ЕКСПЕДИЦИЯТА "ГОЛО БЪРДО'2004"

Участниците в експедиция "Голо бърдо"- Албания 2004
Из Голо бърдо.
Бункер.

Общото ни събрание гласува провеждането на клубна експедиция в Албания. Нищо ново.
 
И преди си "точихме зъбите" за изпълнението на разни начинания, но в последствие нещата се разсъхваха. Така пропадна ходенето в Озерная, експедицията в Дурмитор, проникването в пропастта Чехи 2. По тази причина имах вътрешни резерви, че ходенето в Албания ще се състои, но реших да направя последен опит да осъществя този замисъл. Заклех се обаче пред себе си, че ако и този път начинанието пропадне, никога повече да не правя опит да организирам клубни излизания извън страната.
 
Времето за подготовка на експедицията започна да наближава и затова поисках от управителния съвет на клуба да ме увласти като главен ръководител за да поема нещата в ръцете си. Най-накрая и това се случи. Скоро след това една клубна депутация ме посети у дома за да ми съобщи, че в този си състав клуба не е в състояние да проведе експедиция в Албанските Алпи и че предпочитанията клонят към проучвания в Голо Бърдо. Приех аргументите и не без съжаление обявих, че експедицията ще е в Голо Бърдо- място без особени спелеоложки перспективи, но достатъчно интересно за провеждането на изследвания от всякакъв характер. Междувременно се появиха и мераклиите, а именно: В. Дробенов (Снежанка), Ж .Петров (Шамил), И. Петров (Ванката), К. Богачева, К. Данаилов, К. Касабов (Косю), К. Стоичков, Л. Маринов, М. Кръстев и Хр. Христов (Мамута). Нататък подходих по стереотипния начин - събрах хората, обявих целите, разпределих задачите. Колелото се завъртя. Всяка сряда след клуба се събирахме у нас за да следим хода на подготовката и да обсъждаме решаването на разни проблеми. Най-голям от тях се оказа транспортният. Косю бе единственият от нас, който имаше автомобил, а и беше готов да го "жертва" в името на идеята. Единственото нещо, което ми хрумна беше да потърся помощта на Владо Гогов (Белята). Срещнах се с него и го поканих да участва заедно с джипа, а евентуално и микробуса. Както винаги той откликна, а аз се успокоих. Същевременно Владо предложи и участието на Ст. Петков (Таната) - нещо което момчетата от клуба охотно приеха.
 
Бяхме насрочили 24 юли за ден на отпътуването. Десетина дни по-рано всички вече бяхме внесли в касата на експедицията по 200 лева, тоест можехме да направим съответните разходи. По една или друга причина мнозина се отказаха. В края на краищата сумата, която събрахме бе 1600 лева, зад нея седяха имената на следните пещерняци: А. Жалов, В. Дробенов Ж. Петров, И. Бончева, К Касабов, К. Стоичков, Ст. Петков (Таната) и Хр. Христов. Два дни преди тръгването закупихме храната, а на 23-ти натоварихме джипа. Съдбата обаче не ни бе отредила да заминем съгласно плана, защото в последния момент възникнаха проблеми уреждането на документите за регистрацията на новия двигател на джипа в КАТ. В събота сутринта, когато трябваше да "отблъснем" се оказа, че документите ще са готови чак в понеделник. Експедиционното войнство за миг се деморализира, но имахме ли друга алтернатива за пътуване? Разбира се, че не-нещо което ни принуди да преодолеем първоначалният стрес, да се примирим с положението и някак си да изчакаме два дена.
 
В прословутия понеделник стояхме в очакване базирани на две места - екипа която щеше да пътува с джипа - у нас, а останалите у Ива. Стана 12, дойде 1 , удари 3 часа, но Таната така и не се появяваше от КАТ. Нервите ни съвсем се изопнаха и току си звънвахме по телефона за да се информирахме какво става. Към 3 и половина след обед човекът се появи! Значи вече можехме да тръгнем. Така и стана. Пътьом купихме хляб, туй онуй за из път и зелена карта за джипа и накрая се озовахме на мястото на срещата с пътуващите в косювия Фолкваген Голф човеци - бензиностанцията на Шел по пътя за Перник. Пътешествието ни към Албания започна в 17.35 часа. Пътувахме много тежко. Навлязохме в Македония и малко преди Страцин на хоризонта започнаха да проблясват светкавици. После заваля. Скопие ни посрещна без дъжд но малко след Гостивар отново започна да вали. Най- драматичното беше, че чистачките на джипа дадоха фира още с първите капки дъжд. Таната ги разкачи от моторчето, а аз влязох в неговите функции и през минута две въртях ту наляво, ту надясно задвижващият лост. На 30-тина километра от Прилеп беше станала тежка катастрофа и автомобилния трафик беше блокиран. Престояхме там полудремейки почти три часа. В това време Косю, в качеството си на бивш служител на Гражданска защита, се опита да помогне на бедстващите, но когато дойде полиция се оттегли в колата.
 
Продължихме към границата с ясното съзнание, че няма да можем да изпълним предварителният замисъл, а именно да преспим някъде край Охридското езеро, а после да продължим нататък. Дъждът не престана и след като минахме албанската граница. Та така беше почти докато стигнахме гр.Либращ, където трябваше да се срещнем с Хаджи Пируши – председател на дружеството за просперитет на Гало Бърдо. Той и други хора от Голо Бърдо ни чакаха. Срещата, поне за мен, беше трогателна. Последва обмена на валута, зареждане с гориво и приятелска закуска в едно местно кръчме. После поехме нагоре към Стеблево, от което ни делеше тежко 32- километрово каране. Ние с джипа н нямахме проблеми, но на косювия Голф, пък и на самия Косю им се отели вола по калдъръмения, издупчен и виещ се път към селото. Умората, преди всичко на шофьорите допълнително усложняваше обстановката и караше всички да бъдем нащрек. Пристигнахеми с Стеблево на 27 юли към 14 часа. Там ни предложиха две различни къщи, за настаняване. Установихме се в едната от тях, където на разположение имахме две стаи. Едната за спане, а другата за столова. След това почти тържествено предадох на Хаджи Пируши нещата, които бяхме осигурили за дружеството, а именно: пълното течение на списанието “Одисей”, кашон книги от Любомир Попойданов, карти на 100-национални туристически обекта от БТС, аудио касети с българска фолк и поп музика от Рива Саунд, малко плакати. Междувременно пийнахме по глътка ракия за да отбележим срещата и събитието, след което нашите формални домакини поеха обратния път към Тирана. С нас остана лицето Урим, висок мъж с бръсната глава, който Хаджи Пируши ни повери като офицер за свръзка. Хапнахме и уморени до краен предел от повече от тежкото пътуване и около 40-часово будуване заспахме като заклани.    
Автор: Алексей Жалов

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.