До Бержето и назад

Трифон Василев и останалите от отбора, преди влизане в Гуфр Берже-Франция.
Трифон Василев и Неманя Милесавлевич в Гуфр Берже.
Трифон Василев излиза от Гуфр Берже.

Откакто завърших курса през 2007 година ,слушам за великите хилядарки ,за супер сложните и изтощителни пещери и тн итн.Последните години не се занимавам активно със спелеология ,а по-скоро със спелео водолазене ,което и предопределя лошата ми физическа форма.Някои дори смятат ,че вече не ходя и по пещери...Е ,очевидно това не е точно така...В клуба в момента хората са изпаднали в летаргия ,дали заради лятото ,дали заради друго.Като цяло ,няма кой знае какъв активен пещерен живот.Именно поради тази причина ,когато разбрах ,че едни приятели сърби са решили да ходят на Гуфр Берже и си търсят шофьор и кола и си казах-защо пък не?
 
Пообмислих варианта да се свържа с мои френски приятели водолази и докато хората са във великата шпела ,аз да погмуркам в някоя френска пещера.Да ама не.Единия отивал на експедиция в Испания ,другия не знам къде си-е очевидно ще се влиза в Бержето.Добре ама формата ми никаква я няма.Покрай еженощната работа с таксито ,нямах особено големи възможности за подготовка.Реших поне някакви кросчета да правя до другия квартал на Банкя ,откъдето си взимах колата обикновено.Пет километра як наклон ,звучи добре ама не и за формата в която съм.Изтичах го веднъж и това беше за седмицата време ,която имах.Добре мще трябва да се иде на някоя пропаст ,че и с джаджите не сме се сблъсквали откакто приключи клубния курс.Речено сторено,един Вторник отидохме с Мони,Диди и Милен на Партизанската.Евала пичове ,че ми се навихте на акъла.Понакупих си екипировката ,която ми липсваше ,взех назаем един ПВЦ гащер ,сложих един неопрен за кураж в багажника и айде-бях готов за потегляне.Хубаво ама времето в Алпите се поразвалило ,та отложихме тръгването с два дни ,когато се очакваше прозорец добро време.Е ,каквото такова-ако не додъно ,поне ще видим пещерата.От инфото ,което Жиката ми прати за дупката знаехме ,че при високи води от -650 надолу е непроходимо.
 
Дългоочакваният момент дойде.Натоварих багажа и потеглих към Ниш,откъдето трябваше да взема трима колеги и с тях потеглихме към Белград ,събирайки по пътя  още един приятел.Плана за деня беше да стигнем до Милано...Хубаво ама на Сърбо-Хърватската граница ни очакваше изненада...Двукилометрова колона автомобили ,която не помръдваше...След около час висене на пека ,минахме  сръбската граница и...забихме...Още един час ,а бяхме минали само 50 метра...Безкрайна върволица от турски гастарбайтери задръстваше пътя напред...Бързо взех решението да обърна посоката и да търсим друг пункт за преминаване на заветната граница.За щастие на около 10 км имаше още едно КПП ,на което имаше пет камиона и десет автомобила.
 
Е това е да си зомби ,помислих си аз по адрес на овцете ,които следваха неотлъчно навигацията ,забила ги в бруталното задръстване...Преди да минем границата спряхме в граничното градче ,за да купим вода и да заредим газ.Заредихме ,тръгнахме и...оооо бях забравил да включа фаровете и видях ухилената физиономия на сръбския полицай ,който предвкусваше еврата ,които щяха да се изсипят в джеба му.Да ама не.Мойте спътници бяха членове на ПСС в Сърбия(Горска спаситена служба)и полицайчето беше доста неприятно изненадан от този факт.Пусна ни да минем и поехме към заветната граница.Минахме за 15 минути и с пълна газ поехме по първокласния път към магистралата за Загреб.Сменихме се в шофирането и Неманя пое шофьорските функции.Подремах и се събудих на Словенската граница,където купихме винетка и поехме към Италия.Едва ли щяхме да стигнем Милано ,но поне да влезем в Италия.В Италия отново поех шофирането и се наслаждавах на историческия разговор ,който водеха Даниел(Даки) и Неманя.Общо взето през целия път разговорите се въртяха около история,теология и философия...А разбира се и спасяването в Сърбия...
 
     Някъде около Виченца решихме ,че ще търсим място за спане и спряхме на един паркинг ,който се оказа доста подходящ за целта.Мойте спътници си опънаха палатки ,а аз реших да спя в колата.Хубаво ама докато си подреждах спалнята ,вратата хлопна и колата се оказа заключена с ключове ,вътре на таблото...Добре че бях оставил единия прозорец леко отворен...Опитах се да си промуша ръката ,но неуспешно.Събудих Неманя и му казах да прати нашата дама в компанията ,Милена да пробва да си провре нейната ръка.След няколко неуспешни опита и тя се отказа.Вика чакай ще доведа Даки ,той все ще измисли нещо.Е верно измисли и след 2 минути колата бе отключена...
 
     Сутринта рано рано поехме по пътя към Франция.Стигнахме Торино и моите навигатори пропуснаха да ми кажат къде трябва да завием...Полутахме се около 30 минути и най-накрая след малко спорове поехме по верния път към тунела под Мон Блан.Тунел,тунел ,колко па да е тунел...13км...Обаче по –интересната част беше таксата за него-скромните 45 евро!С таксата за магистралата,която плащаш след тунела ,сумата набъбва на 65 евро.Не си поплюват франсетата...Това разбира се доведе до поредица ругатни от страна на Даки и Никола...
 
     Стигнахме Гренобъл и поехме към Веркор.Много готин криволичещ път с голяма денивелация и много завои и с дължина от скромните 55км...След два часа се оказахме в селцето Meudre  ,където беше и къмпинга на експедицията.Запознахме се с френските колеги ,настаниха ни и се заехме с разпъването на лагера и подготовката на екипировката за пещерата.По едно време се появи организаторът от френска страна Реми Лимаж.Запознахме се и по негов съвет оставихме неопрените и пвц-тата ,а се оборудвахме с вълнено термобельо ,поларен гащеризон и отгоре кордурено гащеризонче...Нямало много вода ,човек не се мокрел и не трябвало такова тежко оборудване...Сигурно за франсетата не трябва...Регистрирахме се и се запознахме с един младеж ,който ни каза ,че дупката се правела за 8 часа...Хахаха доообре...
 
     На другия ден поехме към пещерата.Малко бяхме изненадани ,че французите не ни зачислиха някой водач ,но според тях пътя се намирал много лесно.Имахме точка на гугъл мапс ,но проклетата навигация ни водеше към стръмен черен път ,който с толкова натоварена кола,нямаше как да преминем...След около час лутане из селцата ,среща с айкидо инструктори и прочие ,реших че трябва да ползвам коза обади се на приятел.Звъннах на Жиката и благодарение на неговите инструкции намерихме правилния път към заветния паркинг.(евала Жики много добре си го спомняш).
 
      Екипирахме се и поехме към пещерата.След около час ходене и спорове дали ни е вярна точката или не ,успяхме да намерим входа.Пътьом Неманя беше съставил план за влизане като той и Никола бяха първи ,Даки и Милена зад тях и аз последен.Добре значи имам време да си доподготвя прониквачката за вътре.Взех си резервно сухо термобельо,едно яке,един полар и спалния чувал за лагера,вода,бидон с храна и батерии ,малко енергийни гелове и...Хъм те бяха влезли и ни беха зарезали мене и Милена в лагера пред дупката.Пуснах Милена пред мене и най-накрая влязохме в лелеяното Берже...Да де ама тя се оказа ,че няма никакъв опит по меандри...А след втория отвес започва един хубав класически меандър тип Духлата.С тежките торби не беше особено приятно преживяване ,още повече че на почти всеки завой трябваше да казвам на Милена къде да стъпва ,да й подавам ръка или да поемам торба...В края на отвесите на около -300 м се попада в една огромна зала на име Gallery Petzl...Представете си Проходна по две дълга къмкилометър ис денивелация 200м !
 
      Пътя в това чудо на Карстрой не се намира толкова лесно ,колкото изглежда.Общо взето има един път ,при който няма да се изметкаш от някое паве голямо колкото два жп вагона...Попринцип има и светлоотразителна маркировка ,но тя е видима по-скоро като излизаш от пещерата.Тук таме има и пирамидки.След две малки отвесчета и около час ходене стигнахме до лагера на -490 м.Първоначално дори не го познах ,а и бешеподозрително тихо.Реших ,че нашите спътници са поели към дъното.Тамън им теглих по една  звучна майна и откъм фолиата на лагера се чу-абе тука сме.Нещо настроението бешемного минорно...Аз се чувствах учудващо добре и ми се щеше след кратка почивка да поемаме надолу към дъното.Само дето моите спътници не бяха на това мнение.Даки каза ,че го боли курец а дъното ,Никола го беше страх да не го заболи сецнатия кръст имай само Неманя имаше някакви мераци да ходи надолу...
 
       След около два часа почивка решихме аз и Неманя да слезем докъдето стигнем ма останалите трима да ни чакат в лагера.Като се върнем Даки и Милена ще тръгнат нагоре ,а ние тримата след като се наспим ще тръгнем към изхода.Тръгнахме с Неманя към дъното като минахме през Залата на Тринайсетте и останахме очаровани от огрмните бели сталагмити навсякъде около нас... Още на първото отвесче засякохме група от около 5 франсета ,които учудващо бързо се движеха по въжетата.Изчакахме ги всички да се качат ,дадоха ни някои съвети за надолу и поехме към дъното.Няколко отвеса и зали и стигнахме до водата...Минах първия меандър на камина и стигнахме до една галерия тип Деветашката опасана с въжета.Тук останах просто потресен от френското екипиране.При наличието на десетки опори ,вместо да направят един хоризонтален парапет ,въжетата сменяха бързо своя наклон и посока.Парапети нагоре,надолу ,настрани,пресичащи галерията тролеи...Тука вече псувах ,че не си бях взел неопрена и да си преджапам като пич през водата...И тая пуста галерия не свършваше ,беше дълга поне 50 м...Явно на франсетата не им пукше особено и си скачаха в коремите на парапетите,та половината въжета бяха без оплетка.Половината тролеи също.Въпреки че тролей на една или макс две опори досега не бях виждал.Е спокойно щях да видя тъкмо на каскадите ,които следваха.Тролей от началото на единия водопад до началото на другия...3-4-5...Пустите водопади не свършваха.Най-якото е ,че като увиснеш в корема на тролея и топиш задника във водата...А покрай водопадите си висяха кротко единични въженца за хората с неопрени...След поредния водопад и въпрос абе колко още водопади има и къде по дяволите сме ние,видях Неманя как вече сяда в следващия голям водопад ,за да се закачи в системата до него.Това ми подейства доста демотивиращо и реших ,че е по-добре да се връщаме обратно ,преди да станем мокри до кости (предвид че нямахме и карбидки ,с които да се стоплим)...Е впоследствие се оказа ,че въпросния водопад е бил последния от каскадата и след него започва Големият Каньон...Били сме някъде на около -750м.Колкото толкоз.Викнах на Неманя да тръгва нагоре и да си бием камшика ,щото много добре осъзнавах какво ни чака нагоре...Помпанйе по шибаните тролей и минаване на шибаните траверси.Бавно,бавно се заредиха един след друг водопадите и стигнахме траверса.Тук на идване видях ,че на много места ,траверса може да се мине на класика.Реших че така и така съм мокър е по-добра идея от това да минавам на ръце по разкъсаните въжета.Двайсетина метра боулдъринг нов тролей прехвърлящ ме от другия край на галерията и пак парапети.Толкова парапети сигурно не съм минавал през целия си пещерен живот...Излязохме порядъчно мокри от траверсите ,починахме си на една площадка и айде нагоре.Сега осъзнавах всъщност колко красива е тази пещера.Хиляди цевични сталактити с дължина по над 2 м се редуваха с гигантски бели сталагмити и сталактони...Зала Куфинад,Балкончето и хоп –Salle de Treise...Бяхме стигнали лагера.Нашите приятели се зарадваха ,че сме живи и здрави и Даки и Милена потеглиха нагоре.Ние съблякохме мокрите дрехи ,сложихме ги на простора и се пъхнахме в чувалите.След 6-7 часа Неманя и Никола ме събудиха и казаха,че ще ходятда снимт в Зал де трез.Снимки така и не видех ма нейсе...След още час те се върнаха и ме изюркаха да се оправяме и да тръгваме нагоре.Поехме по калния баир на огромната зала ,тоя баир в муцуната те удря...Мислех ,че след първия баир мокрите дрехи ще поизсъхнат но уви...Криво ляво стигнахме до отвеса на Алдо- 40 м камбана с импозантни размери.Предложих им да направим полиспаст и така да изтегляме тежките торби.Ама как щяло да стане това като нашето ъже било късо.Ми с въжето от камбаната бе пичове.Качих се догоре ,направих полиспаста и след малко трите торби поеха своя път нагоре...Нене много бавно става така ,по-добре да си помпаме с торбите...Та следващите камбани се нижеха доста бавно.Особено като дадохме път и на трите групи излизащи от пещерата...Всъщност въпросните камбани са екипирани с по две въжета-едно на камбана и едно разцепено на прехвърляния.Бавно ,бавно  следваха въжетата докато не стигнахме първия меандър.Там се чувствах учудващо добре и стотината метра меандър бяха преодоляни сравнително бързо.Още три въжета и нов меандър.Прелазихме и стигнахме предпоследния отвес.Камбана към 30 м ,увиснал парапет и входния отвес.В началото на входния отвес Никола предложи да ми вземе торбата(явно вече съм изглеждал доста отчаян от живота) ,дадох му я на драго сърце и издрапах навън.След няколко снимки събрахме багажа и поехме към лагера.
 
      На другия ден се сбогувахме с нашите френски колеги и поехме по дългия път към дома.Бяхме се разбрали да не бързаме и да си дадем поне един ден за туризъм.Избрахме път ,който да не минава през Мон Блан а през алпийското градче Бриансон.Хубаво де ама тоя път беше една огромна върволица от завой в 15-20 градуса наклон,та Даки отново псуваше-по добре да ги бехме дали тия 60 евраа....
 
    Криво ляво стигахме до аутострадата и отпрашихме към Венеция.Решихме да не ходим в самата Венеция ,а да спим някъде преди това и на другия ден да стигнем в Триест.Речено сторено на другия ден към обяд се оказахме на крайбрежната улица в Триест и накиснахме уморените тела в Адриатическото море...
 
     След цял ден скитане,посещение на Кастел ди Мирамаре (бивша резиденция на Хабсургски архдук),аквариума на Триест ,православната сръбска църква и тн ,минахме през Декатлон,за да си набавим някои неща.Оттам газ към Домжале-базата на Словенската спасителна служба.
 
      Там ни посрещна Алеш Стражар –шефа на словенските спасители ,даде ни ключ от базата и ни настани да спим на топло и най-вече на легла!На другия ден се запознахме и със Симон –словенски водолаз ,който гмурнал някакъв сифона в Чехи 2 и е стигнал до 80 м дълбочина...Интересен пич ,разменихме си контакти и се разбрахме да се видим скоро в България.Нашите словенски колеги отидоха да тренират в някаква 300 м пропаст ,а ние потеглихме към Ниш.В Зайчар седнахме да хапнем в една кафана ,пихме по бира и айде към Ниш.Оставих моите спътници ,които гонеха автобус и в ранни зори се прибрах вкъщи! Така нашето пътуване до Франция и нейните подземни тайни завърши!
 
Автор: Трифон Василев.

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.