Една тиха разходка в Швейцария 2006

С Камен си взехме билет за влака, което не беше най-умното решение, но нищо друго не вървеше на датите, които ни трябваха. Трътката ни изпрати на влака с един MP3 плеър и две бири от два литра. Влакът закъсня на границата със Сърбия /което е нормално/ и естествено изпуснахме връзката в Белград. Там трябваше да останем за нощта, та поне разгледахме града. На сутринта ядохме плескавици и потеглихме… Влиза по едно време стюарда и вика:
Пичове Любляна устройва ли ви?
К’ва Любляна бе, пич – казваме ние – Какво стана с Виена?
Е ми, сърбите нещо пак са се объркали…
Добре, че се усетиха близо до Белград, та ни върнаха. Хайде пак чакай… Накрая потеглихме и хоп Виена. Това “хоп” с влак е много дълго, та претакахме през това време бири, семки, баници, шпек и други традиционни български ценности, само и само да не останем гладни в чужбината. Във Виена пихме по няколко бири с Маги, обсъдихме основните разлики между нас и Европата. Погледахме как младите и там хвърлят чаши и фасове по улиците, омешахме се у културата и традицията, па отидохме да спим.
На другия ден с прехвърляне в Будапеща - та в Цюрих. Спахме в сърбина Сульо /от Сюлейман/ в Брунен. Гледахме сръбски филм, пихме водка и ядохме. Ожалихме го Сульо, че живее в блок за социално слаби с изглед към “Езерото на четирите кантона” и заснежените изкрящо-зелени планини над Брунен, вместо да се върне на родните Балкани и да си живее у дома с нотариален акт в ръка.
Сутринта потеглихме към Дзермат. Там се видяхме с италианците – някои познати, други – не. Алесио, Франческа и Валтер/що все му викам Гюнтер!/ бяха преди това в България на почивка. Алесио е нашият водач. Той е геолог и спелеолог и работи в района от години. Той е и един от изследователите на пещрата “Наика” в Мекико.
Излишно е да се коментира какво райско кътче е тази страна. Пречистващ алпийски въздух спокойни хора, спокойни планини, спокойни езера, крави, които спокойно преживят без да се тревожат за утрешната трева…
Дзермат е егаси якото селце. Забранено е движението на автомобили и ако ще да си милиардер, не може да се возиш с друго нещо освен с влак до там и с електрически таксита на място. Матерхорн стърчи и доминира над всичко заобиколен от ледници. Викам си “Добре, че не е у нас тоя връх, че на него щеше да пише “Кур за Левски!”.
Зъбчато влакче те качва срещу 50 евро /ако щеш!/ до 3000 м надморска височина. От там бичиш един час и си до мястото за лагеруване. Вървиш покрай ледника и не верваш…Дълъг е 13 км. Много е красиво. На днешни дни не е нищо особено да отидеш в Алпите, но мамка му, много е красиво. Заставаш и на юг от ляво на дясно се редят Монте Роза, Ласко, Брайтхорн и Матерхорн. Несравнима гледка! “Природата е велика навсякъде , пич!” – си викам.
Вечерта беше звездна. Но тишината се смущаваше от говора на италианците, които можеха да общуват помежду си, но не и с нас. Дали защото ги мързеше, дали защото не говореха нито немски, нито английски...Па нема аз да им говорим езика, я! Ние с Камен си простеехме доволно.
Сутринта станахме в 7 часа и пак беше късно. Слязохме до един фосилен /постоянен/ мулин. Алесио го екипира и се шуснахме в него. Всичко свети в приказно синьо. Доста мирише на разлагащи се бактерии, но на фона на фантастиката около теб, това няма значение.
След отвес от около 40 м, проникването продължи по леден меандър с ширина около 1,5 метра и висок около 5 метра. На дъното му имаше езерца /някои дълбоки по 2 метра/, над които непрекъснато траверсирахме. Движението е особено в този тип дупки. Не си с пещеризон а с алпийки дрехи от Gore-tex, алпийски обувки и котки. Опъва се нещо като парапет, но с много провиснали кореми, по който пускаш рапел хоризонтално. Доста откачена работа! Естествено аз докато свикна се пребих един път два пъти, но доста ми хареса. Няма къде да стъпиш, освен да стоиш на камина между двете стени на меандъра. Биеш котки в леда и се надяваш да не се излюскаш в някое езеро, защото ще ти се вземе здравето от студ.
На италианците да им имам организацията! Оказа се, че за тях това си е обикновено ходене за събота и неделя. Втората група, която трябваше да ни настигне и да ни донесе още ледени цеви за траверса, се успала и дошла пред дупката в 11.00 часа. Това направи невъзможно проникването ни много навътре и така и не разбрахме колко, разбираш ли, е дълъг и дълбок този меандър, т.е. останахме си прости.
На излизане беше интересно, защото имаше голям водопад на входния отвес. Поради повишаване на външната температура топенето беше започнало и реката, която образува тази ледена пещера беше постигнала пълния си дебит. Но дрехите издържаха, пък и навън имаше доста добро слънце и бързо изсъхнахме.
На следващия ден с Каменчо отидохме до хижа Монте Роза на около 3000 м височина, от другата страна на ледника. Беше прекрасно обзаведена и заредена с газ и храна. Регистрирахме се в книгата за посетители, снимахме тоалетната… В хижата имаше много галоши подредени по номера, с които можеш да се преобуеш, за да не засираш хижата. Хигиената вътре беше феноменална.
Поради лоша организация не можахме да влезем в друг мулин. Пък и то нямаше много. Алесио каза, че откакто е започнал да изследва ледници/т.е. за няколко години/, този ледник е намалял с около 20%. Същото се случва и с другите ледници. Например двадест и три-километровият ледник до прохода Фурка е намалял с четири километра за десет години. Кофти работа!
С Камен останахме още един ден след италианците, ей така за кеф. И тогава сготвихме онази знаменита бланширана леща, която няколко часа по късно се трансформира в шумни звуци в нощта. Тази нощ сигурно разтопихме още поне 20% от ледника.
На връщане никъде нямахме проблеми с минаването на границите. Всички ни поздравяваха за влизането ни ЕС. Но когато стигнахме българската граница срещнахме непоносимо отношение от българските митничари.
Любене, Любене! Че те заключим, Любене! Нещо не слушаш.
Това ми каза българския полицай, докато гледаше паспорта ми. Доста неприятно е да се почувстваш чужденец в собствената си държава.
Автор: Любен Маринов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.