка зала. Другите си оставиха дрехите и се натопиха, само аз и Ефи не плувахме. Аз реших с моя дочен гащеризон да не плувам, че после няма съхнене, а Ефи искаше да прави снимки и също не й се плацикаше. Другите не се забавиха много и след петнадесетина
минути ни настигнаха. Клубът може да се гордее с мен, защото на излизане само аз не обърках пътя. Пещерата е много хубава за разходка – дъл- га е около 2 км, но не съм сигурна (а това е прав тунел), пък и никак не е далече. Вечерта спахме на реката. Аз спах до самата река и беше много красиво заради светулките и падащите звезди. На следващия ден отидохме на „Калотинска темна“ и се разходихме там. Бистра си пробва неопрена, Ефи цопна, беше весело и раздвижено, както обикновено в тази пещера.
Автор: Мирослава Христова

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.