(В пътуването участват хората от „буса на Хеликтит”: Венцислав Иванов, Иво Бусерски (Гнездото), Веселин Дробенов, Костадин Тодоров, Ася Андонова, Здравко Илиев (Здравеца) от ПК "Стрешеро", гр. Враца и Маргарита Мирчева (Маргото от Шумен), в сбора още :Кристина Кърпачева (Джо), Кирил Данаилов, Николай Свещаров (Животното), Димитър Дишовски (Бреницата), Иван Алексиев (Морския) и дъщеря,  Алексей Жалов, Магдалена Стаменова.

    На 14.07.2010 след хиляди премеждия и подготовка в късно-ранните часове след полунощ, най-накрая нашето голямо приключение към местността "Капот" в съседска Румъния започна!

    Венци мина по домовете и ни натовари в удобния седем местен бус на брат му Борко. Леко изнервени от мудното потегляне от София се отправихме благополучно към магистралата. По предварително проучен маршрут София -местност Капот единодушно избрахме посока ферибота на Видин-Калафат. Пристигнахме във Видин в 08:00 часа сутринта, и за наше нещастие вече бяхме испуснали единя ферибот, и се наложи да изчакаме около час за следващия, но чакането не беше скучно, тъй като срещнахме и други съмишленици в това пътуване. По някое време дотича един митничар и ни събра таксата за преминаване - всичко 90лв, но на митницата в Калафат ни посрещат другите колеги митничари гледат буса и питат на леко развален, но разбираем български "Имаш винетка ...!? - Не, нямаш ...! - Ето там плаща 10 евро и минаваш...", до тук сме "ок" с плащанията и продължаваме нататък. След пропусквателния пункт спряхме за малка пауза и още едно уточнение на курса - Приятели един съвет! -Никога не минавайте през Карпатите! Освен в краен случай, или когато имате свободно време за разходки ..... , но никога, когато един от групата трябва да се яви на семинар в определен час !!! Най- добрият вход е по пътя за Тимишоара, което ние естествено не направихме и си получихме горчивия бонус- Изключително дълги първокласни пътища, постоянната скорост от 50-60 км, преминаване от село в село, криволичещ планиски път, изнервени спорове, кой да смени Венци и да "подкара влака", постоянното следене на картата ..."-Къде сме?... "-Колко време още?", и така цели часове наред, но накрая изтощени от суматохата и нервите... видяхме, както се казва "светлина в тунела", и нашият "радецки" гордо и блажено акустира на лагерния бряг!

След 19 часово пътуване, вече пристигаме по тъмно. Неясно къде? Ръководим се от табели "Balkan camp" оставяни от организаторите. Объркваме се..но все пак Веско открива нашето местенце..Морския вече е стигнал  преди нас, стъкмил е лагер..

Първа вечер...УТОЧНЕНИЯ...НЕЯСНОТИ...намирам Джо (и тя е тук), дaлеко от лагера ни в "базата на сбора"...разбирам, трябва такса да се плаща, освен това, всичко ми изглежда неорганизирано, развлачено, разочароващо... и не само на мен !!! Има ли програма ? Да живее програмата !!

Едно е ясно, ние сме в Падис, планината Бихор!

Ставам сутринта, оглеждам обстановката.  

Пристигнали са още хора: Бреницата, Животното, Киро Данаилов, и приятели...поляната е голяма, река си имаме и много съседи. 

Като усетиш мястото, бързо забравяш за неволите по пристигането. Чудно място е планината Бихор...зелените върхари наоколо, бистрата вода на реките, знойни поляни с дъхави билки, стадата с конете, свежият въздух, добрите хора от планината, бабата с мекици с „бръндза” и „джем” или всички Марии (защото всяка жена се казва Мария. Изпитано е!), вкусните ягоди и храстите с боровинки. 

Тръгваме към V 5 (ямата от "Fata Muncelului", която е най-дълбоката пещера в Румъния на платото Падис, депресия Варасоаиа, от където идва и името и. Тя е била открита през 1986 г. от спелеолога Павел Дам от клуб Z в  гр.Орадея). Не знаем точно къде е, заедно сме с Китен Топалов, Яна Йовева и Любо от п.к София, с нас е и Валентин Молдован пещерняк от Румъния. Знаем само, че вътре има група ... след кратко препитване, леко поспорване и дълго кръстосване, Китен открива пещерата, истинска изненада представлява входа на тази пещера ... малка дупка в поляната ... можеш да паднеш, както си ходиш,.. обличаме се ... слагаме „джаджите” (сбруята), притъмнява, май ще вали. Влизат Иво (Гнездото), Китен, Яна, Любо както и колегата Молдован ... аз се осмелявам само в началото ... пещерата е работна и на първите прагове е снабдена с метални стълби. Останах само до първата вода, където Молдован ме изпрати към изхода притеснен, че, евентуалния порой, може да затапи входа  Излизам ... започва дългото чакане ... контролен час 24.00 !!! Към полунощ магична колона от светлини бавно се спускаше по хълма ... бяха поне двайсетина, уморени и очаровани пещерняци.

   Ден втори: разходка до п. Капот. До пътеката въртопи пълни с боклук, милата родна картинка. Пътя ни минава през пещерата Четатиле Поноролуи, достъп невъзможен, посещението ни съвпада с международното тренировъчно пещерно спасяване (част от програмата). Продължаваме нататък, следваме маркировка от червени триъгълници ... нагазваме в река по течението, няколко метра и реката се влива в огромната паст на Капот. До тук може така, по- нататък с екипировка!

   Нощ втора и последна за сбора: организирана е вечеря за платилите таксата - супа, по нататък огромен лагерен огън, закрива се сбора ! Песни и танци на народите. От всичко видно на сбора тази част ни допадна най-много от организираната програма.

   Сутрин е !!! Ставаме рано ... събираме „мършичката”, натоварваме се в буса и отново на път !!!! „ Сбогом приказно място !!!” си казвам на ум. 

   Пристигаме в София по късни доби!!! Венци ни разтоварва по домовете, уморени и спящи … пожелаваме си следващата година в Македония да не останем разочаровани!

Автор: Ася Андонова