ГИНИНАТА ПЕЩЕРА В СТУДЕНЕЦ 1973

Карта на Гинината пещера при с. Садовец. Картирали: Ст. Иванов и М. Маринов от ПК “Иван Вазов”- "Хеликтит" София, 1975 г.
"Планините зоват" -1973 г.

Местността Студенец е разположена живописно в пролома на р. Вит и отстои на 3 километра източно от с. Садовец-Лукувитско. Заградена е от изток, север и северозапад от пенливата и клокочеща река, а от юг и запад- от високи 60-70 м скалисти плата. За първи път звучното и славянско име се появява ХІІІ в и означава „Място на студена вода„. Има исторически сведения, че местността и двете близки поселения до нея се именували през Хvв. гр. Студенец.
Поетът-партизанин Цветан Спасов, Слави Алексиев /Туриста/, Лазер Станев и командира на троянската партизанска чета Цанко К. Патарински /Коста/ от гр. Угърчин са намирали често убежище в тази обичана от луковитчани и садовчани местност. Със зап. № 1799/ДВ, бр. 59-1972 год. Тя е обявена за защитен обект.
В м. Студенец се намира интересна пещера. Природата е изваяла в околностите на с. Садовец в гънките на Предбалкана няколко пещери. Широко известни са Марковата в м. Големановото, Свинарската в м. Гарван дол, Кънината при Долната лъка и Гинината в м. Студенец. Последната, в сравнение с първите три е най-голяма, най-известна и най-посещавана.
За първи път името и се споменава в годините на Османското иго. Има предположение, че в нея са намирали подслон хайдути, а в по-ново време и партизани. За да се достигне пещерата се изкачва 30 м стръмен склон, естествено обрасъл с люляци, орехи, диви череши, цветя. Пещерата е двукатна. Обърната е с отвора на североизток. Височината на отвора е 20 м, ширината – от 6-12 м. В средата му се издига стълб, който подкрепя свода и отделя втория етаж от първия. Първият етаж е нисък, къс и тесен, изпълнен с наноси. За разлика от първия, вторият етаж е по-широк и разделен на две галерии, отделени от споменатия стълб. Левият е по-висок и широк 12 м и съответно висок към 20 м, а десният е по-тесен, нисък. В дълбочината те се сливат в една обща дължина към 250 м. Особени образувания няма, срещат се незначителни сталактити, сталагмити, понори и др. Намерени са останки от зъби на глигани и човешки скелети, по които се съди, че пещерата е била обитавана от първобитния човек.
 
КОГАТО ПОСЕЩАВАТЕ ПЕЩЕРИТЕ, ПАЗЕТЕ НЕРЪКОТВОРНАТА ИМ КРАСОТА!
 
Автор: В. Хаджийска
 
"Планините зоват"
Периодично издание на туристическото дружество „Иван Вазов“-София год. ХІІІ декември 1973 бр. 2

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.