Автор: Яни Макулев
 
Ето и моята история: Един зимен ден реших да заведа децата на пещера. Та обадих се аз на Чичак Ифф (Ивайло Борисов) и се събрахме: аз, Деси, децата, Ифф и Тони. В Диневата ме изненада големия размер на галерията, казах си – абе това не може просто така да свърши безславно с блокаж. Гледам и не вярвам на очите си – горе високо като чели нещо тъмнее – хоп, една бърза класика и ето резултата е на лице: дупката продължава и леко подухва. Позамислих се дали да мина (беше станало височко т. е. болезнено евентуалното падане), но любопитството надделя – едно промушване и ето ме над блокажа – тесен канал, след него отвес, около 10 м. Връщам се и тогава забелязвам планка и примка за рапел. Такаа, заначи не сме първите (оказа се че хората на Насо Русев са го посетили, а преди тях Здравеца, но не са казали на никой, за да запазят пещерата. Както и да е – разхождаме се, стигаме до така нареченото дъно – тинеста зала. Забелязвам малък тесняк долу вляво. Първо низходящ, после качва нагоре, но за съжаление голямото тяло не минава. Явно ще трябва копанчо.
 
След това Живко посети обекта, потвърди, че духа, но и той не можа да се процеди. Ок – така да бъде – нов опит аз, Стоян, Мими и Хриси (единия ми син). Влизам във тесняка и го почвам (тегаво беше). След доста усилия се добирам до малка зала. Аз подавам на Стопето материал, той изнася в залата, Мими се занимава с Хриси. Абе депресираща работа – гняз и липса на обеми.
 
Не си спомням колко пъти ходихме, 4 или 5, но си избрах посока и я закопах тъпо и упорито. През това време Стоян разширяваше предния тесняк, за да може да мине и той. По едно време се мушнах по гръб да огледам един камък стърчащ от тавана и какво да видя – над него се чернее обем!
 
На едно от проникванията майче бяхме аз, Коста и Стоян успяхме да минем от другата страна. Следваше заличка и нов вертикален тасняк – разчистване и хоризонтална фурна. След нея леко меандрираща галерийка – много къртене отнесе. Понеже аз нямах възможност да отида на поредното ходене обясних на Коста и той заведе Мими и Филип и т. н.
 
Автор: Мирослава Христова
 
Яни Макулев беше минал зад блокажа и намерил нови галерии, оказало се че тази, уж нова част е била намерена още през 80-те години, но за тях не е било съобщено за да не станат обект на варварско изпочупване. Той беше съобщил, че нататък има перспективен тесняк. След малко копане се стига до камък до който стигнах и аз.
 
Първото ми ходене там с Филип, Коста и един негов приятел. С Коста и Филип поместихме камъка в пресата и минахме през блокажа и попаднахме в сравнително голяма зала (блокажната зала на картата). На първо оглеждане беше само това, Филката тръгна да ровичка под едни камъни, а аз оглеждайки залата се насочих към единственото място с образувания, където тавана се скосява много стръмно надолу. Зад камъка имаше още повече образувания, тавана се сниши и се наложи лазене. В края на пролазването имаше гора от сталагмити зад които чернееше. В този момент си помислил „Нека само има нещичко отзад пък аз ще се постарая да мина без да счупя нито едно образувание! “ Мушнах се и така сключих сделка с пещерата. „Попътно“ се натъкнах на сталактит с рогче който кръстихме носорога. Предполагам по него може да се съди за течението. На картата съм го обозначила като тесняк от сталактити. След благополучното пролазване, напред имаше тунел с много яки сталактони от тавана до пода, тези сталактони ги има на няколко места и са означени със знака „Х“ на картата. В тунела предвижването става предимно на 4 крака и лазене, като на две места има мини залички с изправяне. В това ходене с Филката пролазихме до „края“, където е и едната зала, където можахме да се изправим. Там е сравнително високо и всичко е покрито с натеци драперии и влажни образувания. С други думи за разлика от предната част на тунела където пода е настлан със суха кал, а и стените са сухи, там е много влажно и капещо. Краят до който стигнахме представляваше една локва. По стените се следят нивата до които се качва водата. Мисля че това не са никакви праисторически нива, а дупката и сега си се пълни до там. При нашето влизане никой от нас не нагази в локвата.
 
При второто си ходене бяхме Коста, Бобъра, Цецо Паров и аз. Идеята беше като по-слаби Цецо и аз да картираме новите части. Той обаче не успя да мине тесняка с „поместения“ камък, (и как ще успее като влиза с краката напред и после трябва да излезе нагоре? ! Това ми напомня за една случка с Коста в Ел Сагуарото като бях курсистка но това е друга история) Та захванахме се да поместим камъните от тесняка и да уширим за него. Беше едно дълго и забавно копане в резултат на което, цялата преса се напълни с камъни, но тесняка стана магистрала в последствие дори и Васко с огромната си гръдна обиколка мина от там. Все пак Цецо, въпреки това, не пожела да мине и тъй като не можех да картирам сама влезнах и направих снимки с фотоапарата на Коста. Отново стигнах до локвата и се върнах, за да не ме чакат другите.
 
При третото си ходене бяхме Ефи, Филката, Деси, Яни и аз. Целта беше да картираме и картирахме. Стигнахме до първата заличка, където има пропадане. Филката го беше огледал предният път и беше заключи че там няма нищо. Този път аз слязох да го огледам по-добре. Стори ми се че духа. Това е доста характерно пропадане точно до лявата стена, а пода му представлява купчина камъни. Почнахме да копаем там, а Ефи и Деси продължиха да картират. Стигнахме до един голям камък, който нямаше мърдане и отидохме да видим момичетата. Те тъкмо бяха свършили и Деси, която беше с ПВЦ беше нагазила в локвата (тя почти беше се стопила) за да види, че нататък галерията продължава. Обаче не беше могла да мине. Аз също бях с ПВЦ та налазих и минах. Теснякът представлява един сталактит и един сталагмит които почти са се събрали в сталактон, интересното е, че точно където е по-широката страна спрямо стените, отзад има една издатина, която прави тесняка в S - образен за хората които биха могли да си проврат раменете между „сталактона“ и стената. Все пак, минат ли раменете, със сигурност след малко чупка в кръста се от там се минава. Аз толкова бях въодушевена, че дори не си спомням за тази чучка! Продължението е влажно и тясно. За разлика от предишната част на пещерата, както споменах и преди, тук навсякъде ясно си личат следи от нивото на водата, всичко е много по тясно и с натеци, образувания и дори синтри по пода. Проникването става основно чрез лазене. Мисля че точно тук има една зала (там се стъпва на колене за това му викам зала), където в центъра има разплут сталагмит натекъл отстрани, а пода е с концентрични синтрови езера около него, аз кръстих това образувания „Розата“ Защото така в средата този сталагмит приличаше на разцъфнала роза в центъра на синтрите. След това има още едно много тясно място където се прошмулих между два сталактона, после лазене и пак един тесняк под камък с цевички отзад. Наклона е изразен по посока на изхода - водата „тече“ (ако има течаща вода) отвътре навън. Малко след това има зала с размери на дължина около 3 пъти колкото блокажната и на височина колкото нея. Огледах я и стигнах до хлъзгаво нанадолнище, но поради липса на резервно осветление не исках да се прошмулвам пипнешком назад и за да не карам другите да ме чакат и се върнах.
 
На четвъртото ходене бяхме с Филката, Ефи, Васко и Васил, Елмото и Катето от „Под ръбъ“. Целта беше разходка и оглеждане крайната зала на пещерата. Отново имаше уширителни дейности по пресата на Цецо, която вече се възвиси до АУТОБАН от най-скъпите с по 5 ленти в платно. Този път нямаше никакво течение в пещерата Елмото и Васето излезнаха навънка, че тя нещо не се чувстваше добре. Ние влезнахме навътре, а Васил и Филката останаха да копаят на пропадане № 1 (така съм го означила на картата). После аз настигнах Катето и Ефи които се мъчеха да минат тесняка. Ефи се гърчеше, а Катето беше по вълнени дрехи и беше попила всичката вода там. Решихме, че те няма да минават тесняка, а Ефи ми даде резервно осветление и влезнах навътре за огледа. Този път с влизането в залата първо огледах уширението на тавана. То представлява една напречна цепка на залата, на тавана нямаше нищо. Дясната стена беше гладка, в лявата стена на залата обаче също имаше уширение. Следа като заобиколих два камъка, видях че там не свършва със стена, и подобно на тесняка със сталактитите в дъното на цепката следва разширение и после тесняк. Налазих в този тесняк и след като изминах известно разстояние стигнах до много- много интересно образувание: От двете стени на тесняка, една срещу друга бяха нараснали драперии, като по средата е останало празно пространство (около педя широко) под формата на буквата S. Там където е нараснала едната драперия, не е нараснала другата – приличаха на дръпнати завеси на прозорец. Ако бяха нараснали още малко щяха да образуват плътна преграда. За следващия път съм решила да поставя свещички отзад да светят през драперията за да го снимам. Интересно е дали някой знае как се образуват такива неща, дали те имат нещо общо с течението на въздуха или водата, защото за мен те са причудливи - никога не съм виждала подобно нещо. Отзад се виждаше някакво пространство, но много малко и скосено сякаш свършва. Не мога все пак да преценя може ли от там да мине жив човек или не. Пода на този тесняк е покрит с суха кал и като цяло прилича на първите тесняци, а не на този по който дойдох. Тоест там не действа никаква вода. Означен е като S тесняк на скицата която съм направила. Върнах се назад и продължих напред, там има малка пързалка около метър на метър до която стигнах и предния път. Тя прилича на фуния. От двете страни няма никакви хватки и стъпки (примерно дори на пързалката на Черепишката пещера има някакви). Въпреки че тази е много по-ниска (горе долу колкото моята височина) реших да не се пързалям, и че ще е по-добре да си имам едно въженце, на което да си направя ухо за 100% сигурна стъпка, така че без никакви усилия и протривания по дупе и колене да мога да се изкача нагоре. Не че ме е страх или нещо такова, но тъй като това е проучване, да ми е мирна и спокойна главата. Ако бях в друга ситуация, може би веднага щях да се хвърля дори с главата надолу. Майтап! Сега избрах по-мъдрият начин! Това което се вижда нататък е, че към края на залата около 3-4 метра по- надолу има тесняк подобен на този по който дойдох, но приличащ на преса а не на фуния. Целия му таван е в гора от сталактити. Възможно е това да е ниша, но и да има продължение. На пода на залата, някъде по средата между мен и края, има нещо като пропадане, което не можах да огледам добре от моята позиция. Така приключи този оглед и излязох. Картата на пещерата е реална, но крокито е правено Paint и не е добре оразмерено!