Бяхме решили предварително за четирите празнични дни да отидем на Гинци и да се отдадем на ръчкане, ходене по дупки и спокойствие. Доста хора се навиха и се отвори перспективата да си спретнем една „мини експедиция”. Базата разбирасе щеше да е къщата на Мими и Стоян, а в обширния двор можеше да се опънат доста палатки. Така за да подготвят обстановката Стоян и Мими заминаха още на 23-ти сряда. Вечерта на клуб с Веско, Мими и Ася подготвихме инвентара и картировачните.

Сутринта към Гинци потеглихме две коли народ. В едната пътуваха; Мими, Ефи, Елена и Ася, а в другата аз и Захари Дечев. Напазарувахме стабилно като за 4 дни в СБА на Костинброд и продължихме.

Пристигнахме, Мими и Стоян вече ни чакаха. Настанихме се, оправихме си багажа направихме един обяд и решихме да направим теренен обход в близост до къщата, да видим „Обекта”. Захари дойде с нас. Доста пръст се беше изсипало. Трябваше отново да се разкопава. Ходихме и до Ямата на Чуката и района околовръст. Захари ни разказа интересни неща за изследванията из района. За съжаление заваля, но това не ни попречи да наберем гъби. Малко по-късно пристигнаха Марти и Живко с малкия Живко и Хък. Също така пристигна и Жужи с децата, стана доста весело. Заваля доста силно и решихме същия ден да не предприемаме други офанзиви.

На следващия ден сутринта станахме рано и започна трескава подготовка. Живко, Мими и Ефи се приготвиха да влизат в откритата миналата година от клуба пещера „Голямата на Петрохан” с цел картиране и изследване на частите в единия клон на пещерата. Ние зачакахме Яни който трябваше да пристигне и да отидем на една друга перспективна дупка в района на Петрохан. Живко и дамите заминаха и пак заваля. Някъде по обяд се появи и Яни с Деси и децата. Приготвихме багажа и потеглихме. Тръгнахме Яни, Стоян, Захари и аз. Добре, че бяхме с джипа му и успяхме въпреки черните пътища и мократа трева да стигнем до входа на дупката. След кратко разчистване успяхме с мъка да се проврем в диаклазна галерия. Тръгваше тесен меандър. Във височина има горни нива и разклонения, които достигат до повърхността. Преминахме две класики и стигнахме до стеснение от което духаше. Бая се потрудихме да го разчистим, но след няколко часа труд се отказахме. От всякъде пропиваше вора и капеше, бая се наквасихме. Оставаше доста малко. Чуваше се и тътен на вода. Вероятно от съседните губилища. През това време останалата група беше достигнала доста неприятни и наводнени теснотии в „Голямата на Петрохан”, бяха отводнили едно езеро, бяха продължили по възходящ клон и бяха достигнали нов полусифон. За сега дупката в този край не свършва.

В лагера бяха пристигнали Веско, Мира, Тони от Черни връх и Пламен (Дядо) от Стринава. Бяха си направили готина разходка в близките в района пещери Диневата пещ, Светата вода и Кривата пещ. В кривата се оказало, че има доста вода. Вечерта пристигнаха, Владо, Алекс и Илиан от Черни връх и така се заформихме голяма компания. Изкарахме голямата тента и въпреки дъждовното време си спретнахме яка веселба на двора до късно вечерта. Разбира се разговорите бяха за дупки, пътешествия и картировка. Бяхме взели дистото с покета и го „разцъквахме”. Пламен показа разни интересни модели на пещери правени в програмата Терион. Разгледахме доста неща и обменихме полезни идеи. Въобще получи се един мини сбор с над 25 души.

На сутринта една група водена от Веско отидоха към Малката Балабанова. Част от хората си тръгнаха, а ние се заприготвяхме да отидем пак на дупката. Да ама дъжда ръсеше здраво и напоително. След като се прибра групата от Балабановата дъжда беше поспрял и въпреки късния час, беше почти 21 часа с джипа потеглихме, Яни, Стоян, Живко и аз. Оказа се, че проливните дъждове са докарали цял поток във въртопа на пещерата. С общи усилия и с лопати разбира се го отбихме да тече към разни стари губилища в една съседна долина. Стоян реши да остане и да гледа нивото на водата и да ни предопреждава ако има опасност от наводнение. Влезнахме и се заехме с работа. Извадихме доста камъни внесени от водата, поразширихме стеснението и някъде на четвъртия час работа, когато почти бяхме хипотермясали Живко премина стеснението и изчезна. След известно време се върна и каза, че е попаднал на галерия с поток. Срещу течението е меандър който след определен брой завои зостига до двоен грифон от който идва водата. По течението се стеснявало и би искал да има човек с него. Чувало се друга доста по-голяма река и силно бучене. С малко разширяване щяло да се влезе. Събрахме багажа, наснимахме се за спомен и излезнахме. Там си направихме още снимки и се преоблякохме. Пещерата се оказа доста студена и мокра. Ще изчакаме потопа да свърши и ще отидем отново. Има голяма вероятност да се влезне в мащабна по размерите си водна система на Понор планина. После по обратния път, досадните завои на прохода и сме в топлата къща. Там до късно с Веско и Стоян пихме бири и си говорихме за опазване на пещерите, дупки и проекти.

Сутринта по-голяма част от народа си тръгна и останахме малко хора които да почистим къщата. Писахме го дъждовен, но не ни попречи да наберем доволно гъби и коприва. Късния следобет напуснахме „базата” и поехме към София. Дано пролетния потоп скоро свърши, че ни чакат нови подвизи по нови и стари дупки.

Статията е публикувана в брой 16 от 2012 година на клубния годишник.