В петъчния ден Ванката спази уговорката и пристигна в уречения час пред блока ми. Часът беше 7.30. Като за начало бях недоспал и незакусил. Предпоставки за не толкова весело започване на деня. За предвидената проява бяхме тримата; аз, Ванката и Ася.
 
Идеята ни беше с едно излизане извън пределите на София да свършим две неща свързани с изследователската дейност на клуба. Първата ни задачка беше да проверим един карстов извор в близост до село Туден. Там пролетта при високи води, го бяхме локализирали и имахме опасения, че при маловодие може евентуално да е пресъхнал и да проникнем в нова и неизследвана пещера. Втората ни задачка географски се ситуираше малко по-далеч и на изток, югоизток спрямо първата. Бяхме решили да продължим с корекциите по замерването на полигона в Мрачните езера в Темната дупка на Лакатник. Имаше и да се чертаят сечения и подробности така, че си бяхме избрали богат арсенал от пещерни забавления за деня. Първо минахме през Живко да вземем разпечатки на полигона в Темната, картировачни инструменти и лодка. Разбрахме се да се чуем привечер и потеглихме. Бързо се придвижихме до Драгоман, а от там по безкрайните завои на изядения асвалтов път през селата Прекръсте и Каленовци към Туден. Денят беше мрачен и ръмеше ситен дъждец. Не беше и топло като предишните дни, но какво да очаква човек за средата на ноември. Дори сме късметлии можеше да има и сняг. Оставихме колата в близост до селското гробище и по брега на Нишава се придвижихме до обекта. Нямаше грам вода и примамливо под сколите зееше малко отворче засипано с дребни и по-едри камъни. Ася се облече и се намъкн. Почна да вади камъни и да ни ги дава на мен и на ванката, ние ги хвърляхме надалеч от очертаващия се вход. Ася се позавъртя, пробва да влезне с главата напред и да види какво е положението вътре, но не успя и констатира само, че се вижда локва и е тясно. Ванката на свой ред се напъха. Извади бая каманак за което с Ася му помагахме и се напъха до водата. За съжаление не успя да види бленувано продължение, а само вода и тясна галерия. Нямаше много шанс да се влезне без да се приложи къртовски труд, и пак нямаше гаранция, дали ще се успее. Нямахме много време за мотане и за сега влизането в нова дупка се отлага. Малко ме беше яд за местенцето от доста време си представях как влизаме в нещо ново. Говорихме си, че тук като не е излязло ще излезне на друго място и така. Подкарахме се към Лакатник, където нямаше дъжд и грееше слънце. На по кафенце долу при „Мърльо” направихме разбор какво и как ще правим, разгледахме разпечатките и бегом към Темната. Облякохме се и за нула време бяхме при Мрачните езера. Все пак не е толкова далеч. Подготвихме нещата за картиране, извадих си полара за да се наметна да не ми стане студено и .... цоп нещо се приводни в езерото пред нас. Изтръпнах при мисълта, че е фотоапарат или лазерна ролетка, но не би Ася беше завила ябълка и сега тя плаваше и описваше странни кръгове в езерото под нас. След два опита ябълката беше спасена. Започнахме и с рутинната работа. Оказа се, че ще е баято. Първата отсечка беше над 30 метра дълга (кой ги е правил такива незнам) и ни създаваше големи ядове. Първо ролетката провисваше доста и второ нямаше никаква чуваемос от единия до другия край заради шумът на водата. Все пак успяхме да се справим и се изправихме към второто препятствие. Ванката се пребори с нарещтното течение и закара лодката още 30 метра напред до другата точка. Криво ляво с много опити натаманихме нещо като отсечка. Чуваемост нулева. Съжалих, че не взехме радиостанции. Ванката се върна и ме взе на борда. Ася трябваше да изчака да направим едно последно контролно замерване. Преборихме се пак с течението и в момента когато акостирахме от наноса глина и пясък на брега се появи ей така без да сме го видяли един режещ скален издатък и в следващият момент лодката ни беше без една камера. От одавна не бях така ругал (може би от строежа на тунела на метрото под центъра на София) и за лодката и за гадните дълги отсечки и за провисването на ролетката и за всичко. Измъкнах се през „Бояджовите пукнатини” и отидох да взема Ася. Доволна разходка от която загубихме бая време. Върнахме се и се заехме с много бо благодатната задача да прекартираме доста по-къси отсечки. В криволичещите теснотии си намирахме път във височина и на по-широко и откривахме старите точки по които да изграждаме антената. Явно и тук е имало претупване на работата защото една от точките така беше сложена, че без да чупи ролетката не можеше да се пусне антена. Пак ругатни и поставихме нова точка за по-лесно. Поиграхме си и с обемния багаж (лодка и претъпкана прониквачка) се измъкнахме и завършихме замерванията на стар репер от основният полигон на пещерата. Придвижихме се по познатия път до входа и установихме, че на вън е доста топло и приятно времето но и също така, че се е стъмнило. Смъкнахме се вече преоблечени до колата и прегладняли се отправихме към Своге, където в един уютен и тих ресторант в центъра на градчето покълнахме нужното количество храна и течности (алкохолни и безалкохолни) за да възстановиме силите в морните ни тела. Поприказвахме си и въпреки изхабените нерви за щяло и нещяло като теглихме чертата се оказа, че деня е минал добре и не е имало причина за толкова много паника. Всичко е добре когато свършва добре.