ЕДНО ПЪТУВАНЕ НА КРАТКО РАЗСТОЯНИЕ ИЛИ ДОТАМ И ОБРАТНО 2012

Отново на път. След дълго време на трудности и множество ангажименти, работни или лични, най-накрая отново сме на път. В началото на август 2012 год. по стечение на обстоятелствата, един стар контакт отново се активизира Роберт Мишич от гр. Бор в Сърбия. С Роберт впоследствие установихме, че се познаваме от 2002 год., когато той организира една голяма балканска експедиция за до изследване и картиране на „Лазаревската пещера“. Към това място се отправяхме и този път – пещерата и каньона над село Злот. Честно да си кажем, на тръгване нямахме точната представа какво ще се прави там, но така и трябваше да бъде. Защото това не беше планирана с години експедиция, а по-скоро едно пътешествие с приятели и среща с други стари такива. На тръгване знаехме, че все пак ни предстои приключение, защото ако през 2002 год. „Лазаревската пещера“ беше една от дългите пещери
(третата!) в Сърбия, със своите 5,5 км, то сега вече беше надминала 10 - километровата граница и беше записана като най-дългата пещера в страната. Представете си какво е преход в пещера от 10 км в едната посока. Най-вдъхновяващото в цялата история е, че пещерата не е лабиринт, а по-скоро е едноканална, т. е. ни предстоеше едно много голямо вървене в недрата на планетата Земя. И ето така, както обикновено стават нещата, пуснах идеята на клуб, ентусиазъм не липсваше и бързо се събрахме една група от пет човека за едно пътуване за събота и неделя. А датите бяха прекрасни. В края на август, последните топли дни на годината или по-точно от 17 до 19 август. В групата бяхме Мира (Мирослава Рударска), Тони (Антон Генков), Венци (Венцислав Иванов), Роджи (Здравка Попова) и разбира се аз (Веско Дробенов). За повечето от нас това пътуване беше събитие поради една проста причина. В последната година тази смела банда беше престанала да пътешества, както правеше преди, по ред причини. Било то финансови, било то работни и разбира се - най-важната. На Венци и Роджи им се беше родил първородният син – Селик. Едно малко диваненце. И така в петък, на седемнадесетия ден от август, събрах Венци, Роджи и палавника Селик от тях, натоварихме багажа на тримата и потеглихме към баба и дядо. Трябва да отбележа, че малкото човече определено си беше взело цялата покъщнина, включително любимата му проходилка. И то за два дена на гости. Всички дружно стигнахме до извода, че занапред ще трябва да мине обучение по пакетиране на раница и организиране на багаж. Оставихме малкия на гости, почистихме колата от отхапаните парчета дунапрен от задната седалка, взехме Мира и Тонката, на които вече им се беше „поизчакало чакалото“ и бързо на път към Връшка Чука. Знаете, че това е един от пропускателните пунктове между България и Сърбия, често спряган като най-северния, въпреки, че не е. По пътя разбира се имаше премеждия, тъй като се оказа, че нямаме карта на Сърбия, нямаме навигатор, нямаме и пътни знаци - класика. Въпреки това със самоотвержената помощ на мобилният навигатор в телефона на Венци в 22.00 часа българско време се озовахме на КПП - то. Минахме за секунда, както подобава на едни прилично чорлави и нахилени до ушите пътешественици, и след тридесетина минути бяхме на срещата. Срещата беше с Младен, тъй като Роберт се беше досетил, че след 10 години може и да не си спомня пътя. И много добре постъпи. Младен (Младен Милошевич) е пещерняк от Княжевац, учител по английски, с дух и ентусиазъм за трима. Събрахме се с него на една крайпътна явка и след броени минути вече се радвахме на входа на „Лазаревската пещера“ и на изследователската база, която Роберт беше организирал там с други думи: един контейнер с места за спане, склад, ток,вода и един работен плот. След много прегръдки, по един пелинковац за „добре дошли“ и запознаване с картата на пещерата, побързахме да си легнем, за да се наспим за следващия ден. И няколко думи за пещерата. „Лазаревската пещера“ се намира над с. Злот, на 21 км. от гр. Бор, в Североизточна Сърбия. Пещерата е разположена в основата на Злотския каньон, образуван от Лазаревската река и е извор на цялата система. Първият километър е благоустроен и вътре могат да бъдат наблюдавани както кости от пещерни мечки, така и трона на княз Лазар Хребелянович. Легендата разказва, че княз Лазар активно е използвал пещерата в битките си срещу османското нашествие през ХIV век. Също знаем, че входът, който сега е с размери 15 на 30
метра, всъщност е бил засипан от естествен насип, а достъпът е бил ограничен през един доста малък пролаз. След благоустрояването през 1953 год., насипът бива изнесен, а до входа бива прокаран път. Още тогава местните пещерняци виждат, че пещерата започва да изсъхва благодарение на новата си придобивка – нов и по-голям вход, поради което няколко години по-късно го преграждат със зид. Така е и до днес. Влиза се през малка метална врата, като над нея има капаци, които стоят постоянно отворени, за да могат прилепите да се движат свободно. Първоначално капаци не е имало, но по времето на войната и ембаргото престъпността в района се покачва неимоверно, кражбата на метал и кабели става хоби и препитание на много хора от местното население. Тогава входът на пещерата бива напълно запечатан от бащата на Роберт, който по това време е управител на комплекса, с цел нейното опазване. За съжаление другата туристическа пещера в района – пещерата „Верникица“, няма същата съдба, но за нея след малко. След като се премине един малък участък в „Лазаревката пещера“ се отстъпва от оформените пътеки, преминава се през серия от стеснения, малки езера и пързалки, един парапет и след не повече от 300 м преход се достига до основният сифон. Това е най-ключовото място за проникваме в пещерата, тъй като сифонът далеч не е стоящ и много бързо реагира на каквито и да било промени в метеорологичните условия, най-вече дъжд. Именно поради този сифон посещението на пещерата трябва да става организирано, с предварително известни дати, защото проникването в дългите части след сифона изисква стройна организация по неговото предварително източване, както и план график на проникванията, с цел адекватни реакции при възникване на неочаквана промяна във времето. Поради това Роберт, който е и активен спасител на Френското пещерно спасяване към Френската федерация по спелеология, е организирал стройна система за проникване с няколко основни правила: (1) Проникване по-дълго от 12 часа, не може да има. (2) В случай на проверяване на нови участъци в пещерата, винаги да се оставя маркер на тръгване и (3) винаги на входа да остава по една група (или един човек), който да проверява нивото на сифона и в случай на нужда да стартира неговото източване. След сифона, започват истинските галерии с размери на места 60 на 60 м, напълно запазени от човешка намеса. Пещерата от другата страна наистина е много красива. На другия ден станахме рано, подготвени за нови подвизи. Към нас се присъедини Дарко Драгулович със своя трактор и подготовката започна. Тогава си припомних нещо, което бях забравил напълно, а именно, че при последното посещение на Роберт в България се разбрахме да отидем и той да ни покаже цялата система в каньона. Така че групите се разделиха на три. Първата трябваше да проникне в крайните части на пещерата и да провери едно изкачване, което през 2002 год. беше забелязано от наши пещерняци и беше кръстено от Роберт – „Българска тераса“. До момента никой не се беше качвал там. В тази група се организираха Венци и Младен. Във втората група бяха силният екип от картировачи – Мира, Тони и Роджи, заедно с Дарко Драгулович, който трябваше да провери едно стеснение. В третата група бяхме аз и Роберт. На нас ни се падна една много топла и безводна осемчасова разходка по белите камъни и пещери в района. И така се разпределихме, и всеки си пое задачите и пътя. Проникването в пещерата - разказва Здравка: „След обилната закуска дойде и началото на забавлението, заради което бяхме пристигнали при нашите очарователни и изключително забавни колеги. Всички се насочихме към фургона, който бе нашия пещерен дом през тези два дни... Всеки се зае със собствената си екипировка за проникване в пещерата и след около 30 минути бяхме готови. Нашият домакин Роберт бе човекът, който се зае с инструктажа и на трите екипа: екип 1) Младен - водач и Венци бяха подземната разузнавателна група, екип 2) Дарко - водач и иследовател, Мира, Тони и аз - Роджи бяхме бойната картировъчна „банда“, екип 3) Роберт - водачи Веско бяха надземната разузнавателна група. Инструктажът и на трите групи бе около 30 - 40 минути, в които влизаше и контролно време от 13:30 ч до 00:00 ч, инструкции за безопасност, подробно описание на целия преход и точното описание по каква предварително и стационарно екипирана система ще се преминава, въпроси дали някой от присъстващите има проблеми „в“ и „с“ преминаването на тесняци, вода, отвеси и имаме ли някакви фобии и т.н. Накратко дали сме на ясно с какво и как трябва да се справим в работата, която ни предстоеше да вършим. След спокойния и подробен инструктаж се насочихме към входа на пещерата, като преминавайки през великолепието на облагородената й част, почти забравихме за къде сме тръгнали. Навлязохме в новите части на „Лазаревската пещера“ като се движехме по течението на долното ниво на река Лазаревска. Минахме един лек парапет, а след лекия парапет дойде време и за един по-тежичък парапет, който започва с доста голям и дълъг наклон, където по средата увисваш над доста дълбоко езерце с ледено студена вода, в която за мое нещастие имах честта да цамбурна и да бедствам на излизане от
пещерата, но благодарение на водача на нашия екип - Дарко Драгулович се измъкнах преди да подгизна до кости и пострада само пещерното ми достойнство. След големия наклонен парапет влизаш в един не много дълъг тунел, после малко спускане, малко изкачване, минаваме една малка преса. Оттам през ниска тясна зала, в която през четириметров отвес, подобен на леко наклонения и засукан като тирбушон кладенец, изпадаш в просторна галерия, която постепенно се разширява и изведнъж се озоваваш в огромна зала, продължаваща напред чак до голямо езеро със сифон, където нашите два екипа трябваше да се разделят и всеки да се заеме със задълженията си. След двадесетминутна почивка за хапване, снимки и обход на т. нар. „общо екипна местност в пещерата“ Младен и Венци поеха към „Българската тераса“, а ние се насочихме към новооткритите части за картиране. Стигнахме до точката, от която трябваше да започнем работа, заедно с Дарко обходихме и проучихме терена, набелязахме си няколко евентуални точки и започнахме работа. Докато ние картирахме, Дарко отиде да проучи няколко други места, за които ни бе споменал Роберт. След няколко часа работа ни оставаха около 4 - 5 репера за завършване затова спряхме за почивка, презареждане и малко снимки. След като приключихме с почивката - продължихме, а докато ние вземахме последните репери, Дарко изкачи един комин и направи обход на едно горно ниво, което се оказа, че продължава. Идеята беше да картираме и комина, и евентуално горното ниво, но след кратка консултация с часовника се оказа, че е 20:30 ч и не разполагаме с време, а и влизането в пещерата ни бе отнело четири часа и затова с пълно единодушие поехме по обратния път, а и бяхме картирали повече от 100 м. Стигнахме мястото на срещата при сифона и оставихме вода и храна на Младен и Венци като знак, че сме приключили и излизаме на повърхността. Младен и Венци направо разцепиха секундата на контролното време, излизайки един час след нас точно в 00:00 ч., за разлика от нашия екип 2 и от екип 3 на Роберт и Веско, техният екип 1 бе ударил на камък в буквален и в преносен смисъл. След доста катерене и лазене не бяха успели да открият и да изкачат тази т. нар. „Българска тераса“ и с доста закани да „напердашат“ Роберт, че ги е пратил за зелен хайвер, двамата се настаниха на трапезата при нас.
На повърхността – разказва Веско: Като повърхностна група ние имахме задачата да направим всичко възможно да проследим пътя на пещерата и да видим отново всички пропасти, които водеха към тази никак не малка система. С това се заехме с Роберт, пътувахме и проверявахме всяка известна и неизвестна дупка в земята. Някои от тях бяха по един - два метра, други си бяха пропасти по 30 - 40 м. След едно прилично ходене и пресъхване се озовахме пред пещерата „Добра вода“ или както местните пещерняци й казваха „Гуарана“. Специфичното за тази пеще- ра, е че се намира на склона на едно почти отвесно дере, до нея се достига използвайки добре познатата ни техника – „маймунинг“, а също и техниката на „сдвоената ветровка“ и след като поне два пъти на всеки от участниците краката му надвисват над една 200 метрова пропаст, в крайна сметка се достига до входа. Въпреки това не се пуска въже, защото варовикът в този каньон е доста режещ, на места е като метаморфна скала и сцеплението на обувките ти е все едно ходиш по мрамор. За да ходиш по такъв терен, трябва да свикнеш с някои нови условия, а именно, че по-често губиш равновесие не от подхлъзване, а от това че обувките ти залепват за камъка. Доста спомени от детството ми нахлуха в главата, от времето когато с братовчедите ми и родителите ми се катерехме по камъните и урвите под връх Ореляк и връх Баба в средните части на Пирин. Съпътстваше ни и едно друго чувство – жаждата. В каньона по това време на годината няма никаква вода и движейки се по белите камъни на 200 - 300 м над пресъхналата Лазаревска река, напечен от слънцето, това се превръща в една от основните ти мисли – как да пестиш водата, която имаш. Пещерата „Добра вода“ приема името си именно благодарение на тази човешка нужда. Няколко години преди нашето посещение Младен и група млади пещерняци след дълъг летен преход решават да проверят и дерето, в което се намира входа на пещерата. След акробатичното слизане те установяват, че са без вода, а им предстои обратното изкачване и няколко часа прибиране до лагера. Тогава от една цепка в скалата излиза дива коза и хуква по склона нагоре. След като я проверяват, установяват наличието на пещера с езера (локви пълни с гуано!), която се използва от дивите кози за убежище. В самия каньон има популация от над 100 диви кози, защитени от закона. Както сами може да се досетите, прежаднелите герои пият гуано – вода и така в жаргона се появява името Гуарана. Неприятен, но разбираем момент, без особени последствия за стомасите на хората. Самата пещера след входните големи зали, продължава с отвес, който завършва в кално стеснение по разширяването на което и в момента се работи. След като проверихме състоянието на пещерата, както и още една пещера на върха на каньона, в която се работи със силово разширяване, по един малък коларски път, който премина бързо в пътека се озовахме на входа на пещерата „Верникица“. Самата пещера „Верникица“ се намира на поне 400 м по-високо от „Лазаревската пещера“ и по всичко личи, че са една система. Това, с което пещерняците в района в момента се занимават, е да намерят връзката между тези две пещери.„Верникица“ също е била направена за туристически посещения, но в момента е затворена, тъй като не е имала добрата съдба на своята сестра. По време на войната, окабеляването бива разграбено, като металът е изваден вътре в пещерата. Това става, като се запалят кабелите и след като димът не разнесе, сплавите се превръщат отново на вторични суровини. Сами може да се досетите, че пещерата е почти изцяло опушена. Същата съдба има и „Магурата“. Това определено текара да се замислиш за манталитета на хората, имайки предвид колко близко една до друга се намират двете пещери. За разлика от „Магурата“ обаче интересът на местните не спира дотам. Няколко години по-късно долният вход на пещерата бива взривен с цел изваждане на арматурата. За доброто на пещерата входът се затрупва по начин, в който интересният метал за вандалите - бомбаджии остава на дъното. След намеса на държавата по сигнал на местните хора, един от които е и Роберт, има арестувани и интересът към пещерата спада. От друга страна пещерата наистина е впечатляващо красива със своите обемни зали, за които се твърди, че са едни от най- големите на Балканите. Може би е така, тъй като на места основната зала е над 50 м и обема й със сигурност би събрал поне един самолет. За съжаление на изследователите дъното на пещерата е глинесто и видимо развитието на тези обеми е спряло в един глинест слой, който се вижда и на повърхността. Това води до много тапи и ни кара да предположим, че свързването на двете пещери би било обвързано и с доста копаене. В края на деня, след като свършихме нашето жадно ходене, се върнахме на входа на „Лазаревската пещера“, проверихме нивото на водата (въпреки хубавото и топло време!), напазарувахме храна за вечеря и зачакахме. Групите си спазиха контролното време и след 12 часа проникване един по един заизлизаха, всички пълни с много прекрасни впечатления. Вечерта продължи в печене на наденички,сладки раздумки и кроене на нови планове. На другия ден трябваше да си тръгнем, тъй като Венци и Роджи имаха ангажимент към малкия Селик. Въпреки това имахме малко време за един бърз курс по управление на трактор, който аз изкарах под ръководството на Дарко. Така че, вече може да се каже, че имаме и поне един
спелео - тракторист. Този път поехме по друг път от западната страна на Стара Планина, по-сещавайки различни интересни места, описани още от самия Алеко Константинов. Липсата на карта отново си изигра ролята, като за малко се отправихме в посока Румъния, но след 20 км, бързо схванахме, че не сме в правилната посока. Обърнахме колата и пътят ни заведе до един стар римски град на река Тимок, бирогни водопади и най-вече еко - селището „Срна“. Там похапнахме сладко по една плескавица и след като Мира из- яде за десерт лютите чушки на хората, потеглихме. Интересното е, че нищо не й стана, въпреки че в очите й от време на време проблясваше особен пламък. Единствените, които се притесниха и препотиха, бяха митничарите на Калотина, които отново побързаха да ни пуснат преди останалите. След това всички се отдадохме на благо.
Автори: Веселин Дробенов, Здравка Попова и Робърт Мишич от спелео клуб „Rock and Ice“, гр. Бор, Сърбия

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.