Когато се сетя за Миланово винаги ме обзема чувството за несвършена работа. Понякога се чувствам изоставен, защото никой от клуба, освен Магда и Коста, не прояви желание да се включи в проучването, ако не за друго то поне за да съберем материал за написването на книжка за пещерите в Бегличкия дял на Врачанската планина. Постепенно сепримирих с това и реших, че макар и много по-бавно ще се оправя с наличните „мощности”.
На 2 април заедно с К. Стоичков, М. Стаменова, Ив. Алексиев, Л. Маринов отидохме на Лакатник, откъдето поехме в посока с.Оплетня. Намерението ни беше да продължим обхода на скалните венци, където предната година с усилията на различни клубни членове бяха открити и картирани 3 нови пещери. Слънцето и баира ни поизпотиха, но все пак стигнахме и отминахме мястото, където бяхме спрели миналата година. За съжаление, след проверката, отворите, които тогава бяхме забелязали даваха начало не на пещери, а на плитки скални ниши. Все пак щателното обхождане доведе до намирането на един вход. Той обаче беше „миниран” с някакви животински изпражнения и въпреки, че от него подухваше, никой не се прежали да навлезе навътре. Разделени, с цел пълно претърсване на венците, заслизахме надолу към Свраженската рекичка. Обхождайки един от венците, се натъкнах на малък отвор. Понечих на се напъхам, но уви – беше прекалено нисък, а отгоре на всичко едно коренище правеше разкопаването невъзможно. Бързо снимах входа и взех координатите и заслизах към останалите.
Двадесет дни по-късно, заедно с Магда, се озовахме на кошарата над Миланово при нашите приятели Ана и Гьозо. След като им погостувахме, се отправихме с.Горна бела речка с цел да открием и GPS-ваме пещерата Рогачица и пропастта Рогачица. Особено важно беше да се локализира пропастта, защото тя е третата по дълбочина, за сега, пропаст в района. Преминахме маршрута за около 5 часа, но липсата на точна информация за местоположението на дупките не ни позволи да ги открием. За сметка на това открихме друга пещера, чието изследване изисква разширяване на входа.
След около месец взехме книжката на З. Илиев и Пл. Петков „Котля”, където беше описан достъпът към Рогачиците и отново заминахме натам. Повторихме упражнението, отново ударихме на камък. Преодоляхме храсти, сипей, скални венци, но въпреки наличната информация така и не намерихме дупките. По-късно се оказа, че грешката е в авторите на книжката. В желанието си да съкратят оригиналните описания с автор В. Георгиев от ПК ”Пъстринец”-Монтана, те ги бяха объркали до неузнаваемост. Нямаше как да ни им тегля по една майна! Все пак не бяхме съвсем капо, защото пътьом открихме две нови пещери! Толкова се бяхме скапали от ходене, че оставихме проучването им за друг път.
Малко след средата на юни заедно с Магда, нейната приятелка Варя и Коста се разходихме до махала Свражен. Целта беше за разширим входа на откритата през април пещера, да я проучим и картираме. Така и стана. Пещеричката се оказа 10-тина метра, но за сметка на това доста красива. Най-впечатляващи бяха трите разположени едно над друго синтрови езерца, които ни накараха да й дадем името „Каскадките”. По- късно се разходихме до близката пещера „Дупна стена” (Бойна дупка), за да снемем координатите и фотографираме входът й.
Милановските ходения за годината приключиха една седмица преди Коледа. Тръгнахме с Магда натам без спелеопрограма, ала шило в торба стои ли? Докато щъкахме из района свършихме и малко работа - фотозаснехме входовете на пропастите Шилигарника и Драги камък и взехме координатите им. Щом слязохме в селото, щастието ни се усмихна отново! Известният наш зоолог и бивш активен пещерняк от старата генерация, който има вила в селото, ни каза, че е открита нова пропаст в района между Търсов валог и Говедарника. Минути по-късно срещнах горския на района, който потвърди информацията! Явно, че работата тук наистина няма да свърши скоро. Освен, ако не се намерят още помощници!