26.03. Дъждовно пътуване. Алексей беше направил срещата да е към 16 часа в тях. Денят неделя, почивен ден, съвсем странен за отпътуване за експедиция и много дъждовен. Оловносиви облаци са забулили небето над града и подухва силен и студен ветрец. Все пак отиваме на юг в търсене на пролетни топли слънчеви лъчи. Пристигнах на срещата към 16.15 часа. Тодор от Етрополе беше пристигнал по-рано. Започнахме да си говорим от нашите пещерняшки разговори с разни странични отклонения за това какво смятаме да правим по време на експедицията. Магда се събуди и се включи в разговора, а на вън продължаваше да си вали, времето напредваше. Някъде към 17.30 часа пристигна Алекс. Нарамихме багажа си, по две раници на човек и слязохме в подземния гараж. Докато Алекс товарeше багажа в багажника на покрива на колата и в другото място отредено за багаж, аз направих кратка разходка из подземното съоръжение. Та нали това щяхме да правим през следващата седмица основно в светата обител.
Потегляме, а с Тодор подхващаме разговори за някои пещери край Етрополе. Той се сеща, че не е обменил валута. Спираме на Кресна да купим някои нещица и междувременно той обменя пари. После Алекс зарежда и пак сме на път. Дъждът не спира. Някъде към 20.00 часа минаваме границата. Последно проверявам разни прогнозни изборни резултати и гася интернета на телефона, за следващата седмица няма да ми трябва и няма да ми липсва ама хич. Подминаваме Серес, времето е без промяна. Алекс се сеща, че ще му трябва интернет симкарта на Космоте. След Аспровалта спираме на няколко места но теглим навсякъде късата клечка. Час преди полунощ пристигаме в Уранопол. Духа ураганен вятър и вали хоризонтално. Не става за спане на открито. Жалко, че взехме чували и шалтета, просто нямаше да ни свършат работа. Алекс спомена, че е било по-рационално да тръгнем по това време от София, за да пристигнем за ферибота, но вече сме с крачка напред и няма как да се върнем. Остава ни да спим в колата четиримата на „геврек“. Доста некомфортно и спим на пресекулки, но няма как.
 
27.03. Пристигане в светата обител и първи измервания.
 
Будни сме всички към 7.00 часа. Спали сме доста неспокойно и меко казана неудобно. На вън е почти зима. Ръми, духа силен и леденостуден вятър. Слагаме зимните шапки. Подреждаме и приготвяме багажа за тръгването и отиваме да си вземем визите от бюрото. След това с Алекс се впускаме в приключение да търсим симкарта. Уличките на Уранопол са пусти, рано е. Питаме в няколко магазина и ни насочват към познат супермаркет. Там чакаме 20 минути, но чакането се оправдава. Алекс купува заветната симкарта. Решаваме да не пием кафе. Алексей през това време е купил билети за ферибота. Пренасяме багажа възможно най-близко за товарене и Алекс отива да паркира колата. Качваме се на ферибота и се прибираме на топло. Пием кафе и хапваме по нещо. След като сме се стоплили и сме се отегчили от огромната тълпа решаваме да се качим на най-високата палуба. Вятъра е толкова силен, че те държи почти легнал под 45 градуса. С Алексей за пореден път разглеждаме и снимаме крайбрежието за пещери. Набелязваме обекти за бъдещо изследване (към 10 на брой). На пристанището ни очаква джип изпратен от манастира. Товарим багажа, а Тошко и Алекс решават да се возят в каросерията на открито. След като пристигаме се срещаме с отец Гавраил. Пиеме чай в канцеларията на манастира и говориме за делата които ще вършим. Алекс се свързва с геодезистите които са правили геодезията на манастира и взима допълнителни данни от тях. Настава време за обяд и след това се настаняваме. Настаняват ни в стая в самия манастир, защото странноприемницата я отварят чак след Гергьовден. Отец Гавраил ни казва за няколко нови обекта. Единият е мръсен канал под прекия път за манастира, също така и канали под южното крило на манастира. Търсим с него някаква галерия в дерето под манастира, но не я намираме. Прекъснатият дренажен канал от предната експедиция почти са го разрушили заради новият път към градините. С Алекс Киров се насочваме да търсим точките от геодезичната мрежа и ги намираме. Започваме заснемане с геодезичния GPS. Двамата с него се изкачваме по пътя зад манастира и му показвам обектите-водохващанията „Ареото“. Той слага точки. В овощната градина намирам два нови обекта и набелязвам още един. Прибираме се, вечеряме и след вечеря се събираме в стаята. Алексей пристига малко по-късно и с него обсъждаме действията ни за следващият ден. Заспиваме рано.
 
28.03. Картиране на нови обекти и привързване на вече откритите и картирани към геодезичната мрежа.
 
Ставаме към 7.30 часа. Закусваме и пием кафе. С Алекс се захващаме за работа. Денят вещае да е дълъг. Времето е мрачно и вещае дъжд, но е топло и наоколо е чудесна пролет. Започваме привързването на обекти 1 и 2 - „Ареото“. Налага се да разчистваме просека за да може да заснеме с тоталната станция обектите. Има малки колебания в GPS-а за привързване, но после всичко минава гладко. През това време Алексей и Тодор отиват да проучат и картират обектите в овощната градина. Там има четири набелязани обекти. Малък резервоар за вода като този който сме картирали при скита 12-те Апостола. Вероятно е същият който търсих на предната експедиция на пътя за въпросния скит но не го намерих. Доста зор са видели да го преместят. В близост до него картират сух, къс дренажен канал завършващ с циментово корито с дължина около 8 метра. Картират и покритата щерна-резервоар набелязан от предишната експедиция. Най-интересното проучено подземие е водохващане пи прасковата градина. То е дълго над 30 метра и в него те се натъкват на изключително красиви синтрови каскади и образувания. От него изтича поток. През това време с Алекс продължаваме да привързваме обектите. Докато той прави измервания с Тодор картирам Малката чешма с резервоара. Последователно заснемаме; Водохващането на малката чешма, Малката чешма с резервоар, Водохващането на Викентиевата чешма, Викентиевата чешма с канала към нея, Дренажният канал от странноприемницата, Голямото водохващане, Дренажа в цитрусовата градина, двата Мръсни канала, Прекъснатият дренажен канал. На него правя нова карта. Както се казва докато се обърнем и денят свършил. Прибираме се за вечерята и след това в стаята се отдаваме на чертане на карти, писане на дневници, а Алекс въвежда данни в компютъра. Сеща се, че са забравили някаква точка да заснемат и с Тодор почти по мръкнало отиват да я заснемат. Оказва се, че манастира не затваря врати и Тодор така и не успя да види тази процедура. Уморени заспиваме. Тази вечер Алексей отново се прибира късно, защото е слушал беседа проведена от отец Гавраил. Толкова сме уморени, че не успява да ни събуди и камбаната за сутришна молитва, която е под стаята и в другите нощи ни кара да подскачаме.
 
29.03. Мисията Св. Стефан.
 
И този ден ставаме към 7.30 часа. Алекс и Тодор отиват да привържат обектите в овощната градина. След като закусваме с Алексей обсъждаме програмата за деня. Най-сетне времето окончателно се оправя и не се предвиждат изненади. На излизане от манастира се засичаме с групата. На Алекс са му се обадили по телефона, че трябва да се прибере по работа в София. Това разбира се налага промени в плана. Тодор се заговаря с отец Никодим и отиват да търсят отново галерията в дерето под манастира. Не го намират и този път а Тодор споделя, че е търсил навсякъде. Изчакваме Алекс да потегли и отиваме да обядваме. По това време на годината има много малко поклонници и за това обядваме с работниците. Времето е чудесно за разходка. Потегляме към руините на Св. Стефан. Сведенията са, че има водохващане и в руините на сграда изоставен резервоар. Пътя е с лек наклон и се върви спокойно. От ляво е дълбоко дере като на места забелязваме водопади в нето. Скалите не са карстови и пещери е излишно да търсим. Достигаме място, където дерето изплитнява и го пресичаме. Там трябва да търсим и водохващането. Алексей го намира доста лесно. Тодор влиза а след него и аз. Започваме картировка. Подземието е изградено от камъни, а тавана му е от каменни плочи. През него протича поток, на входа има утайник. Дължината му е 27 метра като се върви приведен. Завършва като някои други водохващания в района с циментово корито от което е изтеглен маркуч. Алексей също влиза и събира фауна. Истинската одисея настъпва след това, когато започва търсенето на руините с резервоара. По сведения са близо и лесно ще ги намерим. Натъкваме се на истинска джунгла и пръсването из района за търсене е образно казано при наличие, че има само едни ножици за отстраняване на растенията приличащи на спускаща се от дърветата бодлива тел наречени Аркудопорнария. Натъкваме се на руини, но не и на тези които търсим. Тодор пробивайки без ножици през храстите много лошо си наранява окото и казва, че ще слезе на пътя и там ще ни чака. Алексей взима нещата в свои ръце и на свой ред повежда борба с растителността. Намира пътека и след това и заветните руини. Те представляват солидна сграда с кула и стени над 4 метра. Покривът е срутен. Има две големи помещения, като във второто намирам кладенеца. Внимателно оглеждаме нещо да не падне върху нас. Самият кладенец е покрит да не падат руини в него с капак. Взимам въжето и екипирам на дърво до руините и на две греди на самият кладенец за да ме изведат в камбана и въжето да не трие. Спускам се в обширно помещение. Отвеса е само 5 метра. Дължината на резервоара е 8 метра при ширина 3 метра. Има доста изхвърлени железни предмети, но вода няма. Наклонен е и в най-ниската част има отверстие като в резервоарите на чешмите при манастира. Вероятно някъде на повърхността има чешма или водохващане. Посредством намерена кофа на дъното която завързвам на въжето Алексей ми пуска апарата да снимам. Картирам без да се бавя и излизам. През това време Алексей скицира руините. Без много да се бавим събираме багажа и слизаме на пътя. Тодор е пострадал зле и много го боли окото. Прибираме се възможно най-бързо в манастира и Алексей прави промивка и превръзка. Вечеряме и отмаряме. Притесняваме се за състоянието на Тодор.
 
30.03. Проучваме и картираме голямото подземие в двора на манастира.
 
Събуждаме се към 8.00 часа. Тодор цяла нощ не е спал. Боли го окото. Решава да се обади на негов приятел грък, който живее в град Гоце Делчев да го вземе и да отидат на лекар. Оказва се, че приятелят му е по работа в Драма и по обяд може да го вземе от Уранопол. Помагаме му да събере багажа. За по-късно имаме среща с отец Гавраил с който трябва да влезем и да проучим подземието в двора на манастира. Той облича гащеризона на Тодор, взима осветление и ни повежда. Слиза се около 3 метра и се попада на помещение. Има поток, който се губи в стеснение на пода. Следва десен завой и стеснение. На това място от стената изтича вода от тесен канал и има много красиви натеци. Цялата дясна стена е красив натек, който прави доста неприятно стеснение. Следва дълга галерия, която прави завой и се разклонява на две. Дясната галерия е без завои и от нея идва друг поток. Пода и е покрит със синтри. Завършва с извор и шахта в тавана, която се ситуира пред стълбите на малката църква в двора на манастира. Самият извор е под църквата. Там намирам във водата бели рачета-нифаргуси, които с Алексей събираме. По продължението на основната галерия се върви по много красиви синтри. Не липсват натеци и сталактити от тавана. Последователно и от ляво и от дясно има изворчета с натеци и тесни канали. Друг десен канал обира вероятно водите от водостоците пред работилниците при портата на манастира. От там се вижда слънчева светлина. Подземието е голямо и ще отнеме време да го картираме. Тодор потегля към пристанището. Пристига Костас Баколитас, който очаквахме с нетърпение да се включи в тъй уредялия ни екип. Влизаме да обядваме и след като приключваме с Алексей започваме картировката. Не е никак лесно, защото дължината му е над 80 метра. През това време Костас проучва подземието под южното крило и след това споменава, че е доста дълго и разклонено и ще ни трябва много време да го проучим и картираме. Следобеда си говорим с Костас за пещерна фауна. Водя го до Голямото водохващане и Пещерата при кариерата от които той събира фауна и е много доволен. Той прави и снимки на прилепната колония в Голямото водохващане. Дните започват да отминават много бързо, особено когато сме ангажирани. Прибираме се за вечеря след което сядаме да чертаем в стаята и си говорим за пещери, спелестологични обекти и за пещерна фауна.
 
31.03. Епопея с картирането на Мръсният канал и влизаме в много интересни подземия на манастира.
 
След като ставаме към 8.30 часа закусваме и запретваме ръкави да картираме останалите набелязани обекти. Под давление на Алексей трябва да започнем с Мръсния канал. Екипирам подхода с въже за да обезопася склона до входа. Подземието е доста дълго, възходящо и съответно мръсно. След двадесетина метра преодоляваме праг, след който галерията запазва характера си. Натъкваме се на дясно възходящо разклонение, което излиза в градините. Достигаме до широко пространство в което влизат отходните канали на южното крило. Доста е неприятно, но Алексей се заема с картировката. Докато скицира аз преминавам оттатък това неприятно място и попадам на чиста, възходяща и ниска галерия. По пода се процежда чиста вода и се усеща силно въздушно течение. На места има образувания. Галерията прави завой и запазва възходящият си характер. Излизам в по-широка и съответно висока галерия и не след дълго съм в другото подземие. Значи се свързват. Излизам на повърхността и минавам през южните градини на манастира, слизам по склона и влизам отново в Мръсното подземие. Разказвам на Алексей. Незабавно започваме картировката. Костас снима. Дърпаме в бързи темпове и излизаме. Време е за обяд. След като хапваме се срещаме отново с отец Гавраил, който доста се чуди от къде идва чистата вода в зазиданото подземие на терасата под манастира. Отиваме до там, но той опровергава твърдението ни, че това е водата от Подземието в двора. За него е загадка, къде отива тази вода. Влизаме в подземните етажи на манастира с цел да я проследим. Подземията са обширни. Има доста стар резервоари, но никъде не намираме течащата вода. Показва ни обширно място, където имат желание да направят музей след което слизаме до най-ниските нива, където има голям резервоар а по стените и свода има изобилие от натеци и дори хеликтити. Така и остава загадка, къде отива тази вода. Понеже времето напредва се връщаме и се захващаме с картировката на останалата част от подземието. Алексей и Костас картират в едната посока а аз хващам ниската галерия водеща до отходния канал. Картирам и се връщам при тях. Крайната част е възходяща с два комина. Намирам къде излизат на повърхността. В най-високата част на манастира точно под пътеката за скита 12-те Апостола. Общата дължина на подземието е над 150 метра, при денивелация над 30 метра. Направо сме гроги. Преобличаме се и за малко да си изпуснем вечерята. Вечерта правим план за другия ден и заспиваме моментално.
 
01.04. Обход и нови пещери по крайбрежието между манастирите Ксенофонт, Дохиар и пристанището на манастир Зограф.
 
Ставаме рано и закусваме. Темелко ни закарва до пристанището. Докато чакаме ферибота картираме подземието намерено в самият край на последната експедиция. Интересно е, Костас снима. От ферибота правим снимки на предполагаеми морски пещери. Слизаме на пристана на Ксенофонт. Докато Костас разглежда манастира с алексей го чакаме на аязмото на пътеката. Понеже „шило в торба не стои“ успявам да намеря нова морска пещера точно там. За картиране нямаме време. Взимаме и координати и продължаваме. Следващата ни цел е да вземем информация за пещери от приятел на Костас, монах-радиолюбител от манастира Дохиар. По път достигаме до скита Св. Параскева. Прескачаме оградата и зад църквата се натъкваме на интересна, пещера с икони и дообработвания на скалата в нея. Решаваме и нея да оставим за следващия път. На слизане в долината преди манастира разглеждаме доколкото можем каньона който се оформя в долината. Виждат се входове на пещери, но е истинска джунгла и решаваме да не правим излишни действия, а това да е цел на нарочна експедиция. Слизаме и взимаме сведение от румънски монах за пещерата при Св. Параскева. Качваме се отново, но се оказва, че монаха ни е казал за вече откритата от нас пещера. Връщаме се отново в долината и обядваме на сянка. Пристигаме в манастир Дохиар и Костас отива да намери приятелят си. Междувременно попътно по крайбрежната алея намираме още две пещери неизвестни до сега. Костас се връща с обстойна информация. Потвърдено е, че в каньона има пещери, както и, че в посока пристанището на манастир Констамонит също имало пещерни скитове. Поемаме по пътеката и влизаме в една от вече картираните пещери там. С Костас снимаме. Над градините на Констамонит се виждат скали с отвори. Още работа за бъдещи експедиции. Топло е, поизморени сме и се добираме до пристана на манастир Костамонит. Пием вода до насита и показваме на Костас пещерите там, като най-интересна е Голямата морска. При скалният мост в близост съм набелязал от ферибота обект. Оказва се некартирана морска пещера. Налага ми се до колене да прекося морето за да вляза. Малка, морска пещеричка много красива по своят характер. Морето е все още студено, но влизането в него макар и до колене действа освежаващо. Пода е покрит с хиляди камъчета които на слънчената светлина намокрени от морската вода искрят като скъпоценни камъни. Картирам я като диктувам данните на Алексей. Изключително сме доволни, но има опасност да си изпуснем вечерята и да останем гладни. За това почваме да препускаме към нашият манастир. Предлагам да минем за по-пряко по речната долина за си спестим баира. По долината тече обаче река, която на места ни затруднява, има ново, огромно срутване на скална маса, което ни затруднява и доста храсти. За сметка на това е много красиво. Минаваме покрай руините на старата воденица и акведукта при нея. Излизаме на моста и от там почти на бегом стигаме до манастира в момента когато започва вечерята. Доста изморени се прибираме в стаята и си бърборим до късно. Кроим планове за следващи експедиции.
 
02.04. Отпътуване от светата обител.
 
Сутринта си стегнахме багажа и след закуска се натоварихме на колите, които пътуват до пристанището. Времето отлетя доста бързо и вече беше време да се прибираме. Свършихме това за което бяхме дошли и проучихме и картирахме 12 обекта, всички набелязани обекти бяха привързани към топографската мрежа на манастира, направихме теренен обход по време на който открихме нови пещери и обекти, които ще са цел на някоя от следващите експедиции. Колкото и да не ни се потегляше трябваше да го направим. Алекс щеше да ни чака в Уранопол. На шега намерих още две морски пещери на пристана под старата разрушена кула. Ще падне голямо проучване и картиране по крайбрежието. От ферибота отново набелязахме обектите, които гледахме на отиване. Кога ще бъдат проучени не се знае, нещото което знаем е, че ще е трудоемко. В Уранопол се събрахме с Алекс, казахме си до нови срещи с Костас и потеглихме. По път спряхме да хапнем гръцки вкусотии да се подкрепим и след това вече нищо не ни спираше по пътя към България. Привечер минахме границата, и малко след 22 часа си бяхме по домовете.