В средата на месец юли ни се падна с доцент Михаил Квартирников да сме само двамата на поредната командировка свързана с мониторинга на прилепи по проверката на „Натура 2000“. Този път целта на пътуването беше Трънско. Рано сутринта потеглихме, но денят ни посрещна с проливен дъжд. За това предпочетохме да минем по магистрала „Люлин“ и от Перник да се отклоним. Сетих се, че в село Банкя може да спим в къщата на Бай Рашо. Така и сторихме. Настанихме се, времето беше мрачно, но не валеше, поне и не напичаше.
Поехме към каньона на река „Ябланица“. Констатирахме обновления по еко пътеката. Не след дълго навлязохме в каньона. Първо разгледахме една ниша в самото начало. Личеше, че от нея периодично излиза вода. Точно срещу нея почти на нивото на реката има друг извор. Може би след разкопаване на наслагите ще се влезне в нещо по-голямо. За отбелязване е, че цялата ниша е в стари образувания. Изкачихме се по изградените стълби до пещерата „Заслон Меча дупка“. За съжаление я заварихме доста е замърсена. В единия ъгъл се търкаляха количество отпадъци оставени от туристите. За това и често се чудя колко са еко, „еко –пътеките“. Съвсем случайно намерихме входа на пещерата „Зелени вир“. Преди време я търсихме няколко часа безуспешно, но сега щастието ни се усмихна. Снимахме входа и взехме координати. Тази пещера също изглежда перспективна. Реално се намира точно над големия извор. На седмия метър има цепнатина от която се долавя въздушно течение. Със сигурност може да се работи там.
Върнахме се в селото и посетихме „Пограничната пещера“. Снимахме следите от вандализъм вътре. За съжаление красотата на тази пещера е безвъзвратно унищожена, а по стените си личат десетки надписи, някои правени с блажна боя. Пещерата вероятно е използвана и от граничарите за нещо, защото си личи, че е била затваряна с врата.
На следващия ден първата ни цел беше ждрелото на река „Ерма“. Там на левия бряг се виждат два доста интересни отвора, до които обаче може да се стигне само с въже. Направихме снимки и разгледахме тунела прокопан в скалите на десния бряг. В него си личат доста естествени каверни, а в самия му край има в дясно малка пещера запушена с наслаги. Денят беше дълъг и за това решихме да погледнем и да потърсим пещери в района на Забел и Залениград.
Над Забел се качихме по пътя за хижа „Руй“ за да търсим пещерата „Ямка“, но неуспешно. В Зелениград се качихме по черния път и спряхме под западната страна на „Шиьли камик“. Масива наистина е внушителен. С помощта на бинокъл и зума на фотоапарата успяхме да намерим няколко отвора в скалите, на неизвестни и неизследвани пещери. Не носехме въже и екипировка и проверката им остана за някой следващ път. После се качихме във високата част на масива и посетихме „Пещерата под Шили камък“. Местността е доста обрасла и едвам, едвам се стига до нея. Пещерата се оказа лятно местообитание на средни подковоноси прилепи. Картирах една малка пещера, която знам от преди 7-8 години и все не оставаше време. След входа пещерата има канален характер ходи се приведен и е ниско до самия и край. Има дребни образувания, като в края ако се разкопаят наслагите вероятно ще продължи. Усеща се въздушно течение, срещат се и пещерни щурци. За втора нощ пренощувахме в село Банкя.
На третия ден от пътуването пак минахме през Трън, където посетихме „Мрачната пещера“, която се намира в самия град срещу енергото. Входа и също беше обрасъл с бодливи храсти. След щателен оглед преценихме, че изглежда изкуствено прокопана вероятно за бомбоубежище. На много места скалата по тавана е нестабилна, а на други места е пробита от корените на дървета. Общо взето пещерата няма никакви характерни особености. По информация от една книжка за района знаехме, че пещери има в масива „Пипел“ над село Рани луг. На там се насочихме, но пътищата не бяха подходящи за автомобила ни. Пак обаче с бинокъла намерихме няколко отвора по скалните венци до сами границата. Някой път непременно ще отидем и до там.
На прибиране посетихме и интересната „Филиповска пещера“, където ясно си личат следите от иманярски набези. За трите дни събрахме доста информация за прилепи, снехме точкови записи, събрахме доста координати и снимков материал, както и информация за нови пещери. Със сигурност в района има много неизследвани пещери и пропасти.